Преди 15 години фондация "Четири лапи" и фондацията на Бриджит Бардо си поставят амбициозната цел всички танцуващи мечки в България да бъдат спасени. Заедно двете организации не само успяват да я постигнат, но и построяват един парк, който предлага на животните условия на живот близки до естествената им среда.
Повечето хора израснали в България имат спомен за танцуващите мечки. Те бяха често срещана гледка по Черноморието. Мъже с цигулки и привидно танцуващи диви животни обикаляха редовно и по-отдалечени места в страната, като се появяваха по един или два пъти годишно във всеки град.
Традицията на мечкадарството е остатък от Средновековието. Още от малки мечките се приучавали да "танцуват" върху горещи метални плочи. Мечетата са били отделяни от майките си прекалено рано и обезобразявани без упойка, като през носовете им (най-чувствителната част от техните тела) се прокарват халки. Храната им се е състояла от отпадъци и захар.
Мечките обаче не могат да чуват добре, твърдят ексепртите, а какво остава за това да имат музикални преживявания. Те танцуват само заради ужаса, породен от техни минали преживявания в процеса на "обучение".
Известната френска актриса и защитничка на животните Бриджит Бардо, основателят и президент на "Четири лапи" Хелмут Дунглер и кметът на Белица Хасан Илан подписват договор за построяването на Парка за танцуващи мечки преди 15 години.
През 2000 г. две от най-големите организации за защита на животните – "Четири лапи" и Фондацията на Бриджит Бардо започнаха съвместна работа за построяване на убежище, където всички танцуващи мечки в България да бъдат настанени. Първоначално Паркът за танцуващи мечки покриваше площ от 12 м2 с три отделни сектора.
През 2000 г. първите спасени мечки са Калина, Мариана и Стефан. Стефан е роден през 1987 г. и cпасен през септември 2000 г.
Тъй като е един от първите обитатели на Парка за танцуващи мечки, Стефан можеше да бъде агресивен към новодошлите си събратя. Но точно обратното, той е най-малко "шефски" настроеният мъжкар в убежището.
Винаги спокоен и приятелски настроен, Стефан се разбира добре с всички останали животни и е почти невероятно да го видиш въвлечен в конфликт. Вместо това тази типична карпатска мечка използва дългите си крайници и муцуна, за да рови за храна. 
Виолета е родена през 1981 г. в зоопарка на гр. Айтос и е била продадена на мечкадари. Спасена е през ноември 2003 г. Много от служителите на "Четири лапи" са й отделили специално кътче в сърцата си заради рискованото й спасяване: тя беше открита вегетираща, в ужасяващо състояние, което заедно със системното й недохранване от онзи период е причината за жестоко наранената й кожа. Сега тя се чувства спокойна и щастлива в големите заграждения в Парка за танцуващи мечки. 
Всяка година екип от гостуващи ветеринарни лекари и зъболекар отиват в Белица, за да направят годишния медицински преглед на мечките. Те лекуват стари болежки и допълват медицинските грижи, които мечките получават през цялата година. Усилията, които се полагат, за да се облекчат до възможно най-голяма степен хроничните болести на животните, както и да се подобри състоянието на кожата и зъбите им, са наистина безценни за тяхното възстановяване. 
Стефка е родена през 1984 г. в Държавно ловно стопанство "Кормисош", cпасена през ноември 2003 г. Тя е един от най-старите обитатели на Парка за танцуващи мечки в гр. Белица. Прекарала е по-голямата част от живота си в ужасни условия, но годините в убежището перфектно са балансирали характера й: тя се движи бавно и самоуверено, без да се страхува от конфликти. От друга страна тя принадлежи към групата на самотниците – предпочита да е сама и на спокойствие сред дърветата в гората, отколкото да се радва на компанията на себеподобните си. 
След спасяването на първите мечки стана ясно, че се налага паркът да бъде разширен. Новата сграда, в която се намира информационният сектор, медицинският център и няколко изкуствени бърлоги за мечките, беше проектирана във формата на кораб, напомнящ ковчега на Ной. 
Мариана е родена през 1987 г. и е спасена от съдбата си на танцуваща мечка през 2000 г. Тя е много срамежлива и е единствената, която има привилегията да бъде допусната до гиганта Гошо. Гошо е роден през 1989 г. и е спасен през месец юни 2001 г. Той безспорно е най-голямата, но и най-мързеливата мечка в Парка за танцуващи мечки в Белица. Странната двойка води едно доста мирно съществуване в просторното си ограждение. 
Боби е една от звездите в убежището за танцуващи мечки. Роден е през 1997 г. в Енина и е спасен през 2001 г. Спасяването му в ранна възраст му е спестило наранявания и дупките, разрушили муцуните на повечето от неговите събратя по съдба. Той често е бил използван за традиционни демонстративни борби между човек и мечка. Боби е самотник, като повечето мечки, но се е адаптирал добре към новия начин на живот. Той обича да позира за снимки, което го прави любимец на посетителите. 
Това, което през 2000 г. изглежда като далечна цел, става реалност през 2007 г., когато последните три танцуващи мечки в България и ЕС са преместени в Парка за танцуващи мечки край гр. Белица.
След пристигането на мечките в Парка над Белица здравословното им състояние се преглежда старателно от ветеринарни лекари.
Мима е третата от последното трио мечки, точно преди "Четири лапи" да успее да прокара забрана за мечкадарството, която да залегне в закона. Премахването на халката на Мима е символичният акт, който сложи начало на нова ера в България с едно по-хуманно отношение към животните. 
Паркът за танцуващи мечки край Белица пресъздава идеалната естествена среда за родените в България мечки. Открити площи, плата, гъсти гори и поляни се допълват от изкуствени бърлоги, езера и други разнообразни съоръжения, които подобряват средата на мечките и разнообразяват живота им. Паркът се разпростира на площ от над 120 000 кв. м, с пътеки и обслужващи пътища от над 5 км. Нова голяма постройка, под формата на кораб, осигурява 24-часово наблюдение, като в нея се помещават медицински център, административна част и зала за посетители. 
Между 2000 и 2007 г. общо 27 танцуващи мечки в България са спасени от Четири лапи и Фондацията на Бриджит Бардо и настанени в парка близо до Белица. 
Всеки сектор в парка има свое собствено езерце. 
Маринка е родена през 1996 г. в зоологическата градина на гр. Пловдив и продадена на мечкадар. Спасена е през април 2005 г. Тя е един от най-сръчните и умни обитатели на Парка за танцуващи мечки. Маринка е много активно животно, което сякаш винаги е в движение. Тя никога не се присъединява към храненето на своите събратя от ограждението, а следва гледачите до следващия изход в оградата, където се наслаждава на храната на спокойствие. Маринка се адаптира много леко към новия си начин на живот. 
Елена е родена през 1990 г. в Ягода и cпасена през април 2006 г. Тя е една невероятно бърза и умела мечка, kатери дърветата с лекота и понякога прекарва часове по клоните на върбите. Често може да бъде забелязана и на платформата близо до втория информационен център на Парка за танцуващи мечки. Лесно различима поради леката й козина, Елена е доста срамежлива и избягва компанията на другите мечки. 
Като повечето мечки Елена е опитна в катеренето и обича да си почива по дърветата в парка. 
През 2009 г. "Четири лапи" спаси последните три танцуващи мечки в Сърбия. След 24-часово изпитание по пътищата на Сърбия и България Милена, Настася и Сейда пристигнаха в Парка за танцуващи мечки. 
Настася е родена в периода 1984 – 1986 г., cпасена през януари 2009 г. Подобно на всички сръбски мечки, тя е носела халка не само през носа, но и през меките части на долната й челюст, което силно нарушава способността й да поема храна и вода.
По някакво чудо обаче гърлото й се адаптира към проблема, извивайки се по необичаен начин. Въпреки тези трудности и слепотата си с едното око, Настася свиква с новата обстановка. Все още леко притеснена от другите мечки, тя опозна добре убежището си и при опасност има навика да се крие в басейна.
В дивата природа кафявите мечки спят зимен сън. Но това рядко се случва, когато живеят в зоологически градини, циркове или са държани в плен като танцуващи мечки.
Основната цел на Парка е да възвърне естественото поведение на спасените животни като им предложи условия за живот близки до тази в природата. Мечките, които пристигат в парка са подтиквани да използват изкуствените бърлоги за зимен сън.
След известно време някои от тях започват да копаят сами бърлогите си. Понастоящем всички мечки в парка спят зимен сън, което е добър знак за качеството им на живот.
Лейди М е родена през 1987 г., cпасена през октомври 2007 г. Бившата "танцьорка" идва в Парка за танцуващи мечки след спасяването на последната група български танцуващи мечки.
Мистериозното си име Лейди М дължи на това, че през годините са й били давани най-различни прозвища, като повечето от тях са започвали с буквата "М". Мечката е почти сляпа, заради системното недохранване. Тя обаче разчита много на обонянието си и опознава новия си дом бързо след пристигането, адаптира се заспивайки за първи път през живота си в зимен сън.
Най-младият обитател на Парка за танцуващи мечки е Монти.
През 2010 г. е спасен от незаконно държане в плен в хотел в близост до град Русе. Тогава Монти е на около една година и се предполага, че е бил заловен в естествената му среда след като майка му е била убита от бракониери.
Град Белица се намира в южната част на Рила, около 180 километра на юг от София и по-малко от 30 км на изток от Банско. Днес Белица е известна най-вече с Парка за танцуващи мечки, който се намира на около 11 км от града.
Паркът за предлага на своите обитатели гъсти гори и хълмове, за да могат да скитат на воля и да се усамотяват, поляни и специално проектирани слънчеви места за почивка, езерца за плуване и изкуствени бърлоги за онези животни, които не успяват да си изкопаят свои собствени.
Цвета е родена през 1990 г. и cпасена през февруари 2004 г. Шумничка, пази си личното пространство и храната. Въпреки тези смущаващи черти в поведението й, типични за този вид, тя обича спокойните почивки на някое слънчево и уединено място. Цвета е всичко друго, но не и мързелива – тази мецана трупа доста допълнителни килограми преди хибернацията и беше първата, която си изкопа цяла бърлога преди зимния сън. 
Безопасността както на посетителите, така и на мечките е гарантирана от електропастир с дължина 26 608 м.
105 лампи осветяват парка през нощта. Съоръжението има 16 сервизни врати и 12 портала, които осигуряват достъп до вътрешното му пространство.
В момента паркът се простира на площ от 120 000 кв. м.; дължината на външната ограда е 3 326 м. и тя е свързана чрез 1 150 стълба. Обслужващата инфраструктура е с дължина 5 115 м. Има два информационни центъра – един в първоначалната част и един в разширението. Изграденият медицински център позволява да бъдат извършвани дори най-сложните ветеринарни процедури. От 2000 г. насам повече от 30 мечки са спасени и настанени в парка, 24 от които все още са живи. Построени са 12 изкуствени бърлоги, като три от тях могат да бъдат достигнати директно от медицинския център.
За 15 годишнината на парка фондация Четири лапи открива изложба ( част от снимките са използвани в галерията), която разказва историята на парка. Снимките са изложени на летище София, между зоните за пристигащи и заминаващи и ще бъде там до 15 април