Топенето на вечните ледове в Гренландия и изобщо в Арктика все повече безпокои природозащитниците и климатолозите, но за сметка на това минните и петролните компании потриват ръце в очакване на големи печалби. Според американски геологически данни около една четвърт от все още неразработените петролни резерви на Земята се намират именно в северните полярни региони. Руският газов гигант "Газпром" вече активно работи върху залежите в Сибир и Баренцово море, включително и на полето Стокман (наричано от руснаците Щокман), считано за най-голямото, разположено под морското дъно.

"Не се съмнявам, че нарастващият интерес към Арктика се дължи и на факта, че морето в района е свободно от лед за все по-дълги периоди и е все по-достъпно за плаване и разработване на подводни ресурси", заяви пред АФП Паал Преструд, автор на доклад на ООН за топенето на ледовете и снеговете в Северното полукълбо, представен миналата седмица. Някои от регионите, за които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от глобалното затопляне - Гренландия например очаква истински икономически бум, свързан с добива на полезни изкопаеми, след като ледът се оттегли.

"Подготвяме се за извличането на все повече петрол, газ и минерали изпод недрата на острова", посочи Ескилд Лунд Сьоренсен, координатор за климата в екоминистерството на Гренландия. "Това е една възможност най-сетне да можем сами да задоволяване нуждите си и да престанем да зависим от субсидиите, изпращани ни от Дания." Досега четири петролни компании са подали оферти за проучване на крайбрежието за черно злато, минни фирми търсят залежи на уран и злато, две алуминиеви компании искат да изградят преработвателни предприятия и да използват топящата се вода от ледниците за добив на електроенергия. "Разбира се, всичко това ще има негативно отражение върху околната среда, но ние трябва да си осигурим доход", посочва министърът на екологията Алфред Якобсен. "Не можем да бъдем просто един естествен зоопарк. Гренландия трябва да използва природните си богатства."

Известно е, че самоуправляващата се територия има сериозни залежи от злато и скъпоценни камъни. Златодобивът например започна преди пет години - през 2004 г. беше създадена и първата златна мина в Югозападна Гренландия, но истинската златна треска вероятно предстои. "Службата ни по оценка и раздаване на концесии е затрупана от работа", казва Сьоренсен. Особено голям е интересът към добива на кимбърлити - скали, съдържащи диаманти, широко разпространени в Южна Африка, но нелипсващи и в Западна Гренландия, пише в. "Таймс". От поне десетилетие експерти на различни компании обхождат региона, като досега са намерили стотици диаманти. Откриването на диамантена мина е само въпрос на време.

Островът обаче е богат и на по-тривиални минерали като олово и цинк и те вече се разработват. Компанията "Ангъс и Рос" (Angus & Ross) се подготвя през 2008 г. да отвори отново мината "Блек ейнджъл" (Black Angel), чийто вход е разположен върху стръмна скала, висяща на височина 600 м над морето, предаде Ройтерс. Считана преди време за една от най-богатите мини за цинк, тя беше затворена през 1990 г., като под земята останаха няколко тона вече изкопана висококачествена цинкова и оловна руда. Главният изпълнителен директор на компанията Андрю Зимък обяви, че тя не само ще поднови дейността си, но и ще я разшири. "Гренландия е недостатъчно проучена", обяви той на специален семинар за цинка, организиран от изданието "Метъл бюлетин" в Мадрид.

Глобалното затопляне и причиненото от него топене на вечните ледове удължават периода на активно мореплаване около острова. "Преди време периодът, в който корабите имаха достъп до "Блек ейнджъл", беше шест месеца, сега той е осем месеца, а скоро ще стане целогодишен", заяви Зимък. Оттеглящите се глетчери пък разкриват все нови и нови скали и находища. "Това означава, че геолозите ще имат достъп до все повече суша и ще могат да извършват все повече проучвания."

"Ангъс и Рос" оценяват залежите в "Блек ейнджъл" на около 4 млн. тона висококачествена оловно-цинкова руда. Половината от тях се намират във и около вече прокопаните галерии, останалата част - в съседни сателитни жили. Добиваната руда съдържа 9.7% цинк и 3.1% олово. Компанията планира да възстанови съществуващия товарен лифт, чрез който рудата е била сваляна от мината до близкия фиорд, за да бъде натоварена на корабите, да построи и втори, а по-късно да изгради и елеватор, за да ускори пренасянето на рудата до морето. Финансирането на проекта с около 30 млн. долара е пред завършек, посочи президентът на "Ангъс и Рос" Робин Андрюс.

Оттеглянето на ледовете все по на север открива още една възможност, свързана с прекия достъп на Гренландия до гладните за метал азиатски пазари през морския път, северно от Канада и Аляска, а в недалечно бъдеще и пряко през Северния полюс, заключава Ройтерс.