Очаквайте новия деликатес - "арктическо агнешко"

Очаквайте новия деликатес - "арктическо агнешко"

ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА НА ДНЕВНИК
Глобалното затопляне е факт, без значение дали то е причинено от човешката дейност или от естествени природни цикли. То се усеща най-силно в северното полукълбо, където ледените шапки по планините, Гренландия, Сибир и Северния полюс бързо се топят. Тази седмица "Дневник" разказва за отражението на този феномен върху най-големия остров на Земята, чиято ледена шапка съхранява около 1/10 от прясната вода на планетата. Поредицата започна с няколко истории, разкриващи параметрите на топенето на Гренландия. Вчера разказахме за богатите и неразработени минерални ресурси на острова.
Стотици хиляди ескимоси, живеещи в Арктика, ще бъдат принудени да изоставят традиционния си начин на живот, ако глобалното затопляне продължава с такива темпове. Това предупреждават лидерите на канадските инуити, притеснени, че през последните 30 години бързо изчезват ледовете и вечно замръзналата тундра, които са фундаментът на всичко за тях - от строежа на жилища до ловните обичаи.
Шийла Уот-Клутие, номинирана тази година за Нобелова награда за мир, представлява близо 155 хиляди северни индианци, живеещи в Канада, Аляска и Гренландия. Според нея затоплянето на крайния север, което става два пъти по-бързо, отколкото в другите части на света, застрашава още местното население в Скандинавия, европейска Русия и Сибир. Есенно време ледовете се втвърдяват все по-късно и се разтопяват все по-рано напролет, което обърква и размножението на животните, и ловния сезон, защото дори когато е оформен, ледът остава на места опасно тънък. "Макар хората ни бързо да се адаптират към промяната, отчитаме все по-често инциденти и смъртни случаи заради това. Те вече знаят, че бурите връхлитат по-бързо, и затова носят със себе си повече храна и гориво. Но случващото се е с такива мащаби и така разбива традиционната култура, здраве, безопасност и собственост, че глобалното затопляне може да се сравни с нарушаване на човешките им права", казва тя пред агенция "Франс прес".
Северният лов заприличва все повече на сафари
В Норвегия много представители на 100-хилядния народ сами зависят от жизнения цикъл при северните елени. Досега стадата прекарваха зимата на огромно плато и потегляха към брега на Баренцово море някъде към средата на април, където остават до средата на октомври. Това вече не е така, защото реките замръзват късно и елените са принудени да отложат пътуването поне с месец. Има проблеми и с храната - вали по-често дъжд, който замръзва в ледена плоча и елените не могат да я пробият или пък разраняват краката си, докато я чупят. Задава се и нова напаст - кръвосмучещи насекоми, които преди студът е държал далеч на юг, сега тормозят стадата и ги заразяват с нови болести. Затоплянето се отразява и на ловците - те трябваше да сменят сноумобилите с високопроходими джипове.
Ако обаче сте рибар в Гренландия, промяната в климата направо ви пълни джобовете с пари. Затоплянето на арктическите води привлича огромни рибни пасажи на север, а пристанища, които ледът държеше в хватката си дълги месеци, сега са отворени целогодишно. В самоуправляващата се територия под датска власт обаче засега нямат риболовен ресурс. За сметка на това риболовните полета се изместват на хиляди километри от днешните си места, т.е. по-далеч от траулерите, което пък ще се отрази на световния рибен сектор.
Предприемчивият 44-годишен Ким Хьое-Дам, е взел кредит от 1 млн. долара, за да купи малка флотилия и три цеха за обработка на улова. За него случващото се е истинско чудо, защото в края на 60-те години атлантическата бяла риба започна масово да напуска околните води, през 1991 г. напълно изчезна и местните рибари минаха на скариди. Тази година правителството изпрати пробно траулер по старите ловни полета и се върна с "библейски" улов - за един час в мрежите попаднаха 25 тона бяла риба.
Търговското корабоплаване може да преживее революция с отварянето на арктическите трасета. Ако сега е са достъпни едва 30 дни в годината, то в края на века този "прозорец" може да достигне 120-140 дни. Това означава, че един кораб от Ротердам за Япония ще стига с 10 дни по-бързо, тъй като няма да му се налага да минава през Суецкия канал, а ще заобиколи покрай Сибир и Камчатка.
Прогнозите на учените са, че развитите северни държави и дори Сибир ще спечелят много и от земеделие и животновъдство, защото топлият сезон се удължава. "Това е добре за мен. През есента мога да държа стадото си две седмици повече на паша и мога да отгледам повече сено за зимата. Пък и овцете ми стават по-тлъстички" казва пред "Вашингтон пост" доволният гренландски фермер Елнст Лунд. Други като 41-годишния Кенет Хьое инвестират в животновъдство и разчитат скоро да започнат да предлагат "арктическо агнешко" по ресторантите и
пуловери от "гренландска вълна"
по магазините за облекла. Който се е занимавал с отглеждане на северни елени и е предлагал месото им като деликатес, вероятно ще трябва или да се откаже от бизнеса, или да приеме, че ще стане по-скоро каубой, отколкото животновъд, каращ шейна за сняг.
Розово бъдеще очаква и дърводобива, тъй като огромните студени гори ще започнат да се развиват по-буйно в удълженото лято.
Надежди за екотуризъм хранят и мнозина от 56-хилядите жители на огромния остров. Надявайки се да привлече американски туристи, "Еър Грийнланд" започна тази пролет директни полети от Балтимор. Говори се дори за цяла нова категория - "туризъм на глобалното затопляне", в която основната атракция ще е "Загряващата се Исландия". Разбира се, веднага се чуха предупреждения, че парниковите газове, които би отделила една такава туристическа вълна, ще превърнат начинанието по-скоро в "туризъм на екосамоубийството". Ескилд Сьоренсен, ръководител на отдела за промени на климата в министерството на екологията и природата на Гренландия, споделя през Ройтерс, че затоплянето открива нови маршрути и за круизните кораби. "Става по-лесно за навигацията по източния ни бряг и около острова в райони, абсолютно недостъпни доскоро", казва Сьоренсен. Но той предупреждава, че вероятно още трябва да побързате, ако искате с очите си да видите истинско ескимоско иглу - скоро може да няма от какво да го правят.