Ежегодните национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове се издават във връзка с ангажиментите на България с подписването на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и включват ивентаризация на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглътители съгласно утвърдената от РКОНИК методология.

Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата е първият и главен международен юридически инструмент засягащ изменението на климата на глобално ниво. Основната цел на Конвенцията е "Да се стабилизират концентрациите на ПГ в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасната антропогенна намеса в климатичната система".

През 1995 год. България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата. На третата Конференция на Страните по РКОНИК, състояла се през 1997 год. в гр. Киото, Япония, се подписва "Протокол от Киото". Основната му цел е: "Да се намалят емисиите на ПГ в целия свят, общо с 5%".

С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 год., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% спрямо нивата на емисиите през 1988 год., избрана за базова. България изпълнява задълженията си по РКОНИК да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения България представя ежегодно инвентаризации на парниковите газове, започвайки с базисната 1988 г. До този момент са изработени и предадени 11 инвентаризации.

Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), двуазотен оксид (N₂O); прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO₂). Емисиите на хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид SF₆) са обект на проучванията в България от 1995 г. като базисна година.

Всички инвентаризации са извършени при спазване на разработените от Междуправителствения комитет по изменението на климата "Ръководни насоки по националните емисии на парникови газове по източници и поглътители", като се започне от изготвения през 1994 г. проект на документа и се стигне до окончателния "Ревизиран вариант на насоките на Междуправителствения комитет по изменението на климата" от 1996 г. и издаденото Ръководство "по-добри" практики .

Преизчисляване на емисиите е извършено в два определени момента:

1) преизчисляване по отношение на емисиите, включени в Първото национално съобщение, като са направени някои уточнения в предишните оценки – въз основа на придобития опит и получените нови данни;

2) преизчисляване през 2000 г., което обхваща всички години от наблюдавания период. Причината за това е прилагането на "Ревизираните указания", които изискват оценка на някои нови източници, както и изменение на неточните методи за някои източници (например емисиите на N₂O от земеделските земи). Същевременно се появяват данни за нови дейности, което налага прецизиране на оценките.

Целият доклад ще намерите тук: http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/UNFCCC/2002/home.html