---

Изменението на климата

Международната агенция по енергетика: Светът се нуждае от 45 трилиона долара в зелени инвестиции

Внезапната промяна в климата с катастрофални последици за цялата планета във филма на режисьора Роланд Емерих "След утрешния ден" е художествена измислица. Въпросът е докога. Последните научни изследвания носят лоша новина: Земята прегрява! Температурата на повърхността й през ХХ век се е повишила с 0.6ºC, а статистиката отчита 90-те години като най-горещото десетилетие от миналия век. Добрата новина е, че все още е възможно тази тенденция да се обърне. Може би ще успеем да избегнем катастрофата, ако всички ние променим отношението към природата.

Учените са почти единодушни, че глобалното затопляне е резултат от емисиите въглероден диоксид и други газове - виновници за парниковия ефект. Техният източник е човешката дейност - индустриален бум, увеличеното ползване на въглища и петрол, изсичането на големи горски масиви. Парниковите газове пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи и затоплят земната повърхност и приземния атмосферен слой.

Естественият природен парников ефект поддържа средна температура от около 15ºС, което прави възможен живота на Земята. Бързото увеличение на парниковите газове обаче води след себе си сериозни последици. Една от тях е топенето на ледената обвивка на полюсите, което води до повишение на морското ниво и заливане на плодородни ниски земи и крайбрежия. Количеството на валежите също се променя. В резултат през последните години все по-често сме свидетели на разрушителни наводнения или продължителни засушавания.

Всички тези промени си имат име - "изменение на климата". То води до изчезване на запасите от прясна вода, разрушаване на екосистеми и намаляване на биоразнообразието, намаляване на обема и продуктивността на обработваемите земи, унищожение на горски масиви вследствие на пожари заради суша и високи температури, увеличение на пустините и топене на планинските глетчери. Тези значителни промени в околната среда неизбежно ще доведат до тежки икономически и социални последици, прогнозират международни анализатори.

Глобалната промяна в климата има влияние и върху човешкото здраве. Необикновено топло време действа шоково на организма, нараства и се изменя географското разпространение на редица болести, предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. А увеличените индустриални дейности и автомобилни газове водят до развитието на тежки хронични заболявания и алергии.

Според учените глобалното затопляне през следващите 100 години ще се увеличи между 1.5 и 3.5º, а морското равнище може да се покачи между 15 и 95 см. Глобалните измерения на проблема водят и до търсене на решение на световно ниво за намаляване на парниковите газове и за насърчаване на устойчиво и ефективното използване на източниците на енергия. Протоколът от Киото, приет през 1997 г., изисква от 37-те най-развити държави в света до 2012 г. да намалят емисиите си с 5.2% спрямо нивата от 1990 г. Някои от азиатските страни, а също САЩ и Русия, които са най-големите замърсители с СО2, обаче така и не приеха тези правила. Неотдавна делегати от 190 държави се срещнаха под егидата на ООН в Банкок, за да търсят консенсус за ново международно споразумение, което да замести изтичащия след четири години Протокол от Киото. Съгласие, че такъв документ трябва да има, бе постигнато на конференцията за климата през декември 2007 г. Според ООН, ако емисиите на вредни газове в атмосферата не бъдат ограничени, температурата на Земята ще нарасне с повече от 2 градуса по Целзий, което ще доведе до апокалиптични последствия.

Киото изтича през 2012 г., но новото споразумение трябва да бъде готово най-късно до края на 2009 г., за да бъде ратифицирано от страните, а и за да бъде подготвен бизнесът за новите правила. Отсега е ясно, че намирането на консенсус няма да е никак лесно, тъй като има сериозни различия между САЩ и някои бурно развиващи се икономики като Китай и Индия. Вашингтон обяви, че ще се включи в споразумението само ако всички големи замърсители поемат еднаква тежест за ограничаване на вредните емисии. Китай и Индия обаче настояват по-богатите държави да поемат по-голяма тежест. Развиващите се страни пък настояват за "зелени кредити", предоставянето на "чисти технологии" и помощи за справянето с последиците от глобалното затопляне. В началото на юни енергийните министри от Г-8 заедно с колегите си от Китай, Индия и Южна Корея заседаваха отново по тази тема в японския град Аомори. Предстои юлската среща на остров Хокайдо, договорена през декември миналата година в Бали, Индонезия, като част от т.нар. Пътна карта за борба с промените в климата. Японският премиер Ясуо Фукуда заяви, че глобалните емисии парникови газове трябва да спрат на нарастват до две десетилетия. За целта японското правителство ще наложи ясни национални ограничителни мерки и ще лобира за възприемане на подход, при който заложените цели са базирани върху моделите за енергийна ефективност на всяка индустрия.

Намаляването на въглеродните емисии наполовина до 2050 г. ще струва на човечеството 45 трилиона долара за инвестиции в зелени технологии и допълнителни разходи за енергия, предаде Ройтерс, цитирайки преценки на Международната агенция по енергетика (IEA). За да се постигне целта за намаляване на емисиите, използването на възобновяеми източници ще трябва да допринася за 50 на сто от произвежданата енергия, а не както досега за едва 18 на сто. Агенцията направи преценката си на базата на замърсяването с въглероден диоксид към 2005 г. и изгради модел с намаляването на количествата наполовина в следващите 42 години. IEA определи 17 ключови технологии, които биха могли да помогнат за постигането на целта до средата на века. В мерките се включва складиране на вредните газове, особено от електроцентралите. Предстои и да се тестват технологиите за водородни горивни клетки.

По думите на Нобуро Танака, изпълнителен директор на IEA, светът се нуждае от технологична революция, за да намали наполовина парниковите газове до 2050 г. Всичко това "напълно ще трансформира начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия", допълни той. "Ако наистина ще намаляваме газовете до мечтаните 50%, цените трябва рязко да се повишат."

Международният панел по промяната на климата - консултантска организация към ООН на световните лидери, стигна миналата година до заключението, че в средата на века въглеродните емисии трябва да намалеят с 50 до 85 процента, за да се избегне повишаване на глобалните температури с 2 градуса. В групата на осемте индустриално най-развити държави, известна още като Г-8, само две не подкрепят тези цели - САЩ и Русия. Останалите - Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада, са "за".

Докладът на IEA, поръчан именно от Г-8, определя общите разходи в следващите 40 години на впечатляващата сума от 45 трилиона долара. Това е еквивалентно на 1.1% от икономическия продукт на световната икономика за периода.

Според агенцията светът се нуждае от 32 нови ядрени централи и 17 500 нови ветрогенератора всяка година, както и оборудването на 35 ТЕЦ-а на въглища с инсталации за улавяне на въглеродните емисии на всеки 12 месеца. В момента инвестициите в тази посока са далеч от нужното. Докладът на IEA посочва още, че ще е необходимо комерсиализирането на технологии, които днес все още са смятани за експериментални или твърде скъпи. "Почти 1 милиард слънчеви или горивни клетки (хибридни автомобили - бел. ред.) трябва да излязат на пътищата до 2050 г.", настояват от IEA. За да станат тези коли привлекателни и достъпни за клиентите, въглеродните емисии трябва да струват поне 200 долара на тон - само така ще се покаже, че постигаме необходимия технологичен напредък. Ако пък изключим технологичния фактор, цената на тон емисии ще трябва да скочи до 500 долара за тон.

Цената за намаляването на парниковите газове ще бъде включена в цените на индустриалните стоки, но най-вече на електроенергията, тъй като централите са най-големите замърсители на атмосферата с въглероден диоксид. Това ще стане с въвеждането на новата европейска схема за търговия с вредни емисии, което се предвижда да стане през 2013 г. (виж текста "Да търгуваш въздух"). Но вече почти всички електроцентрали и индустриални инсталации в ЕС, които излъчват въглероден диоксид, включват в цената и разходите за екологични инвестиции. Електроцентралите няма да имат право да получават свободни безплатни квоти от Европейската комисия, в рамките на които да могат да замърсяват въздуха (каквато е практиката сега). Те ще трябва да си ги купуват на пазара на емисии и съответно ще могат да ги калкулират в цената на киловатчас електроенергия. Събраните от продажбата на емисии средства ще се насочват към екопроекти, които имат за цел спиране на глобалното затопляне. Държавите, които ще управляват националните си борси за търговия с емисии, ще бъдат задължени да отделят поне 20% от приходите за внедряване на нови инсталации, които не изпускат парникови газове в атмосферата. Правилата, които регламентират тази схема, трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент най-късно през есента. По-високата цена на тока, който ще плащат потребителите, пък ще ограничи потреблението и по този начин замърсяването още повече ще се ограничи.