През зимните месеци София поглъща близо два пъти повече ток, отколкото през летните, сочат данните на електроразпределителното дружество за столицата CEZ. За последния януари например числото е 620 000 мВтч (толкова електричество е подадено на София, макар че не цялото количество е изразходвано - което не е, е загубено). Това число показва, че за месец само от енергопотреблението на жителите си българската столица е емитирала приблизително 325 000 т СО2. Сметката се получава от умножението на количеството ток по дела на парниково активните ТЕЦ в енергийния микс на страната (43.68%, за 2007 г. по данни на икономическото министерство) и по 1.2 (колкото е емисионният фактор на българските топлоенергийни централи - за производство на 1 мВтч те изхвърлят средно по 1.2 тона CO2). След като закупи електроразпределението, с модернизации на мрежата за около 100 млн. лв., CEZ е намалила технологичните си загуби от 19% на 15.11 % и така е допринесла за известно намаляване на СО2 емисиите.

Още един зимен (най-вече) емитент тежи на съвестта и джоба на столичани - "Топлофикация - София". С двете си ТЕЦ и седемте си отоплителни централи годишно дружеството емитира около 1.44 млн. тона СО2 (по данни за 2007 г.). До момента централите на софийското парно не са били обследвани за потенциалните икономии на енергия, респективно на парникови емисии. Държавно-общинското дружество обаче влезе в търговията с емисии, което е стимул за него да пести енергия, тъй като ще трябва да плаща за всеки тон въглероден диоксид над годишния си лимит. През 2003-2005 г. със заем от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са подменени 70 км от най-остарелите топлопроводи и над 4500 абонатни станции. Според експерти на Агенцията по енергийна ефективност, потенциалът на дружеството за оптимизации и икономии на енергия и СО2 е огромен.

От няколко години в София си пробива път и алтернативата на централното топлоснабдяване - природният газ. Директната газификация е още по-нисковъглеродно енергийно снабдяване. Освен че при изгаряне газът отделя по-малко парникови емисии от въглищата, загубите при него по мрежата са съвсем незначителни - до 1%. До момента газоразпределителната мрежа на "Овергаз", която работи в столицата, е обхванала 10 000 домакинства, най-вече в южните квартали в подножието на Витоша, които не са топлофицирани. Компанията навлиза и в части от кв. "Овча купел" и "Люлин", където има парно. Дружеството оценява потенциала си тук в идните години на около 226 000 домакинства. 130 000 от тях не са топлофицирани и разчитат само на по-скъпия и въглеродноактивен ток (виж интервюто на стр. 14-15). Газификацията на София всъщност е част от проект "Съвместно изпълнение" по Протокола от Киото. Той се плаща от холандското правителство, което по този начин спестява квоти парникови емисии. За периода 2008 - 2012 г. газифицирайки по план българската столица и няколко други града в страната посредством "Овергаз", Холандия ще спести около 500 000 тона СО2.

Ежегодно правителството разписва планове за енергийно обследване на училища, лечебни заведения, театри, ведомства и др. обществени сгради. Тази година например кабинетът отдели 3 млн. лв. за обследване на 582 държавни и общински сгради, част от тях в София. От тези правителствени програми обаче  видима полза все още няма. Наскоро стана ясно, че още нито една обществена сграда от общо 1400 санирани не е реално санирана. Съвсем скоро Агенцията за енергийна ефективност ще внесе "пълна програма" за рехабилитация на държавния сграден фонд в страната (без общинските сгради). Обновяването им ще струва на държавата 60 млн. лв., съобщи шефът на ААЕ Таско Ерменков. И ще доведе до икономия от около 100 000 мВтч годишно, което се равнява на над 50 000 тона СО2. Голяма част от тази икономия ще дойде от столицата, където е най-голямата концентрация на държавни сгради.

От бегъл поглед върху който и да било софийски квартал става ясно, че вече има множество топлоизолирани апартаменти в града. Точният им брой не е известен. Той обаче няма и голямо значение - хората обикновено самосиндикално санират етажите или апартаментите си, а това е безсмислено по думите на шефа на ААЕ Таско Ерменков - при блоковете топлоизолацията може да намали с 30 - 40% енергийните нужди, но само ако целият блок е топлоизолиран. Изключително рядко се случва съседите да се обединят, за да поръчат енергийно обследване. Сертифицираните по закона за енергийната ефективност (т.е. обследвани, санирани и в резултат временно освободени от имотен данък) жилищни сгради в София са 109. Екоефектът от санирането на блоковете ще е най-силен в онези квартали, които не са топлофицирани и се отопляват с ток, посочват от АЕЕ - производството на електричество емитира близо 3 пъти повече СО2 от парното, което работи с природен газ.

Новото жилищно строителство, което в последните години бележи бум в София, не е проблем от гледна точка на енергийната ефективност, тъй като по закон е длъжно да покрива енергоефективните стандарти. Напоследък се появи и модата да се строят сгради, които далеч надхвърлят изискванията за ЕЕ, т.нар. пасивни сгради - с минимално електропотребление и собствени възобновяеми енергоизточници. Един такъв комплекс, Winslow Gardens, вече никне в кв. "Манастирски ливади", в проект са и няколко пасивни къщи в подвитошките квартали. Тези сгради, разбира се, са по-скъпи, но и потенциалните им икономии на енергия са забележителни.

В момента в София има около 1 милион автомобили, от които ежедневно по улиците се движат между 450 000 и 500 000. В транспортните тупици, които са ежедневие в града сутрин, обед и вечер, никой шофьор не гаси двигателя си и хилядите коли горят повече, отколкото биха изгорили при гладко каране, съответно емитират повече вредни газове и СО2.

Начин да се намалят СО2 емисиите от колите е и да се забрани вносът на коли, прехвърлили определена възраст, казва зам.-кметът по транспорта Велизар Стоилов. Или да се вдигне местният данък за по-старите коли - така ще се стимулира употребата на по-икономични и екологични превозни средства. Таксата "център" би била адекватна мярка едва след като строежът на метрото бъде завършен, отбелязва Стоилов. На същото мнение е и Методи Аврамов, шеф на икономическото направление на Столичната компания за градски транспорт. Нещо повече, таксата трябва да е свързана с развитието на градския транспорт. Той дава пример с лондонската congestion charge (букв. такса задръстване), която отива тъкмо за модернизация на обществения транспорт. Първата от новите метролинии трябва да заработи идната пролет. След това общинските съветници ще гласуват налога. Втората линия, от надлез "Надежда" до кв. "Лозенец", пък трябва да е готова през 2012 г.

Модернизацията е главното условие за минимизиране на въглеродния отпечатък на градския транспорт. За последните 10 години много от остарелите автобуси "Икарус" и "Чавдар" бяха подменени с "Мерцедес" и "Ман" втора употреба, които харчат по-малко, т.е. са няколко идеи по-екологични. В момента повечето автобуси са с двигатели Евро 2 и Евро 3, а в Европейския съюз вече действа стандартът Евро 4, отбелязва Методи Аврамов. При него бензиновите двигатели изхвърлят с 25% по-малко азотен оксид оксиди (3 пъти по-затоплящ атмосферата газ от СО2). Съвсем скоро пък ще влезе в сила още по-чистият стандарт Евро 5. Хибридните двигатели, които вече са въведени в градския транспорт в Швеция например, все още са химера за София, казва Аврамов. Звучи странно, но приватизацията на автобусни линии в София също дава отражение върху парниковата активност. Основно изискване към частните (3-4 на брой в момента, опериращи с 16 линии) е да разполагат с нови автобуси, съобразени с евростандартите за емисии.

Когато става въпрос за екотранспорт и минимизиране на парниковия отпечатък, челното място заема, разбира се, добрият стар велосипед. В момента София разполага с една-единствена велоалея. До 2011 г. трябва да бъдат изградени още 5. Всички те ще тръгват радиално от Съдебната палата към периферията на града. В началото на септември започна реконструкцията на пешеходната алея от двете страни на Перловската река, която съпътства бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", до нея ще бъде обособена и велоалея.

Изненадва ли ви, че и той има пръст в градския СО2 отпечатък? Помислете тогава колко гориво ще отлети в небесата за извозването на 180-те хиляди софийски бали до депото в Силистра, на 450 км разстояние. Да, това може да се брои за извънреден разход (макар за София да е почти хроничен).

И децата знаят, че зеленината освен пречиствателна станция за вредните вещества във въздуха е и сюнгер за въглероден диоксид. Следователно тя може да бъде индулгенцията на един град за парниковите му грехове. София не може да се похвали с много зелени площи. Системно застроявани или зле поддържани през последните години, днес те представляват едва около 3.6% от територията на града. За сравнение, в много западноевропейски градове зеленият дял е поне 15-20%. Парковете и градините на Виена например представляват 62% от територията на града.

Преди време експерти от общинското предприятие "Зелени системи" сметнаха, че на 1 жител на столицата се падат по 15 квадрата зелена площ. От 120 000 дървета, преброени в средата на 80-те години на миналия век, днес са останали едва 80 000.