Представете си: Вместо статуята на София в центъра на столицата се извисява небостъргач. И щеше да е така, ако амбициите на отговорните фактори от социалистическата времена бяха изпълнени.

Намерението София да се сдобие със свръхвисока сграда датира от 40 години. По стечение на обстоятелствата градът се размина с гиганти в самото си сърце, срещу Централна гара, на Солни пазар до централата на КНСБ, както и на кръстовището между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер". Изглежда обаче, че това няма да остане така. В последните години се появиха десетки проекти за небостъргачи в София. Всеки претендира да е първият.

Вижданията на специалистите за това как, къде и дали трябва да бъдат строени високите сгради са много различни. Част от тях бяха представени на обсъждане, организирано от Съюза на архитектите.

Мненията не съвпадат дори за определението на небостъргач, освен може би че е символ на престиж и икономически просперитет. Според някои етикета заслужават сгради, които надминават 100 м (за европейските стандарти). Според други за званието е достатъчно постройката да е значително по-висока от заобикалящите я. Задължително изискване е да е обитаема.

"Небостъргачите са големи животни, които обичат да ходят на стада. Сам небостъргач в полето е нонсенс", казва арх. Павел Попов. Според него ниските сгради са по-човечни, а небостъргачите са чудовища, които поглъщат много енергия и трудно се хуманизират. За Попов христоматиен пример за лош вкус при високото строителство е кулата "Монпарнас" в Париж, след чието построяване е въведено ограничение за височината на сградите. Кулата има лоша слава, защото остана сама, каза той.

Според Попов идеално място за строеж на висока сграда в София е терен срещу Централна гара. "Това е вратата на града, зад която е Витоша. Мястото е подходящо, защото е високо", обясни Попов. Като стане въпрос за проектирането на небостъргач, той задава въпроса: "Дали си струва да проектираме високи сгради, когато не можем да ги направим по-добри от досегашните?" За пример посочва планираното високо здание на "Газпром" в Санкт Петербург, което трябва да прилича на пламък. Архитектурата е зарязала основното си предназначение да бъде полезно изкуство и е започнала да наподобява неща, които не са сгради, коментира Попов.

Има архитекти, които опонират на схващането, че небостъргачите трябва да се строят на "стада". Ако видите небостъргач, той е само един, каза арх. Димитър Андрейчин. Той вярва, че в София може да се създаде среда за високите сгради и те да са в хармония с останалата по-ниска архитектура. Според него в териториите на небостъргачите трябва да важат други правила за строителство. Главният архитект на София Петър Диков смята, че небостъргачите трябва да подчертават релефа на града, в който обаче нямало възможност за струпването на много високи сгради на едно място.

Подходящи за небостъргачи в София са хълмовете, убеден е арх. Илиан Николов. Неговият проект за висока сграда е за мястото на вече разрушения и емблематичен за социалистическа София ресторант "Ропотамо" на бул. "Цариградско шосе". Това е и една от най-спорните идеи за подобни билдинги в София. Според противниците й не трябва до ниските сгради на кв. "Яворов" да се извисява около 100-метровата "Ропотамо плаза". Сградата е в търпяща среда, обясни арх. Николов пред колегите си, а те му отвърнаха със смях и "не е така".

Някои архитекти твърдят, че в София вече има постройки, които могат да носят етикета "небостъргач" и те не са малко. Според арх. Андрейчин в категорията попадат хотел "Кемпински", който се издига на едно от високите места в града, сградата на "Енергопроект" на бул. "Джеймс Баучер", високото здание на Министерството на транспорта на ул. "Гурко". Те не са високи, колкото по-големите си братя в Ню Йорк или Токио, но стърчат доста над околната среда. Небостъргачът е въпрос на принцип, а не на височина, заяви Андрейчин.

Всеки проект за небостъргач в столицата предизвиква недоволство. Недоволни са архитектите, защото не харесват проекта, недоволни са и съседите, защото не искат високо "чудовище" до домовете си. По време на обсъждането в Съюза на архитектите се чуха и мнения, че в София не трябва да има високи сгради, защото ще развалят облика на града. "На кого са нужни небостъргачите? На хората, на инвеститорите, на прибиращите комисионите", запитаха някои от присъстващите.

В някои страни правят референдуми за построяването на небостъргачи, обясни арх. Попов. Пример за това била Италия, където духовете разбунили два проекта за високи сгради в Милано и Болоня. Гражданите на Болоня вече казали "не" на построяването на стърчащо в небето здание срещу гарата в града. Все още не била решена съдбата на бъдещия комплекс от три небостъргача в Милано, които трябва да се издигат до бъдещия нов музей.

Истински висока сграда в София скоро едва ли ще се случи, защото и построяването, и експлоатацията й е скъпо, смята главният архитект Диков. Световната финансова криза също щяла да забави плановете на инвеститорите. Досега проекти за небостъргачи в София се правят, за да бъдат продадени именно като проекти, каза той. В последните два месеца "пазарът" обаче замрял.

Диков вижда десетина подходящи места за високи сгради в София. Те могат да се извисяват по протежението на бул. "Тодор Александров". Във всички разработки на центъра на града там е предвиждано новото сити, обясни главният архитект. По главните булеварди на кварталите "Люлин" и "Младост" също има проекти за небостъргачи. Вече започна строителството на "Европа тауър" на мястото на бившия завод "Балканкар Средец". Има проект за две 277-метрови кули на терен на "бул. "Ив. Гешов", както и на мол кула в кв. "Захарна фабрика" до Западния парк. Две високи сгради се предвиждат и до сградата на КНСБ. Струпване на небостъргачи вероятно ще има около Централна гара. Сградите ще се извисяват зад линиите, където българско-испанската фирма "Риофиса" ще инвестира в търговски и офис център. Пред гарата три инвеститора също искали да вдигнат небостъргачи. Проектите са повече от 20, но не очаквам скоро в София да има повече от 1-2 нови високи сгради, завърши Диков.