Ключът към контрола върху климатичната промяна е в усъвършенстваната технология. Ние трябва да открием нови начини за производство и потребление на енергия, да задоволим потребностите си от храна, да се придвижваме сами, да отопляваме и охлаждаме домовете си, което ще ни позволи да съкратим употребата на петрол, газ, въглища, азотни торове и други източници на парникови газове, които допринасят за климатичната промяна.

Налице са достатъчно добри възможности, за да се предположи, че светът може да постигне целта да контролира климатичната промяна на разумна цена (може би 1% от глобалните годишни доходи) като в същото време позволи на световната икономика да продължи да расте и да повишава жизненото равнище. Една от най-вълнуващите възможности, които се виждат на хоризонта, е

През първите дни на автомобила в края на XIX век помежду си се съревновават много видове автомобили – на пара, на акумулатор и с двигател с вътрешно горене (ДВГ). Двигателите с вътрешно горне на бензин и дизел спечелват конкуренцията с успешния модел Т, който за първи път слиза от конвейера през 1908 г. Сто години по-късно конкуренцията отново се раздвижва.

Навлизаме в епохата на електромобилите. Toyota Prius, хибриден електромобил, който за пръв път е използван в Япония през 1997 г., направи първоначалния пробив. Той се оказа достатъчно жизнеспособен, за да започне серийно производство. Търсенето на автомобили, които пестят бензин, ще се увеличи още повече, когато потребителите започнат да бъдат облагани с данък за въглеродния диоксид, който емитират от автомобилите си.

На път са още нововъведения. В края на 2010 г. ще се появи хибридът Chevy Volt на General Motors. Лари Бърнс, визионерът–ръководител на научноизследователското бюро на GM преди да се пенсионира неотдавна, смята електомобила за нещо повече от възможност за икономии на бензин. Според Бърнс ерата на електромобила ще промени електрическата мрежа, ще промени моделите на пътуване и като цяло ще подобри качеството на живот в градските райони, където ще живее по-голямата част от световното население, и пътуването.

Първо, ще има много видове електромобили – хибриди, изцяло на батерии или на горивни клетки с въглерод. Тези различни превозни средства ще могат да ползват безброй енергийни източници.

Слънце, вятър или ядрена енергия – всички те не излъчват СО2 емисии, но могат да захранват електрическата мрежа, която ще зарежда батериите на електромобилите. По подобен начин тези възобновяеми енергийни източници могат да бъдат използвани водата да се разделя на водородни и хидроксилни йони и после водородът да се използва за захранване на водородни горивни клетки.

Второ, капацитетът за складиране на транспортни средства ще игра важна роля в стабилизирането на електрическата мрежа. Колите на батерии не само ще черпят енергия от електрическата мрежа при зареждане, но, когато са паркирани, те могат да отдават допълнително електричество в периоди на пиково потребление. Автомобилният парк ще стане част от цялостната електрическа мрежа и тя ще бъде управлявана ефективно (и от разстояние), за да се оптимизира времето за зареждане на батериите и подаване на електричество към мрежата.

Трето, електромобилите ще създадат нов свят на "умни" автомобили, в който сензорните системи и комуникацията между транспортните средства ще позволи да се предотвратяват катастрофи, да се определя маршрутът, а автомобилът ще може да се управлява от разстояние. Интеграцията на информационна технология и двигателната система на колите ще позволят да се въведат нови стандарти за сигурност, удобство и поддръжка.

Това са визионерски идеи, но те са постижими. Прилагането на тези концепции обаче ще изисква нови форми на публично-частно партньорство.

Автопроизводителите, ютилити компаниите, доставчиците на широколентов интернет и държавните пътни агенции ще трябва да допринесат за създаването на интегрирана система. Всички тези сектори ще трябва да използват нови начини за конкуренция и сътрудничество с другите. Публичният сектор ще трябва да предостави финансиране, за да създаде условия да започне серийно производство на ново поколение транспортни средства – чрез средства за научноизследователска дейност, потребителски субсидии и организиране на необходимата инфраструктура (например места за зареждане на батериите).

Новата ера на електромобилите дава огромни възможности, които ние трябва да използваме в момент, когато проправяме пътя си от епохата на неустойчивите изкопаеми горива към времената на устойчивите технологии. Преговарящите специалисти по климатичните проблеми спорят помежду си, тъй като те разглеждат климатичната промяна единствено в негативен аспект: кой ще плати за намаленото използване на изкопаеми горива?

Представата на Бърнс за автомобила ни напомня, че преходът към устойчивостта може да доведе до реален скок в качеството на живот. Това важи не само за автомобилите, но също за избора на енергийни системи, методи на строителство, градско планиране и продоволствени системи (като не забравяме, че на производството на храна и на транспорта се пада около една шеста от общите емисии на парникови газове).

Ние трябва да преосмислим климатичната промяна като възможност за глобално колективно обсъждане и сътрудничество по поредица от технологични нововъведения за постигане на устойчиво развитие. Чрез използване на най-съвременни техники и машини и нови форми на публично-частно партньорство ние можем да ускорим световния преход към устойчиви технологии с полза както за богатите, така и за бедните страни и така да намерим основа за глобални споразумения за климатичната промяна, която досега ни се изплъзваше.