Целите на ЕС в областта на екологията сериозно притесняват малката балтийска държава Литва, присъединила се към общността през 2004 г. Оказва се, че да се поддържа екологична политика в такъв обем, в какъвто иска еврокомисията не е по силите на страната, информира сайтът ecologylife.ru.

Официален Вилнюс ще търси помощ от еврокомисарите и европарламента да й бъде разрешено да намали значително ангажиментите си за борба с климатичната промяна и други дейности в областта на екологията.

Премиерът на Литва Андрюс Кубилюс е обявил пред местни журналисти, че еврокомисията трябва да отчете не само замърсяването на природата, което се дължи на индустрията на страната, но и равнището на финансовия потенциал на балтийската държавата.

В началото на есента Световният фонд за дивата природа проведе своите изследвания за степента на замърсяване на Балтийско море. От публикуваната информацията в литовски медии става ясно, че Естония, Литва и Латвия продължават да вредят на екосистемите на Балтика със същата интензивност както и преди 10 години.

Не намалява темпото и на промишления риболов, въпреки наложените ограничения; част от промишлените отпадъци продължават да се изхвърлят в морето; крайбрежните селски и горски стопанства не изграждат пречиствателни станции; все още не е решен въпросът с контрола на корабоплаването.

Всички тези фактори водят към влошаване на екологичната ситуация в Балтийско море, което в момента е сред най-пострадалите от човека водни басейни в Европа.

Какво може да направи Литва? Министър-председателят Кубилюс отбеляза, че латвийската екологична програма се нуждае от финансиране, но то зависи от финансовите и икономическите възможности на страната. В момента правителството не може да осигури в пълен обем средствата, които са определени от ЕС.

Положението на Литва е такова, че тя трябва да решава далеч по-наболели въпроси отколкото екологията на Балтийско море. Кризата е обхванала страната в значително по-голяма степен в сравнение с другите страни в ЕС, твърди Кубилюс.

Той уточнява, че дейностите в областта на екологията трябва да се осъществяват на доброволен принцип. И ако това тежко бреме може да си позволят да поемат по-добри в икономическо отношение страни, за Литва това е невъзможно и подобни проблеми не са актуални.

Сайтът ecologylife.ru припомня, че ЕС води много активна политика за намаляване на замърсяването на водните басейни и увеличаване на възобновяемите водни източници на енергия. Балтика специално заема централно място в новата политика, а Швеция, която в момента председателства ЕС, определи екологичните приоритети на региона, които са свързани преди всичко с подобряване на екосистемите на Балтийското море и крайбрежието.

Швеция бе последната от балтийските държани, която даде екоразрешително за изграждане на газопровода "Северен поток", като постави и много условия към Русия и Германия. Най-тежко за приемане се оказа изискването строителството на тръбата по дъното на морето да се прекратява от май до октомври, когато треската и трескоподобните риби хвърлят своя хайвер и се излюпват малките. Тези условия могат значително да удължат срока за изграждане на подводния проект, който е планиран да завърши през 2012 г.