Австралия поставя трудно постижими условия за споразумение по климата
Австралийското правителство поставя преговорите за политиките на климата в Лима пред провал. Такива опасения изразиха някои от участниците на междуправителствената среща в началото на втората седмица от разговорите на високо равнище след като представителите от кабинета на министър- председателят Тони Абът поставиха непостижими условия за участието на страната си в глобалното споразумение за овладяване на климатичните промени в Париж през 2015 г. Те настояват в него да залегнат правно обвързващи цели за намаляване на въглеродните емисии.
За австралийската позиция съобщава британският вестник "Гардиън". Преговарящите от 194 страни ще дебатират до края на тази седмица като се надяват да постигнат съгласие по общ текст, който да послужи за основа на нов глобално споразумение в Париж през 2015 г.
Много от развиващите се страни подкрепят юридически обвързващ договор, който да бъде структуриран по начин, подобен на Протокола от Киото от 1997 г.
В същото време експерти и водещи учени изразяват позицията си, че споразумението в Париж може да изисква от отделните страни да утвърдят нови цели за намаляване на парниковите емисии след 2020 г. в националното законодателство, но предупреждават, че всеки опит да се включат тези цели в правно обвързващ международен договор ще отблъсне двата най-големи замърсители с въглеродни емисии - САЩ и Китай, а това от своя страна ще гарантира провал на целия процес на преговори.
Водещият икономист лорд Никълъс Стърн, цитиран от Би Би Си също заяви, че ангажиментът за устойчиво развитие, поет от отделните държави, е по-важен от правно обвързващо споразумение, в което да "липсва доверие".
Австралийската позиция
Външният министър на Австралия Джули Бишъп, придружавана на срещата в Лима от министъра на търговията Андрю Роб, подчерта по време на разговорите, че споразумението в Париж трябва да включва задължителни обвързващи цели.
"Ако това не се случи, документът няма да успее да постигне нещо повече от амбиции", каза Бишъп, цитирана от "Гардиън". Австралия не изпрати свой министър на миналогодишните международни преговори за климата във Варшава, Полша. Счита се, че работата на Роб като придружител в Лима е да се увери, че Бишъп не ангажира Австралия прекалено много в действия по климатичните промени.
При предишното правителство на лейбъристите Австралия осигуряваше около 200 милиона долара на година за т.нар програма "бърз старт" за подпомагане на развиващите се страни в овладяването на климатичните промени, но при новия кабинет тези разходите бяха спрени.
"Правно обвързващите инструменти могат да изградят доверие, че страните ще действат според ангажиментите, които са поели в международен план. В същото време правната форма на международно споразумение не определя неговата ефективност. И най-обвързващият договор няма да помогне за справяне с изменението на климата, ако в него не участват някои основни източници на вредни емисии като САЩ и Китай," посочва доцент Франк Йотцо от Австралийския национален Университет "Crawford School".
САЩ и Китай
Бившият съветник по политиките на климата професор Рос Гарно изтъкна от своя страна, че правителството трябва да "забрави" за идеята за правно обвързващ договор, ако наистина иска ефективен резултат в Париж. По думите му, цялостно правно обвързващо споразумение не е възможно, тъй като това не е в стила на САЩ. Президентът Барак Обама също даде да се разбере, че няма да подкрепи участие в подобно споразумение. Вместо това САЩ пое сериозен вътрешен ангажимент за изпълнение на амбициозните цели, заложени в договорките й по политиките за климата с Китай. От своя страна другият основен замърсител с въглеродни емисии – Китай няма да влезе в правно обвързващо споразумение, ако САЩ не го направи.
Според Гарно много по-реалистично е държавите да са по-склонни да изпълняват вътрешни политически ангажименти.
Заместник-директорът на Институт за климата Ървин Джексън, заяви, че настояването от страна на Австралия водят разговорите към провал. Според него, възможно е страните да се задължат да вкарат поети ангажименти в националните си закони, но е невъзможно изискване да станат част от международно обвързващо задължение, тъй като това ще гарантира, че САЩ, Китай и Индия няма да участват. "Тест за ангажираността на всяка страна е дали е готова да прокара национални регламенти за ограничаване на емисиите си. САЩ и Китай го направиха," припомня още Джексън.
Експертът уточнява още, че Австралия върви точно в обратната посока. "Политиката на действие на Австралия не залага задължителни ограничения на въглеродните емисии. Дискусията за нуждата от правно обвързващи международни ангажименти е само отвличане на вниманието и е възможно най-лошият сценарий за едно успешно глобално споразумение за климата."
Австралия заяви, че още преди разговорите в Париж ще представи цел за намаляване на емисиите си въглероден диоксид за след 2020 г.
Същевременно австралийското правителство е обект на критики в международната общност заради отказа му да дарява в т.нар. Зелен климатичен фонд, за който президентът Барак Обама вече обеща 3 млрд. долара преди срещата на върха на Г-20. Австралийското правителство заявява, че вече плаща от своя бюджет за чуждестранна помощ за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на последиците от него. В същото време управляващите в Австралия не са предоставили данни, за да докажат този принос.