Почти 200 страни ще участват на конференцията за климатичните промени в Париж, която започва днес и ще продължи до 11 декември. Очакванията са конференцията да бъде повратна точка в намаляването на зависимостта на световните икономики от изкопаеми горива.

Почти всички правителства са очертали плановете си за борба с глобалното затопляне след 2020 г., което се приема като положителен знак за постигане на амбициозен договор за забавяне на глобалното затопляне.

До момента 183 от 195 държави са подали дългосрочните си планове за справяне с изменението на климата, които са замислени като градивни елементи за евентуалното съглашение, като само през последната седмица се включиха още дузина държави като Южен Судан, Кувейт, Йемен и Куба.

Българската делегация на конференция ще бъде водена от президента Росен Плевнелиев, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет. Тя ще представи позициите си за финансирането и развитието на високите технологии и постигането на устойчиво развитие в контекста на климатичните промени. По-рано през седмицата правителството одобри отпускането на 100 хил. евро за Зеления доверителен фонд за климата.

Въпреки очакванията за постигане на сделка, има много проблеми, които предстоят да бъдат разрешени по време на конференцията.

Развитите страни обещаха през 2009 г. да събират по 100 млрд. долара на година до 2020 г., от публични и частни източници, за да се помогне на развиващите се страни да ограничат своите емисии парникови газове и да се адаптират към повечето наводнения, горещи вълни и покачването на морското равнище.

Основната група от повече от 130 развиващи се страни иска тази сума да се увеличи след 2020 г. Съединените щати, Европейският съюз и други богати държави не искат да гарантират по-големи суми.

Има много неясноти за това как да се преценят средствата за климатичните промени. Развиващите се страни се съмняват в изчисленията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, че финансите за борба с климатичните промени са достигнали 62 млрд. долара през 2014 г.

Франция обяви, че много държави предпочитат фразата "глобална трансформация в посока по-ниски емисии и климатично устойчиви общества", за да опишат дългосрочното преминаване от изкопаеми горива към по-зелена енергия.

Но това може да е твърде неясно за някои.

Групата на седемте индустриални държави (Г-7) постави за цел през юни премахването на въглерода като отпаден продукт на световната икономика през този век. Някои развиващи се страни, както и много активисти, искат далеч по-строги цел за постепенно премахване на изкопаемите горива до 2050 г. Китай и Индия, силно зависими от въглищата, са сред тези, които не желаят да се определят конкретни дати за отказване от изкопаемите горива, на които те гледат като на жизненоважни за вдигането на стандарта на живот на милиони души.

Развиващите се страни искат дългосрочен механизъм, който да им помогне да се справят с щетите от бедствия, като тайфуни, или въздействията от покачването на морското равнище.

Всички правителства се споразумяха да се създаде механизъм за загуби и щети през 2013 г., но той не е свършил никаква съществена работа и трябва да бъде преразгледан през 2016 г. Франция иска този механизъм да бъде включен в разговорите в Париж.

Съединените щати и много други богатите нации са предпазливи, като заявиха, че няма да се съгласят с текст, който предполага "обезщетение" или "отговорност" - опасявайки се, че това може да ги изложи на множество искове, свързани с емисиите на парникови газове.

Организацията на обединените нации (ООН) обяви, че обещанията на около 170 държави за ограничаване на емисиите на парникови газове след 2020 г., направени в хода на подготовката за Париж, са твърде слаби, за да се ограничи повишаването на температурите с договорените 2 градуса по Целзий над прединдустриалните времена.

Това означава, че ще трябва да се изгради система за действия, която да позволи преглед на целите на отделните държави. Според френски документ, публикуван на 19 ноември, много народи искат първата такава "глобална инвентаризация" да е през 2018 г. - 2019 г. По-слабо споразумение ще забави всички такива прегледи до 2020 г. или 2025 г.

Според Франция има опасност подобни прегледи само да констатират забавяне или недостатъчност в обещанията на отделните държави, но няма да има механизъм за справяне с възникналите проблеми

Всички участващи държави се договориха през 2011 г., че сделката в Париж ще има някаква форма на "правна сила". Не се постигна съглашение дали това ще означава договор по силата на международното право или необвързваща сделка, която ще бъде заложена в националните закони на всяка нация.

Много развиващи се нации и Европейският съюз искат обвързващ договор, или протокол. Но Съединените щати и Китай, както и други, не искат да се съгласят на международен надзор, предпочитайки договор въз основа на националните закони и подзаконови актове.

В събота френският външен министър Лоран Фабиюс приветства участието на толкова много държави, включително Куба, която блокира глобалното споразумение на последната голяма климатична конференция в Копенхаген през 2009 г.

ООН обяви, че националните планове, включително поетият от Китай през юни ангажимент пикът на емисиите на въглероден диоксид на страната де е достигнат до 2030 г., обхващат около 95 процента от световните емисии.

Преди тази година, плановете за действие са за борба с климата бяха контролирани от развитите страни на базата на Протокола от Киото от 1997 г.

Фабиюс заяви, че големият брой заявления е окуражаващ преди срещата на върха, на която ще присъстват около 140 световни лидери, включително президента на САЩ Барак Обама и китайския президент Си Дзинпин.

От своя страна германският канцлер Ангела Меркел, лидер на най-голямата икономика в Европа, също предупреди, че предложените цели за намаляване на емисиите не са достатъчни, за да се ограничи покачването на температурите до целта на ООН от 2 градуса по Целзий.

Настоящите планове ще доведат до затопляне от около 2.7 до 3.5 градуса по Целзий до 2100 г.

Срещата ще се проведе при засилени мерки за сигурност след атентатите в Париж преди две седмици, при които загинаха 130 души. Дори и през уикенда проверките за самоличност са били по-задълбочени от обичайното време на конференции за климата на ООН.

В неделя в много градове по света се проведоха шествия с призиви политиците да спрат да бездействат и да предприемат силни и амбициозни стъпки за ограничаване на покачването на световната температура.