Шведският химик Сванте Арениус е първооткривател на климатичните промени. Въпреки че е малко известен, идеите му за климата се оказват изненадващо модерни, отбеляза в. "Таймс", по повод 150-годишнината от рождението му.

През 90-те години на XIX век Арениус изследва ледените епохи, през които е преминала планетата. Той предполага, че промени в нивата на въглероден диоксид оказват влияние, тъй като било известно че газът задържа топлина в атмосферата. Изводът бил, че по-ниските нива на CO2 във въздуха довели до охлаждане на Земята. Обратно, повишаването на количеството СО2 ще задейства процес на глобално затопляне. Изненадващо, но неговите изчисления, според които удвояване на нивата на този парников газ би причинило затопляне с 5 градуса по Целзий, се оказват близки до съвременните прогнози.

Шведсдкият учен също пресметнал, че полярните области ще се затоплят по-бързо от тропиците, а изгарянето на въглища ще е в основата на затоплящ се свят. Арениус обаче подценил човешката дейност, като предрекъл, че тя би удвоила нивата на въглероден диоксид в атмосферата след няколко века. Модерните изчисления посочват, че това е възможно след по-малк от столетие.

По това време обаче никой не проявил интерес към тази теория. През 1903 г. Сванте Арениус е удостоен с Нобелова награда за химия, но заради изследванията му с електрически ток в солни разтвори. Единадесет години след смъртта му през 1927 г. бритaнският инженер Гай Календър събрал метеорологичните данни и установил, че планетата се затопля от 80-те години на XIX век. Той отново свързал тревожната тенденция с изгарянето на въглища, но широката публика не се трогнала чак до края на XX век.