Имате ли представа къде отиват всички пластмасови дреболии, от които поради една или друга причина вече не се нуждаете? Вероятно ще кажете сметището, но наскоро приключило експериментално пътуване със самоделен сал през Тихия океан доказа, че пластмасите все по-често се озовават в големите световни водоеми, отколкото в земни сметища.

В началото на юни Маркъс Ериксен и Джоел Паскал предприемат необичайно пътуване. На борда на сала "Джънк" (боклук), направен от около 15 хил. пластмасови бутилки от безалкохолни напитки и корпуса на стар самолет "Чесна", двамата мореплаватели тръгват от Лонг Бийч, Калифорния за Хонолулу, Хавайски острови с една нелека задача – да изследват т. нар. "Велика тихоокеанска спирала от боклук" и да привлекат внимание към екологичните проблеми, които тя предизвиква.

Спиралата, която поначало представлява океанско течение вследствие на определени климатични условия, се образува там където малко хора пътуват – на хиляда мили на запад от Сан Франциско и на толкова северно от Хавай. Течението увлича в себе си сметта и отломките, изхвърляни от кораби и нефтени платформи, но най-вече тези идващи от сушата и ги концентрира в едно състояние, което запознатите наричат "пластмасова супа". Противно на масовото схващане, че става въпрос за образувал се остров със солидна повърхност, името на феномена отразява нестабилния му характер, както и факта, че 80% от боклука има синтетичен характер.

Според Ериксен, който работи за фондацията за морски изследвания "Алгалита", своеобразното сметище в Тихия океан е голямо поне колкото удвоената площ на Тексас. Други дори смятат, че екокатастрофата надминава два пъти по територия САЩ. Скорошна публикация на сайта на университета в Уисконсин цитира Калифорнийската крайбрежна комисия, според която размерът на "пластмасовата супа" нараства десетократно всяко десетилетие, започвайки от 50-те години на XX век.

По време на плаването Ериксен и Паскал установяват, че в момента океанската вода изобилства на пластмасови частици за сметка на естествения планктон. Откритието не изненада "Гринпийс", които и преди твърдяха, че съотношението между масата на планктона и отпадъците в "супата" е едно към шест. Но защо това да е важно, би попитал някой? Синтетичните отпадъци променят облика на екосистемите поради бавното си разграждане, а когато всъщност започнат да се разграждат те отделят различни токсини. Благодарение на слънчевата светлина полиетилените се натрошават на малки парчета както всяка стара пластмаса "изгаря" под влияние на UV-лъчите. Малките парченца задушават морската флора и фауна, които в крайна сметка се озовават на нашата трапеза. Всичко изхвърлено от човека – от евтини запалки за еднократна употреба и капачки до спринцовки и четки за зъби  – образува плътен нанос, невидим единствено за сателитите, но измамна храна за много видове. Мореплавателите на "Джънк" свидетелстват за разкъсани птици от подобна "храна". Повече от милион морски птици и над 100 хил. морски бозайници годишно загиват от замърсените води, съобщава британският в. "Индипендънт", позовавайки се на данни на Програмата за защита на околната среда на ООН.

"Тихоокеанската супа" обаче не е изолиран случай. Сайтът spectatornews.com цитира изследване на холандски учени, според което само в Северно море има над 600 хил. тона отпадъци.

Чарлс Мур, океанографът, който основал "Алгалита", подпомага пътешествието на сала до самия му завършек близо до Хонолулу на 27 август. Проектът успя да привлече вниманието на медиите и обществеността, но Мур не бърза да се радва. Самият той участвал в подобна експедиция през 2005 г. Според него около 100 млн. тона отпадъци плават необезпокоявани в северния Тихи океан и засега единственото, което човечеството може да направи е да ограничи употребата и изхвърлянето на пластмаси. "Океанът е в упадък от всякъде", заявява Мур пред в. "Сан Франциско кроникъл", "Прилича на тоалетна, на която не може да й бъде пусната водата. Не можеш да извадиш [пластмасовите] частици от океана. Можеш да спреш да ги изхвърляш там".