Според единия проект водите ще минават през водноелектрическата каскада "Белмекен-Сестримо", а според втория ще служат за водоснабдяване на Пловдив и Пазарджик. Автори са професорите хидроинженери Иван Патоков и Георги Куков. Качакова казва, че Висшият консултативен съвет по водите към Министерството на околната среда и водите е приел проектите и тя е внесла доклад до министър Джевдет Чакъров, който трябва да ги одобри.

За проекти за язовир на Места не е обявяван конкурс, а Качакова съобщава за тях като за свършен факт, е първата критика от специалисти в бранша. "Това си е чиста далавера, която отдавна се прокарва от един инженер, който им върти главите, че язовир "Белмекен" има празни мощности и централите не работели. И вероятно Качакова се е хванала на въдицата. Дори не мога да си представя как Джевдет Чакъров ще се подпише под такава идея", каза за "Дневник" проф. Иван Иванов, специалист по хидравлика. Той не вижда смисъл от подобно съоръжение и смята, че първо трябва да се направи цялостна концепция за използването на водите на Места, която при това да се приеме от Народното събрание.

Пред "Дневник" Любка Качакова се изказа по-сдържано: "Нещата са на твърде предварителен етап, уточни тя. Не бих казала, че е най-обща идея, но преди да приключи докладът по заповед на министъра, който междуведомствената работна група трябва да представи за комплексно използване на водите на река Места, не мога да дам повече подробности." Качакова обаче потвърди, че разработването на такъв проект сега се е активизирало.

Положението с Места е сложно, тъй като през 1996 г. правителството на Жан Виденов е подписало 30-годишна спогодба с Гърция, според която България трябва да й осигурява 29% от годишния отток на реката. Този процент обаче се изчислява на база 1975 г., когато оттокът е бил 1.5 млрд. куб.м. От години обаче той е намалял под 1 млрд. куб.м, но това не променя задължението на България да осигурява поне 435 млн. куб.м за съседите, което е 43.5% от сегашния обем на реката. По долното течение на Места Гърция вече е изградила три язовира.

Пред в. "24 часа" Качакова твърди, че за да се осъществи такъв проект за язовир, трябва да се предоговорят количествата с Гърция. Пред "Дневник" каза точно обратното: "С Гърция не трябва да се постига ново споразумение. Всички във Висшият консултативен съвет по водите бяха единодушни, че този свободен ресурс трябва да бъде използван, след като се изпълнят ангажиментите от 29% на средногодишен отток към Гърция."

Друг основен аргумент за изграждането на язовир е, че басейнът на река Марица страда от маловодие. Според сайта на Басейнова дирекция "Източен беломорски район" (подчинена на екоминистерството) обаче сега към него постъпват близо 710 млн. куб.м годишно (без да се включват водите на самата Марица). Потреблението на вода е по-малко от 555 млн. куб.м, като неизползвани остават 154 млн. И в момента към басейна на река Марица чрез различни канали и деривации се прехвърлят значителни водни количества от Западнобеломорския район - 434.14 млн. куб.м годишно, като част от тях идват от Места.

Мотивите на Любка Качакова за строеж на язовир са потребностите на тракийската земя и глобалната тенденция към засушаване. "Не отговаря на истината, че в Тракия водите са достатъчни, защото напоителните системи са съсипани. Но ако се изчисли на декар плодородна земя, ще се види, че водата не достига", убедена е Качакова. Само че според експерти, ако водите се изпращат към Тракия или Белмекен-Сестримо, от безводие ще продължат да страдат селищата в Гоцеделчевско и Банско. "Не е казано, че водите ще се прехвърлят на 100 процента", е отговорът на Качакова.

Идеята за построяване на такъв язовир е отупан от праха проект, приет от Министерския съвет през 1988 г. Проектът за хидрокомплекс "Места" е изработен от тогавашния "Енергопроект" и се е изпълнявал една година, преди Великото Народно събрание да го спре през 1990 г., за да се изясни икономическата му обосновка. Това решение на парламента не е изпълнено. Вместо това кабинетът "Виденов" през 1996 г. сключва 30-годишната спогодба с Гърция.

Според инж. Десислава Буюклиева, началник на отдел "Планиране" в Югозападната басейнова дирекция, такъв язовир не се предвижда не само да се построи, но и да се проектира поне до 2015 г. "По плана, който е за 2009 - 2015 г., няма да се заложи изграждането на какъвто и да било язовир. Първо трябва да се докаже необходимостта от него, за какви цели ще се използва - за питейно-битови или напоителни. А за да има такъв проект, той трябва да се разработи, да се обезпечи финансово и да се реши на държавно ниво. Шестгодишен план е твърде кратко време, за да се обезпечат такива ресурси", каза пред "Дневник" инж. Буюклиева.

Върху подобна задача вече са се упражнявали в един завършил миналата година проект - "Интегрирано управление на трансгранична река Места" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той е бил на стойност един милион евро, отпуснати по програма ФАР. Проектът е осъществен от консорциума SOGREAH, в който наред с датски партньори участва българска фирма. Бенефициенти са екоминистерството и Югозападната басейнова дирекция.

Качакова се въздържа да коментира резултата от този проект, но инж. Буюклиева каза: "Разработката е за изпълнението на всички европейски директиви. Но в основни линии ние познаваме директивите и изискванията към тях. В проекта се опитаха да приложат един хидроложки модел, за който в момента обаче са нужни доста данни, а ние не разполагаме с тях."

Впрочем във въпросния проект, илюстриран обилно с карти, графики и дори карикатури, наистина гъмжи от "бисери". Като резултати, които трябва да се постигнат, е посочено "подробно съставяне и оценка, в това число и изготвянето на основен модел, базиран на общия преглед на речния басейн, за басейновите характеристики". И уговорката, че моделът "не е магическа кутия, която може да предостави магически резултати, а създаването на модел на качеството на водите изисква много енергия, човешки ресурси и средства; уроците, научени от миналия опит, показват, че често моделите не предоставят очакваните резултати".

"Да, твърде общи са резултатите", обясни инж. Буюклиева. Всъщност планът за управление се разработва от Басейновата дирекция на Югозападния беломорски район. Той ще бъде готов в края на 2008 г., включително за Места, а през 2009 г. ще се обяви за обществено обсъждане и до края на годината трябва да бъде публикуван. Затова от дирекцията призоваха всички граждани да се включат в обсъждането му.