С последната реформа в горите през 2007 г. управляващите отделиха стопанската от контролната дейност и възстановиха държавен фонд "Българска гора" с основната цел да повишат приходите от дърводобив и да осигурят повече инвестиции за пътища и модерни съоръжения за поддържане на горите. Две години след тази реформа резултатите на Държавната агенция по горите са катастрофални и по отношение на залесяването, и по размера на приходите от дърводобива и това беше отчетено в годишния доклад на агенцията за 2008 г. Въпреки че по план годишно в страната трябва да се залесяват по 40 хил. дка нови гори, за миналата година са подготвени и засадени едва 19 500 дка, отчетоха горските. Спад има и в приходите от продажбата на дървесина, таксите от сеч и събиране на горски плодове, които са малко над 156.1 млн. лв. и са доста под реализираните разходи от 166.2 млн. лв., сочи още годишният отчет на ведомството.

Търсейки причините за блокираната реформа, през октомври 2008 г. ръководството на агенцията по горите е възложило на експерти от Световната банка да анализират дейността на новите структури и да дадат препоръки за преодоляване на проблемите. След близо едномесечна работа в горските стопанства, частните фирми, неправителствените организации и горовладелците експертите на банката са изработили 40-страничен доклад с конкретни предложения.

С преструктурирането на лесничействата в 141 държавни горски предприятия държавата очакваше те да се самоиздържат от дърводобив, такси и други дейности, свързани с поддържането на горите. Анализът обаче показва, че печеливши са едва една трета от фирмите, които стопанисват годни за сеч стари гори, докато в регионите с млади насаждения или незалесени терени предприятията са заплашени от фалити. По закона за горите тези стопанства не могат да банкрутират, което създава погрешно впечатление, че заплатите на служителите ще се изплащат независимо от финансовото състояние на фирмите. Изводът на експертите е, че това ще доведе до сериозни проблеми, включително опасност от увеличаване на незаконната сеч. Затова банковите експерти предлагат държавата да създаде механизъм за прехвърляне на ресурси от държавните към губещите компании и да осигури адекватно бюджетно финансиране за належащите инвестиции, които трябва да се направят за строеж на пътища и друга инфраструктура в тези региони.

Слаби места са засечени и при пазара на дървесина. Въпреки че търговията от склад през последните години нарасна значително, в редица региони се запазват старите процедури на отдаване на тераси за сеч чрез търгове или пряко договаряне, които според някои участници в търговете допускат нагласени сделки. Съществува опасение и от слаб контрол върху финансовите отчети на всичките горски и ловни стопанства поради факта, че всяко от тях притежават собствена програма за продажба и така не се осигурява необходимата прозрачност в дейността им, се посочва в анализа.

Цитирани са и опасенията на бизнеса: "когато липсва прозрачност, пазарите на дървесина могат да възпрепятстват сериозно пазарната конкуренция". Като проблеми се сочат многобройните търгове, на които се предоставят малки количества дървесина, което е сериозна пречка за големите потребители - хартиените заводи. Малките преработватели пък се оплакват от съглашенията между агенцията по горите и големите заводи, което създава впечатление за нагласени цени и възможности за корупция. Затова в експертите препоръки са отразени някои от най-добрите международни практики в търговете на дървесина, които могат да се прилагат и от българските горски предприятия.

В анализа се настоява и за промяна в отношението между държавните стопанства и частните горовладелци, тъй като една четвърт от горите вече не са държавна собственост. Въпреки че реформата предвиди контролът в горите да се поеме само от регионалните дирекции на агенцията, държавните стопанства също упражняват контрол в лесовъдските дейности, което "води до припокриване на отговорности и създава конфликт на интереси в сектора", е изводът на експертите от Световната банка. Подобни припокривания има при борбата с незаконната сеч, корупцията и тайните споразумения при договорите за сеч. Затова в анализа се препоръчва агенцията да създаде независим орган за регулация и контрол, който да отговаря за частните и общинските гори.

Докладът на експертите отразява и общественото недоволство срещу непазарния начин на предоставяне на гори от държавни фонд чрез т.нар. заменки, довели до унищожаване на ценни горски територии. Експертите отчитат, че "в усилията си да насърчи консолидацията на разпокъсаната собственост върху горите правителството позволи замяната на малки парчета недържавни гори за алтернативни". В резултат от това някои от предприемачите "злоупотребяват с това, като заменят частни за държавни гори в близост до райони с висок потенциал за развитие и в близост до морски и ски курорти". Като описват схемата на изваждането на тези терени от фонда и включването им в регулация, където цените скачат в пъти, в доклада се посочват загубите за държавата, които по данни на еколозите достигат половин милиарда евро. Затова експертите препоръчват държавата да преразгледа направените замени, като направи публична екологична оценка на районите, където са извършени най-много изваждания на терени от фонда.