Колоната в кметството на Амстердам, на която се е отбелязало нивото на водата, е повече от туристическа атракция. Тя напомня, че главният град на Холандия, както и по-голямата част от страната се намирт под морското равнище. Около 70% от икономическото производство на страната се осъществява под морското равнище, защитено от стари диги и съвременни циментови прегради, които задържат водата от морето и от многобройните реки, които минават през страната.

Сега, когато учените прогнозират, че морското равнище ще се повиши с около един метър през XXI век, холандците променят вековните си традиции и оформят естествени равнини, които да бъдат наводнявани от реките, а също така възстановяват мангровите блата като буфери срещу морето.

"От 1000 години се адаптираме. Няма нищо ново – просто климатичната промяна се извършва по-бързо отпреди", отбелязва пред агенция Ройтерс Ленарт Силвис, оперативен мениджър на публично-частната организация "Холандско водно партньорство".

Вместо да нанасят пясък, за да поддържат плажовете, холандците се пренасочват към натрупване на купчини пясък във водата, за да създадат "пясъчни двигатели", които изместват местоположението си в резултат от приливите. Блатата ще бъдат използвани, за да се намали силата на крайбрежните вълни.

Организирана е дори кампания под името "Място за реката", която ще отслаби дигите и ще позволи равнините около реките да се наводнят по естествен път, включително Рейн и неговите притоци, които през 1995 г. излязоха от коритата си след обилни дъждове и почти причиниха бедствие.

Вярно е, че дигите могат да бъдат укрепени, както стана през 1995 г., и бе предотвратено заливането на страната с 6 м вода, но те могат и да се разпаднат, ако пясъкът и глината, които образуват бариерите, поемат твърде много вода с течение на времето.

Оттам произтича и нуждата от дългосрочно решение, като се има предвид, че Холандия може да изпита постоянен натиск от реките си през настоящия век, тъй като ледниците в Швейцария се топят и повишават нивото на водата в Рейн.

Очаква се през следващите години наводненията от реките да се увеличат с 12.5%. Не бива да се забравя и вече повишеното ниво на водата през последните 10-12 години.

Експертите, които работят по проблема, твърдят, че естествените водни буфери са по-добро решение, отколкото изграждането на високи стени срещу наводненията, които не могат да издържат изпитанието на времето с покачването на нивото на морето и реките.

Може би никоя страна на планетата не живее в такива условия на покачване на морското равнище както Холандия. Ако националната мрежа от помпени станции блокира, за една седмица страната ще бъде покрита с един метър вода.

От четиригодишна възраст на практика всички деца в Холанция започват петгодишно обучение по плуване. Когато стигнат до "дипломиране", трябва да издържат тест, който включва "ходене" във вода в продължение на половин минута, преодоляване на препятствие и след това плуване 100 м, облечени в тежко зимно облекло.

Може да звучи крайно, но за холандските семейства, които помнят голямото наводнение от 1953 г., убило над 1800 души, заличило две селища от картата и наложило необходимостта от една от най-големите международни акции за подпомагане след Втората световна война, подобни изпитания са нещо нормално.

От това наводнение в кметството на Амстердам е останала следа за ниво на водата от 4.5 м над нормалното.

"Градът не може да бъде подготвен за всяка промяна, която ще настъпи, но може да бъде гъвкав", смята Коен Олтиус, един от собствениците на холандска архитектурна фирма, която конструира плаващи структури в целия свят, цитиран от агенция Ройтерс. В момента компанията му работи по проект край Хага, който включва плаващи апартаменти, които ще се издигат и спускат заедно с нивото на водата.

Тази идея не е толкова нова, плаващи къщи има в холандския град Маасбомел, да не говорим за домовете лодки в Амстердам.

Крайната цел на различните усилия е не само хората да бъдат запазени от неочаквани наводнения, но и да реагират бързо на заплахата от тях. Проблемът е, твърдят някои, че холандците са прекалено сигурни в съществуващите предпазни системи, че не реагират бързо при опасност.

"Бихме искали да сме два пъти по-бързи и два пъти по-добри във вземането на решения", заявява Пит Дирке, програмен мениджър на фирма Arcadis и председател на инициативата за контрол върху наводненията 2015.

В северната част на страната компанията тества сензори, поставени в дигите, които показват дали има възможност да се прогнозира кога дадена дига може да се срине.

Има експерти, които смятат, че е по-добре пътят на водата да бъде блокиран още преди да е ударила дигите.