Непостигане на националните цели на България за производство и използване на биогоривата, забавяне на законовите критерии за тяхната устойчивост, ниското им годишно потребление и забавяне на темпа на растеж на дела.

Това са част от основните констатации и изводи в извършения от Сметната палата одит (публикуван на сайта на палатата) на изпълнението на целите на Европейския съюз за производство и използване на биогорива за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.

Сметната палата смята, че са необходими спешни и своевременни действия за въвеждане на подходящ механизъм за спазване на изискванията за устойчивост на биогоривата. Това трябва да стане, въпреки че постигането и докладването на националните цели за биогоривата е определено към 2020 г.

Критериите за устойчивост на биогоривата ще дадат резултат, ако участниците на пазара, които ги спазват, бъдат насърчени, като получават ценова премия.

За изпълнение на целите на ЕС са определени следните национални цели за биогоривата: 10% дял на енергията от биогорива и възобновяеми източници в транспорта в общия дял на енергията от възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия на страната; 6 на сто дял в крайното общо намаление на емисиите на парникови газове, като се отчитат само биогоривата и течните горива в транспорта, които отговарят на утвърдени критерии за устойчивост.

Сред специфичните въпроси, поставени в одите, са и дали има създадени условия и осигурени ли са ресурси за производство на биогорива в България; прилагани ли са механизми за подпомагане и насърчаване на производството и използването им; надеждна ли е координацията и взаимодействието между институциите за изпълнение на държавната политика за производството и използването на биогорива.

В изводите си Сметната палата констатира, че е забавено приемането на законови критерии за устойчивост на биогоривата до януари 2013 г. и това оказва негативно влияние за изпълнение на националните цели. Националната цел за 2010 г. не е постигната, както и междинните цели за 2010 г. и 2011 г.

Констатирано е ниско годишно потребление на биогорива през 2011 г. и забавяне на темпа на растеж на дела на биокомпонентата в потребяваните течни горива от нефтен произход. Причина за това е, че първоначално е въведено задължението за поетапно смесване на биокомпонент с течни горива от нефтен произход (през декември 2009 г. със Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата). След това задължението е временно отложено до 01.01.2012 г. със Закона за енергията от възобновяеми източници.

Не са отчетени потребените биогорива в сектор транспорт поради по-късното приемане на законодателството и по тази причина не е изпълнена целта за 2012 г.

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници 2010 г. - 2020 г. и Втория национален план за изменение на климата не са включени мерки за развитие на научнотехническия потенциал. Това не създава стимули за тестване и въвеждане на нови технологии за производство на биогорива от следващо поколение и се разчита единствено на биогорива от първо поколение и внос от други страни, пише още в одита, като се подчертава, че ключовото предимство на биогоривата от следващо поколение е свързано с по-осезаемия екологичен ефект.

С Директива 2009/28/ЕО Европейската комисия (ЕК) призовава държавите членки "да посветят значителни по своя размер финансови средства" за развитие на технологии за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и позволява потребените биогорива от следващо поколение да се отчитат в двоен размер към задължителните национални цели. Това предимство е пренесено в българското законодателство, но на практика държавата не се възползва от него поради липсата на производство и употреба на такива горива в страната.

В националния план за биогоривата предвидените количества от биогорива второ поколение са незначителни и към 2020 г. възлизат на 4 ktoe при общо потребление на биогорива от 287 ktoe. Предвид съществуващия в страната ресурс от суровини не са планирани и количества от внос на биогорива до 2018 г. След 2018 г. е планиран единствено внос на биоетанол. Същевременно данните в енергийните баланси на НСИ за 2012 г. показват, че над 90 на сто от потребените количества биогорива са от внос. Основната причина за това е, че няма контролни механизми, които да потвърждават, че потреблението на биогорива е в съответствие с европейските регламенти за биогоривата.

Липсва и механизъм за координация между всички отговорни институции и това не способства за предприемане на единни, своевременни, ефикасни и ефективни действия за изпълнение на целите на ЕС и националните цели за биогоривата. Взаимодействието с органите на местното самоуправление и икономическите оператори е недостатъчно.

България разполага с необходимите площи за производството на суровини за биогорива, но Mинистерството на земеделието и храните не наблюдава производството на енергийни култури и не проследява каква част от тях се влагат за производство им у нас, включително и отпадъците от горската промишленост, листна маса и отпадъци от животински торове и други ресурси, се констатира в изводите на доклада на Сметната палата. Причината е, че след прекратяване на Схемата за подпомагане на земеделските производители на енергийни култури от 2010 г. не се насърчава производството на енергийни култури - суровини за биогорива, и министерството вече не е орган по управление на процеса за производството и потреблението им.