Инициативният комитет подготвя и мащабна програма от мерки и проекти, с които вярва, че през следващите 5-7 години може да преобразят града от периферна за Европа "провинциална" столица в зелен лидер с ярка идентичност". "Дневник" публикува втората част на материалът "София: екоград – утопия или уникална възможност", един от поредица текстове с аргументите, конкретни идеи и предложения как да се осъществи това.

София няма потенциала на Атина, Истанбул и Рим, за да се нарече основополагащ или имперски град. София не е индустриален град. София не е рационален град. София не е нито глобален, нито мегаград. София не е нито бързо развиващ се, нито транснационален, нито интелигентен, нито креативен град.

Но София може да бъде "зелен град"!

Потенциалът на София да се превърне в зелен град е толкова голям, че тази стратегическа посока би била икономически целесъобразна за града дори "зелената" идея да не беше толкова актуална в световен план. Разпознаването като "зелен град" е единственият шанс на София да влезе в класациите в конкурентната световна сцена, където градовете търсят собствена идентичност и присъствие.

София разполага с достатъчно природен капитал, за да се твърди, че градът има международно конкурентно предимство по отношение на зелената икономика. Целта на това изложение не е инвентаризация на перспективните първични отрасли за София, а илюстрацията, че активни действия в посока зелена икономика и в частност зелен град са икономически, а не само социално, етически и идеологически оправдани.

Нещо повече – природният капитал е само начало за зелената икономика. В редица сектори София тръгва от твърде ниска база, с наболели проблеми, които така или иначе търсят решение. Градът може директно да приложи зелени решения, използвайки най-ефективните методи и технологии, получени чрез скъпи проби и грешки в други места по света.

Неумерените потребителски навици на българите генерират отпадък, значително по-богат като съдържание от типичния предвид равнището на българския БВП; това в специализираната литература дори се обозначава като български феномен. Съответно рециклирането в София има огромна перспектива – и като смаляване, и като оползотворяване.

Същото касае и управлението на транспортните потоци, което сега се извършва със скъп проект за подземно метро, докато са известни значително по-зелени решения, които от този момент нататък могат да интегрират направеното в една обща система за "дружелюбен градски транспорт". След затварянето на металургичното производство в Кремиковци, в Софийската котловина остават по-малко големи промишлени замърсители. Това също може да се разгледа като силна страна в стратегията на зеления град.

Ако на въпроса "какъв град е София" може да се отговори с думата "зелен", положените усилия ще са оправдани. Действително София има хилядолетна история и не старее, но патриотизмът не бива да заслепява: Атина и Рим, а не София, са античните градове на Европа. Богатата история на този град ще се впише и значително ще подсили зеленото послание, но не би могла да го замести изцяло.

Нашият план започва от широка платформа, в която могат да се обединят голям кръг ключови и осъзнати играчи, като по този начин ще се гарантира дългосрочното следване на избрания път.

Повече от ясно е, че трябва да се промени парадигмата за града, визията и стратегията за развитието му. С ориентацията "ЕКОГРАД" ще се избистри политическият мироглед, който не е нито ляв, нито десен, нито центристки, нито националистически. Бихме казали, че това е "надполитическа" идея. Бихме нарекли този мотор за развитие "Коалиция София Екоград". Ние провиждаме участието в тази коалиция на кръг от НПО организации, които със своя експертен фокус се борят за успехите на един или друг аспект на зелената идея: урбанизъм, транспорт, веломрежи, железница, ВЕИ, зелени системи, гражданско общество и др.

Следващата стъпка е разработването и приемането на документ, описващ кратко и на разбираем език цялостната концепция за развитието на София - Екоград. Този нормативен документ трябва да бъде широко разпространен и да стане широко известен . Постепенно градските нормативни документи трябва да се хармонизират съобразно този концептуален документ. Става дума за истинска Зелена Конституция на София. Наистина, днес това звучи леко стряскащо, но на тази карта е заложена бъдещото развитие.

Иновационното развитие на града, по един нов и интелигентен път ще бъде начертано от Институт за зелено градско развитие, който ще изследва и предлага стратегически и практични решения не само за този град, но и за други градове в страната и региона. Специална научноизследователска програма (с бюджет 1.5% от капиталовите разходи на общината) ще създаде базата за развитие във всички отрасли: транспорт, зелени системи, отпадъци, енергетика и т.н. Институтът ще развие международни контакти и ще привлече признати експерти от целия свят като така ще приеме световната авангардна мисъл като двигател за развитие.

Следваща стъпка към зелена София е определяне на рамка за финансиране. Световните стандарти препоръчват да се отделя 1/10 от инвестициите за зелени проекти; при капиталови разходи на София от 705 млн. лв. през 2015 г., поне 70 млн. лв. от бюджета на Столична община следва да се насочват към зелени проекти. Друг световен стандарт е 2% от БВП за зелени инвестиции; ако приемем статистиката, че 33% от БВП на България се създава в София, това вече означава зелени инвестиции от порядъка на 500 млн. лв. годишно. Това означава преосмисляне фокуса и на оперативните програми, както и използването на европейските ресурси.

Горните цифри не бива да стряскат, тъй като те не представляват единствено разход на публични средства, а предимно частни инвестиции. Вероятно съотношението публични-частни инвестиции в зеления бизнес действително ще бъде 1:10. Но общината ще играе ключова роля. Чрез бизнес подхода, известен като "pull" (издърпване), местната власт постепенно и сравнително сигурно може да насочи частните инвестиции към зелени проекти.

Начините да се направи това са най-малко три:

1) чрез зелени обществени поръчки. Общината като ключов – не задължително най-голям – потребител определя параметрите на поръчките си така, че да стимулира "екологичните технологии" и "екологичните продукти" /термини на МОСВ/;

2) чрез въвеждане на строги зелени критерии за бизнеса и гражданите и стриктно следене за спазването им, при наличие на сериозни санкции. Известно е, например, че почти половината от приходите от "congestion charge" в Лондон идват от глоби на шофьорите, които се опитват да заобиколят системата;

3) чрез нормативно уреждане и активно прилагане на модела на публично – частното партньорство.

В отношение на зеленото финансиране, уместно е да се разгледа опцията за емисия на зелени градски облигации. Общината може да издаде ценни книги за целево финансиране на някой витринен проект, като начало не твърде мащабен. Този модел може да се популяризира широко чрез общинските медии, а също и в институции като училищни настоятелства, фондации и т.н. Може да се приложи и известна финансова иновация, като за пръв път в България се предложат на пазара предпазени от инфлация облигации, т.е. доходността се равнява на годишната инфлация.

Зелената градска облигация може да се превърне в мода на пазара и освен финансиране допълнително да популяризира идеята за зеления град.

*Използвани са части от публикувания през 2011 текст на Димитър Събев "Зеленият град" https://mittag.wordpress.com/green-city/>