Когато помолих баба Пепи от село Белица, Ихтиманско, да ми покаже как се прави домашна юфка, тя веднага ми отвърна с блеснал поглед: "Прави се с любов, така се прави." Засмя се, затвори прозореца на къщата си, откъдето наблюдава кой кога пристига в махалата, и ми махна с ръка да вляза вътре...
В специалната поредица на "Дневник" - "Предай нататък" четете истории и рецепти за важните неща, които си заслужава да съхраним или възстановим.
Когато помолих баба Пепи, от село Белица, Ихтиманско, да ми покаже как се прави домашна юфка, тя веднага ми отвърна с блеснал поглед: "Прави се с любов, така се прави." Засмя се, затвори прозореца на къщата си, откъдето наблюдава кой кога пристига в махалата и ми махна с ръка да вляза вътре.
Навън вече пълзят октомврийските мъгли и вали ситен дъжд. В къщата на баба Пепи гори печката на дърва и мирише на печени чушки. Тя разчиства масата, постила няколко бели чаршафа на леглата и завърза кърпа на главата си. Готова е за урока ни по домашна юфка.
Петра или както всички в селото я наричаме – Петрунка или Пепи, е на 85 години и живее сама в отдалечената махала на средногорското село Белица. Пълна е с енергия и истории, знания и умения, които обича да споделя. Справя се с живота си в балканското село, без да се оплаква. Обича да се смее заразително и да се шегува за родното си място, като казва: "тук сме богати на въздух, знам че не може да се яде, ама това ни е най-хубавото." Описва родния си край като не много плодороден, но с прекрасни планински гледки и чист въздух. Сипва ми чаша кафе и започва с приготовлението за юфката, през цялото време ми разказва истории и прави всичко със завидна пъргавост.
"Рецептата е много лесна, даже може да не си я записваш, ще я запомниш. Пет яйца разбиваш ги добре с лъжица," обяснява ми баба Пепи, а ръцете й не спират и за секунда. 
"После сипваш 800 мл. прясно мляко, но студено и добавяш две лъжици сол." 
"Разбъркваш добре яйцата и млякото." 
"И накрая слагаш 1 кг. бяло брашно и бъркаш, за да поеме. Друго си е всичко ръчичката да пипне. Нито една машина не може да ти направи такава юфка."
И продължава - "мама правеше юфка целогодишно – да си имаме, но най-много се правеше есенно време, като корите се слагаха да съхнат вън на двора. И аз една година ги сложих на двора, но като видях, че котката ги яде, вече само вътре до печката ги суша."
"Мама ни приготвяше юфката обикновено със сирене и масло. Сипваше ни я в една чиния и оттам ние петимата – с моите братя и сестри ядяхме. Но може също с мляко и с пръжки." 
"Ей така хубаво се обърква тестото първо в купата." 
"После набрашняваш масата, изсипваш тестото и започваш да месиш с ръце." 
"Когато ръката пипне, става хубаво. Навремето всичко си правехме сами, дори обувките. Ходехме с цървули от свинска кожа и с върви нагоре, а вълнените чорапи – до коленете, изплетени от мама. Нагоре фустан и голи крака. А сняг, сняг – краката нагоре измръзват, но пак бяхме здрави." 
"Една зима бях с воловете по реката и като се пропука ледът, паднах и се намокрих. Докато се прибера, чорапите и фустанът бяха така измръзнали, че мама не можа да ме събуе. Веднага краката – в гореща вода с морска сол и ме разтри с газ." 
"Тате по това време на годината набираше прясна папрат – нали си я виждала тук надолу по стръмното като слезеш. Постиляхме я вместо дюшек и отгоре се слагаха черги и така спяхме – миришеше хубаво цяла година."
Връщаме се към месенето и тестото: "Като усетиш, че вече е готово тестото, не поема повече брашно и е добре омесено, оформяш го като руло."
"Късаш рулото на малки парчета" 
"Замесваш ги и тях лекичко и ги оформяш, като питки" 
"Редиш питките в тавата." 
"Завиваш с найлонов плик да втасат за около час."
"Точиш ги на не много тънки кори, не ги правиш като за баница, а по-дебели, но добре източени." 
"Ето така – от всички страни"
"Взимам кората така на точилката и полека опъвам от всички страни." 
Появява се котаракът, който обича да хапва от корите за юфка. Баба Пепи му приготвя попара. "Знаеш ли, че като дойде сутрин и ми тропа на прозореца с лапа, ако е пуснато пердето. И не обича варено мляко", казва баба Пепи и отваря прозореца да му подаде чинията с храна, котаракът се извива и мърка.
Корите ги поставя да съхнат на топло в стаята с печката на дърва – поне за ден, ден и половина.
"Като ги пипнеш с ръка трябва да са сухи, така ще разбереш кога са готови"
"Натрошавам ги с ръка като изсъхнат и ги слагам на силна фурна да се препекат леко. Стават бледо кафяви и зластити" 
"Непременно ги сипвам в платнена торба, за да не се овлажнят и мухлясат. Така юфката диша и не се разваля. Имаш за цялата зима." 