категорично отказва да влезе в историята.

А историята е богата – намираме се в квартал Устово, едно от трите селища, които през 1960 година създават град Смолян. Докато другите две имат административна (Смолян) и търговска (Райково) функция, село Устово е център на занаятчийството. Говорим си за цели улици с обущари, шивачи, ковачи и, разбира се, медникари. Устово е един от двата основни центъра по медникарство (другият е Троян) още от времето на българското Възраждане. От тук произлизат едни от най-прочутите майстори, известни в цялата Османска империя, а както ще разберем малко по-късно и далеч извън нея.

Бай Лазар е наследствен бакърджия, той е трето поколение майстор. Четвъртото поколение е синът му, Тодор, "също много добър майстор", който си има работилница вкъщи. Ние като обикновени градски хора, работещи нещо на компютър, установяваме с изненада, че

който идва да ти смени плочките в банята, пуши в хола, пазари се за пари и иска ракия.

До майсторското си свидетелство бай Лазар стига след три години като чирак и четири години като калфа, и положени изпити пред строга комисия след всеки период. Началото е през 1941г. Тогава петнайсетгодишният Лазар започва при прочутите майстори медникари братя Андрееви, които, по негови думи, имат експонати в Лувъра.

Бай Лазар прави всичко на ръка и използва същата техника, която се е използвала открай време. В работилницата му виждаме менци с всякакъв размер, тави, джезвета, тигани и медни сервизи. От най-изящните миниатюрни чашки, до огромните медни казани – всичко излиза вече повече от седемдесет години под едни и същи здрави ръце. "Понякога има желаещи, идват, опитват и се отказват". Тук бай Лазар ни разкрива втората част от уравнението, която звучи малко като източна мъдрост. "За да станеш майстор,

И това вече не ни изненадва, след като сме научили, че до майсторското свидетелство се стига след седем до десет години обучение.

Според бай Лазар светът се е забързал и това е една от причините занаятите да западнат. Хората нямат търпение за такива бавни неща. Той самият е видял как един по един дюкяните в Устово затварят, дори и самият той в някакъв период е работил в Крумовград. Днес неговата работилница е единствената бакърджийница в Устово, а той е член от 12 години на задругата на художествените занаяти и редовно участва в изложби. И напук на всички обстоятелства остава тежък оптимист. "Сега ще възстановяват занаятчийската чаршия на Устово. Много млади хора проявяват интерес. Ето и вие сега ще пишете. Нека да идват хората, да гледат. Занаятите няма да умрат. Няма, няма..."

Ако пожелаете да видите работилницата на бай Лазар добре е да се свържете със сина му Тодор. Лесно ще откриете Смолян, там трябва да попитате хората как да стигнете до Устово. В Устово всеки знае бакърджийницата. Естествено, места за спане и храна изобилстват, но ние лично препоръчваме гостилница "Хайдути" в центъра на Смолян и по-специално техния пататник. А ако не знаете какво е пататник най-добре да проверите на място, тъй като няма да ни стигне мястото да го опишем.