Едно лято е нужното време за Божана Далукова, както и един милион възелчета пробег с игла и нишка, за да усети истински един от изчезващите занаяти – изработката на бродерии и дантели – ихтиманско, копривщенско и кюстендилско кене.

Днес 60-годишната Божана – пенсионер, инженер по автоматизация на производството и дългогодишен педагог, има време да се учи - на кене, на плъстене на вълна, на бродерия и везба. Благодарение на спомените в сандъка на баба й и усетът, наследен от майка й, но и заради срещите в една възродена седянка. Защото Божана е част от група, която всяка сряда се събира на СедянкаТА в София.

Преди майсторлъка, ентусиазма и познанията, които събират разностранните членове, е това, че всички са единомишленици, пояснява тя. Там споделят умения, спомени, модели и гордост. Градски хора на средна възраст – има учени етнографи, има инженери и хуманитаристи, сред тях са и няколко студенти, има и мъже. Почитатели са на плетенето и на антикварната етнографска литература, има разбира се и конкуренция между тях, основно за това кой ще бъде с най-автентичната носия на някои от съборите, които посещават заедно.

Откакто е в групата, Божана е успяла да открие, събере и доукраси кюстендилска, родопска и северняшка носия.

Бръчникът (напластена пола, която се завръзва на кръста и е част от т.нар двупрестилчена носия) е купила от битака в квартал Малашевци, оттам е и коланът на кори (подплатен с кори вълнен колан, на който се закачат пафтите), от същото място взима и автентично кенарено платно с широчина 40 см за ризата си. Кенареното платно в този размер не се произвежда от години, тъй като за него е нужен майсторлък и стан, та, ако случайно попаднеш на такова платно, споделя ми Божана, бъди сигурна че е много старо. "Мисля че в България има само една жена, живее в Пловдив, която продължава традицията на тъкането на кенарено платно от този вид."

И за добро и за лошо, според нея, повечето хората не знаят какви безценни неща се предлагат на битака. Там, или малко по-късно в антикварните магазини, можеш да откриеш пъстрите престилки, платовете за престилики, колани, ризи, платна или цели носии.

Вероятно отново на битака или в антикварна книжарница може да бъде открита и книгата "Българска везба", издадена в началото на 80-те години, солиден сборник с различните символи на шевицата. А основните символи са дървото на живота, слънцето и символът на "Аз съм".

От както е в групата СедянкаТа, най-голямата й гордост остава избродираното от нея самоковско слънце.  "Умението ми да бродирам шевици, усетът и интересът, съм изградила от дете, благодарение на майка ми. Нещо като семейно наследство, с което съм се родила, а сега след много години, просто възродих."

Като изображение самоковското слънце напомня извита лозова пръчка, нещо подобно на змия, или оградата на къща. При все че се нарича слънце, то е с  правоъгълна форма. Основният цвят на нейното е червен, с много малко зелено или синьо. Задължително е от вътрешната страна на шевицата да се бродират символите за децата, семейството, като цяло ограденият дом, а в центъра трябва да има нещо, което наподобява огнище или слънце.

Като всяка шефица и самоковското слънце има разнообразни модели. Преди години - от СедянкаТА отиват в Етнографския музей в Дупница, там върху една покривка за маса са събрани и съчленени различни модели на самоковските слънца, покривката е направена от различни квадрати от около 25 см, но историята й е още по-интересна, спомня си всичко в детайли и шевици Божана.

Преди много години из селата е обикалял етнограф, истинското му име не знае, но хората са го нарекли Копринаров. Всяка възрастна жена, съгласила се да си отреже самоковското слънце от ризата, е получавала в замяна от него естествена коприна.

Преди две-три години Божана отива в групата СедянкаТа,в Етнографския институт с музей. Един от "моторите" й в София е Бистра Писанчева, точно тя й показва доста от техниките на плетенето на дантели, дава й "началната скорост". "Бистра има силно вътрешно чувство за приобщаване, за споделяне на знания и взаимопомощ. Изключителен майстор е на калоферската дантела (или прочутата по цял свят совалкова брюкселска дантела), с нея успява да претвори картини, мигове в природата, импресии," описва я Божана.

А най-хубавото на групата им, според Божана е, че е  място за съмишленици – принципът е доброволен и отворен за всички, общи са ентусиазмът и желанието. С останалите дами в групата (имат и господа) осъзнаваме, че тези занаяти трябва да се запазят и предават.

За щастие постоянно към тях се включват млади хора. Личното й усещане, е, че завръщането към автентичните занаяти и съхраняването им е и смислен отпор на глобализирането и комерсиализирането на средата ни. Вижда го наскоро по съборите в Копривщица и Златоград, където все по-често среща хора с общи ценности и желание да се докоснат до нещо истински свое и вярно на традициите.

Плетенето и историята на кенето е едно от нещата, на които Божана Далукова се научава в групата. Разказва ми, че у нас кенето е внесено в периода на Османската империя, с произход Армения и Персия, затова то е известно и като персийска или арменска дантела.

Кенето зависи от различната техника, с която се изработва. За оригинална се счита техниката на единичния възел, но може да се изработва с двоен възел или т.нар. многонамотково кене." Според моите близки в СедянкаТа най-автентичното българско кене е многонамотковото, характерно за кюстендилският край."

Но най-забележителното българско кене е копривщенското, използвано основно за украса на кърпите, с които жените са се забраждали главите си. Те са стърчали като цветен букет и дори са наричани с турската дума- зарафлъци, което буквално означава китка. Това са и най-ценните и трудни кенета, изработени са на основата на конски косъм, моделите им са възстановени преди години от Радка Карагеоргиева, събирала различни варианти от Пловдивско, Панагюрище и Копривщица – издадени са в сборник.

От кенето можеш да плетеш и фина дантела за кърпичка, и пазарска торба, покривка или обеци от посребрена нишка.

Като продължение на хобито и усърдието си Божана е създала и свое място в световния портал за ръчно изработени вещи, има доста поръчки и не спира да работи, а съветът й е всеки с интерес към тези занаяти да посети поне веднъж СедянкаТА.