В една мъглива есенна сутрин с фотографа се озовахме на околовръстното, откъдето ни взе Веско, за да ни закара до строежа, на който работи сега.

Веско е инвеститор и строител на сламената къща, която миналата година влезе в новините. От доста време е обмислял с жена си да напуснат града. Три години са търсили подходящо място. През това време той е проучил различни технологии за строителство. Не е държал непременно да е с природни материали, по-важна за него е енергийната ефективност: топло през зимата, прохладно през лятото. Попаднал е на един американски сайт за строителство със сламени бали, прочел един руски справочник по темата и е изгледал доста видеа в YouTube.

Петру е живял в Ирландия десет години. Занимавал се е със съвременно индустриално строителство - тухли, бетон. Веднъж се появил един клиент, който искал сламена къща. Петру е потърсил майстори - експерти, запознати с този вид градеж, и му е станало интересно. Построил е сламената къща, после още една и така лека-полека се научил.

Как е попаднал в България ли? В Ирландия е облачно и постоянно вали, климатът не му е харесвал. Жена му е от Беларус, той - от Румъния, и компромисно са решили да се преместят някъде по средата. Така са си купили къща тук - наистина не точно по средата, но достатъчно на юг, за да избягат от лошото време.

Когато Веско се срещнал с Петру, вече е взел решение, че къщата ще от слама. "Казах му: С теб ще строим!"

Първо са приготвили дървения материал - 30 кубика. Излели са бетонен фундамент, "Обичам каменната зидария, но е много по-евтино с бетон", казва Веско. След това са направили дървената конструкция и покрива.

Сламени бали близо до София не са успели да намерят, защото реколтата е заминала през дъждовното лято на 2014 г.. Открили са чак в едно казанлъшко село: "Трябваше да пренесем 500 бали на ръка от полето, но добре, че беше местното ромско население - докараха едно тракторче и товарихме в движение на ремаркето му, а после прехвърляхме в тира." С помощта на двайсетина приятели и няколко каси бира разтоварили и преместили балите под покрива (ако се намокрят, не стават за нищо).

Започнали да зидат с тях в началото на август и до 22 септември къщата била запечатана, с дограма и две ръце глинена мазилка. Напролет я измазали и отвътре. Изкопали са глината от мястото, а за финиша (последния слой мазилка) купили фина чешка смес. Чехите, като значително по-напреднали от нас в тази област, отдавна предлагат готови за нанасяне глинени смеси.

Дограмата е PVC. "Бих искал да е дървена, но цената... Не съм стремял къщата да е еко, по-важно ми е да е топла и евтина", обяснява Веско. Той е на мнение, че ако този вид строителство се планира правилно, може да излезе много изгодно: дървеният материал за 100 кв.м разгъната площ струва 7000 лева. Балите са по лев - лев и петдесет, и всъщност транспортът им може да излезе по-скъп от тях, ако не се вземат отблизо.

Веско е предложил на Петру и Венци - техния помощник - да продължат да строят заедно и така са се озовали на сегашния строеж на сламена къща в близко до София село.

Петру е сигурен, че ако попиташ хората как се чувстват, когато са в старите къщи на бабите и дядовците си, ще ти отговорят - топло и уютно. Това е неговата основна мотивация да даде нов живот на старите техники за строителство, нищо, че са много по-времеемки. "Като правенето на хляба: ако трябва да се меси час, а го месиш половин, няма да се получи добре."

Въпреки че използват и съвременни материали, традицията е древна. "В миналото младоженците са започвали строителството на къща с изкопаването на яма за угасяване на варта. Заравяли са я за четири години, да стане като течно масло. Дървеният материал се е сушал поне година. Затова има къщи на по два века, които още са в добро състояние - материалите са били подготвени добре. Трудно ми е да убеждавам инвеститорите, че природното строителство не може да е със същия темп, както ако работиш с тухли и бетон, защото зависиш от много фактори: температурата и влажността на въздуха, състоянието на материалите, и взаимодействието между тях."

Докато си говорим, Петру поглежда кофата с работния разтвор: "Ферментирал е!" Разтворът съдържа глина, пясък, накълцана слама и конски фъшкии - последните две съставки играят ролята на армировка. "Трябва повече вода, много е гъсто", казва той и се запътва към чешмата. След като изсипа достатъчно вода, така че разтворът да е с необходимата работна консистенция, Петру ни изненада с мнението си, че строителството с природни материали не е строго фиксирана техника или пък набор стандартизирани операции. Според него то е процес, творчески и съзидателен сам по себе си.

Някои бързи неща са добри, според Петру. Например скоростта на обмен на информация в съвременния свят. Големият проблем за него обаче е, че днес хората се "свързват" посредством технологиите. "Трябва да изключим телефоните и да се свържем истински. Технологията сама по себе си е хубаво нещо, но не може да замени непосредственото общуване. Много по-приятно е, вместо да изпратиш виц по мрежата на приятел, да се видите, да го разкажеш и да се посмеете заедно."

Оставяме бригадата да твори втората ръка мазилка и тръгваме нагоре в планината. След около половин час минаваме през облака, затиснал Софийското поле. Есенното слънце щедро ни черпи с лъчите си. Разминаваме с възрастна двойка. Носят две торби с гъби. А аз си мисля за последните думи на Петру: "Хората много се тревожат за парите. Винаги мислят първо за тях. Ако имаш идея какво да правиш, ще имаш пари. Но пръв е животът!"