Като започнем с прастарите ни приятели homo erectus и homo sapiens, които са се разселили от Африка към останалите континенти, минем през Великото преселение на народите (IV–VII в.), откъдето се предполага, че сме дошли и ние, българите, и стигнем до колонизирането на Америка, например, някак трябва да ни стане ясно, че човекът постоянно се мести насам и натам в търсене на по-добър живот. Не е имало нито един етап от развитието на човечеството, в който да не тече някакъв миграционен процес. В този ред на мисли, човешките миграции не са някакъв странен феномен, а са по-скоро естествени и, до голяма степен, разбираеми.

Започват да прииждат и да се местят из Европа още около 300 г. През този първи етап голяма част от териториите на Западната римска империя са завладени от германски племена, които в последствие дават началото на Франция и Германия, например. Във втория етап (500 – 700 г.) се появяваме и ние, българите. Изтикани от земите на Велика България заради настъпващите хазари (и защото синовете на Кубрат не спазили завета му, както пишеше в учебниците по история), тръгваме на запад и се установяваме, където сме си и днес след едно прословуто "казах". Някои учени твърдят, че началото на този период дава едно екстремно застудяване, което подтиква някои племена от Азия да тръгнат към Европа.

Между 1620 г. и 1640 г. хиляди пуритански семейства напускат Англия и се отправят към Ню Ингланд в търсене на свободата за упражняване на пуританската си религия. Елизабет I никак не е харесвала тези "потенциални бунтовници" и негативните настроения към тях продължават и след смъртта й.

Опитат на пуританите да създадат "нация от светци" може и да не е особено успешен, но успяват да изградят силно религиозно общество със здрави връзки между членовете му, което дава отражение и в съвременна Америка.

Според официалните данни към 2011 г. българите в чужбина са малко над 2 милиона. Според неофициалните данни към 2015 г. се предполага, че българите в чужбина са поне 3 милиона. Последните 25 години, както някои обичат да казват, "обезкръвиха" България. Младите хора сега напускат страната най-често, за да учат и работят в чужбина, а през първите години след 89-а цели семейства избраха да започнат нов живот някъде другаде по света.

Всички те са икономически емигранти – израз, който все по-често чуваме покрай бежанската вълна.

Кратките примери, които дадохме, по никакъв начин не изчерпват миграционните процеси, случили се и случващи се в света. Те само илюстрират, че причините да напуснеш родната си земя могат да са всякакви – климатични промени, религиозна нетолерантност, тежки икономически фактори. Наред с всичко това, днес в света има и милиони хора, бягащи от война. От всички нас зависи как ще ги посрещнем. И когато преценяваме това, може би е добре да се сещаме, че все пак всички сме дошли от някъде.