През април родопското читалище, в което работя, ме изпрати да обменям семена в съседната ни община от другата страна на границата. На срещата се запознах с немец от Трансилвания, който ми спомена, че е бил в Златоград и там имало един майстор, който работел с камъни, но не бил точно каменоделец, ами нещо като скулптор. Записах си го в тефтерчето и месец по-късно се озовахме при него.

Попадаме в галерия, пълна с кристали, минерали, фигурки и съдове. Последните са направени от Самуил Хаджолов, майстор по занаята шлифоване и гравиране на скъпоценни камъни, а иначе геолог, за когото професията е същевременно и хоби. Завършил е в маданския техникум специалността "Полезни изкопаеми" и е работил дълги години в рудодобивната промишленост.

След закриването на мините в региона той продължава да обикаля планините и да събира интересни камъни. Показва ни геоди – на външен вид изглеждат като обикновени овални камъни, но когато се срежат, разкриват изумителни кристали във вътрешността си. "Само диаманти нямам, защото не излизат на повърхността." Освен минерали му се случва да попадне и на вкаменелости като отлично запазен скелет на риба, подаващ се от камък - в далечното минало движенията на пластовете са спуснали Родопите под морето. Случва му се да попада и на находки от по-близкото минало като трите оловни проектила на възраст около 3000 години, предшественик на съвременните куршуми, но хвърлян с помощта на прашка.

От минералите Самуил изработва най-различни неща: обици, гривни, шахматни комплекти. Прави чаши и купички от оникс и ни обяснява, че китайските императори са се хранили само в ониксови съдове, нищо, че братският китайски народ е изобретил и ревниво крил техниката за направа на порцелан няколко ери, преди да усвои производството на пластмасови джунджурии за еднократна употреба.

Работи с немска гравираща машинка, която в момента е дадена за ремонт и затова ни се извинява, че не може да ни покаже как от камъка с неправилна форма излизат фините фигурки, наредени по лавиците. Ониксът е капризен камък и изисква внимателна обработка, особено ако изработваният предмет има остри ръбове – много лесно могат да се счупят.

Оказва се, че минералите имат и лечебно приложение. Или както се казва,

Колегата ми Божката си беше смъкнал парче кожа с врял качамак. Самуил му даде парче черна скала, наречена мумьо, за да я счука на ситно и да наложи раната с нея. Зеолитите пък се употребяват за пречистване на водата от тежки метали, обаче не трябва да е хлорирана. Попитах го дали има някой камък, който действа успокояващо, и ми подари парче аметист. Испанската ни доброволка Росио коментира, че когато е носила аметистов пръстен, никога не е имала махмурлук.

Според Самуил в природата няма хаос, всичко е подредено. Опитва се да покаже това нагледно с една инсталация от скали и минерали, която пресъздава геоложката история на нашата планета, направена е изцяло с български находки. Тръгваме си с усещането, че скоро пак ще се върнем, защото усещам, че камъните крият неизречени загадки в своята красота.