Участниците в шествията в защита на българската природа излъчваха различна от всеобщото ни подивяване енергия, вероятно защото бяха главно мислещи и самоосъзнати млади хора, с обществена кауза и промисъл за общото ни бъдеще.

По едно време в късния соц из всевъзможни хумористични програми се въртеше смешката с двамата шопи, които обзети в късогледото си самохвалство, шумно се биеха в гърдите и твърдяха, че "от Витоша по-високо нема и от Искъро по-дълбоко нема".

Днес смисълът съвсем се е оттеглил от смешката и затова спокойно можем да я обърнем с хастара навън и да я превърнем в страшка. Да изпаднем в самоокайващ се транс, че сме най-лошите и най-некадърните, че сме си съсипали страната, замърсили сме с тонове боклук река Искър, изсекли сме с алчно настървение горите си и сме бетонирали прекрасната си природа. Да, така се оказва на практика и все пак това е лесният подход, първосигналната логика. Не искаме да им се поддаваме тъкмо сега, когато усещането за масово подивяване в държавата не ни оставя и за миг.

Ще ни се да опазим Витоша – и планините, от които всичко се вижда в буквалния и преносния смисъл - във високото им измерение: като мястото, откъдето активните и събудени граждани, главно млади хора, съзират и разобличават тежките недъзи в общия ни живот. Изсечените млади дървета, посадени с доброволчески труд и европейски средства, са и жестока действителност, и метафора на изсечените ни обществени надежди.

Тръгваме от Витоша, защото е конкретен повод да се запитаме доколко институциите ни са се превърнали в обратното на самите себе си и по този начин обезсмислили. Докъде са стигнали глупостта, нихилизмът и безхаберието, щом цели десет дни не може да се установи чия е техниката, изкоренила фиданките и разместила морените?

Има вече двама-трима наказани и понижени горски, но не и същностен отговор на въпроса за хаоса, всред който обтекаеми законови уредби, закоравели в корупционните си практики висши чиновници, дребни местни феодалчета и хищни частни интереси се възправят срещу бъдещето на природата, отнемат безцеременно и безнаказано от общия ни национален ресурс.

Тръгваме от Витоша, но можем да тръгнем отвсякъде, където прозират политическата, социалната и моралната деградация на днешния ден, където се разчитат уродливите знаци на всеобщото подивяване: от парламента с избухващите час по час "лобистки бомбички", от дебелоочието на замесените в поредния записан скандал в съдебната система, от нездравата вартоломеева и вселенска истерия, която замеси в люта и жалка битка духовници, професори, светски лица и обикновени всезнайковци, от ламтежа за власт, под чиито знамена отсега се записват бъдещи кандидат-президенти, от занемарените образование и култура.

Тръгваме от Витоша, защото е символното високо място, обозначаващо гражданската енергия, която все трябва да съберем, непрекъснато да събираме дори, за да се противопоставим на собственото си подивяване...