Словенската столица Любляна взе приза Зелена столица на Европа за 2016 г. А по-неизвестен факт е, че стана и първа Европейска столица с Нулеви отпадъци (Zero waste capital). Отидох на място да видя как този град между Балканите и Западна Европа успява да постигне толкова успехи и наистина ли се развива устойчиво.

Поводът за посещението ми беше участие в конференцията "Градове с Нулеви отпадъци". Кметът на Любляна откри конференцията – по дънки и тениска, без излишна дълга реч, разказа как на практика се става "зелена" столица.

Не става дума обаче за еднолично решение на кмет и общинската администрация. Най-важното, за да тръгне един град в посока устойчива градска среда, е общуването с жителите на града – какво искат те, как ще им е най-удобно да изхвърлят отпадъците, кое ще ги мотивира да предпочитат колелата пред колите...

А дали свикват с новата система или тя не е работеща, може да се разбере единствено, когато се анализират резултатите и се работи за подобряване.

За няколко години община Любляна успява да достигне 61% разделно събиране на битови отпадъци и процентът продължава да расте. Целта на общината е да повиши разделното събиране до 78% до 2025 г.

Общинското предприятие Snaga, което отговаря за управлението на отпадъците, е разположило 136 686 контейнера за разделно събиране в общината. По централните улици, където мястото е ограничено, са поставени по 5 цветни метални кошчета, под които има големи подземни контейнери. Кошчетата изглеждат винаги чисти, дори лъскави, а на всяко от тях е изобразено какво трябва се хвърля.

Пред жилищните блокове и бизнес сгради има големи контейнери, в които освен хартия, метал, пластмаса и стъкло, има отделно изхвърляне на органични отпадъци – кухненски, хранителни и градински. Общината предлага и услуга за събиране на отпадъци от търговски обекти по график срещу символично заплащане.

Това е въпрос на манталитет и такова нещо в България няма как да стане, ще си кажете. Всъщност и в Любляна не всичко става с вълшебна пръчица. Видяхме служители на магазини в центъра да изхвърлят целия си отпадък в малките контейнери и ни беше обяснено, че го правят, за да не плащат за събирането по график. Разковничето е, че компанията за управление на отпадъци Snaga забелязва това и започва да търси решение.

Установих също, че жителите на града се гордеят с резултатите и припознават част от успехите. В една мъничка дюнерджийница собствениците са направили сами кошчета за хартия и пластмаса.

Дори и на улица Метелкова – артистичното място на града, където на едно място живеят анархисти, пънкари и клошари, пред баровете има големи казани за събиране на кенчета и пластмасови чаши.

Велоалеите кръстосват целия град, те са отделени и от пътното платно и от тротоара за пешеходци. Освен това има и хиляди паркинги за колела с удобни поставки, които често са дизайнерски направени в стила на мястото. Любляна не е толкова известна като велоград, колкото са Копенхаген и Амстердам, но пак може да видиш хора на всякаква възраст на колела с костюми, рокли, на токчета и т.н.

На всеки жител на Любляна се пада по приблизително 543 кв.м. зелена площ. Зелените площи на града заемат 3/4 от териториятa, а през последното десетилетие са засадени над 2 000 дървета. Най-дългата алея с над 7 000 дървета, места за почивка и спорт, наречена Path of Memories and Comradeship, обгражда града като "зелен кръг" и е с дължина 33 км.

В речното корито на река Любляница, която минава през центъра на града, не се виждат отпадъци, а всяка година в един ден жителите на града излизат и правят голямо почистване на реката.

В града няма метро, но пък автобусите идват на секундата. 96% от жителите на грaда живеят на по-малко от 500 метра от най-близката спирка на градски транспорт.

Общината се е "престрашила" да ограничи автомобилния трафик, за да подобри предвижването на пешеходци и велосипедисти. Централната част е напълно затворена за автомобили, но са подсигурени малки електрически бусчета, които превозват безплатно. Видях, че много възрастни хора ги използват и изглеждаха наистина доволни.

В Любляна живеят близо половин милион жители, това е около една четвърт от населението на София през деня. Въпреки това мисля, че щом една система е успешна и се развива, то тя може да се въведе и в по-голям мащаб. Най-важното е институциите да имат волята да направят първите стъпки, да рискуват с по-големи промени (като спиране на достъпа за автомобили в центъра), но и за всяка своя стъпка да се аргументират пред жителите на града.

Когато обществото вижда, че и то е част от стъпката и нуждите му са разбрани, проблемите се решават и градът започва да диша...