Водите, които все още остават неуловени
"Имаш малка водна централа и те храни", казваха преди няколко години енергийни експерти, когато инвестициите във водна енергия набираха скорост. На водните централи се гледаше като на златна кокошка и цените при приватизацията им бяха понякога рекордни. Високата изкупна цена на електроенергията и гарантираният пазар привлякоха все повече инвеститори в този вид енергия. Независимо от първоначалния инвеститорски бум в този сектор обаче голяма част от водния потенциал на България остава неизползван. Това е изводът от първия хидроенергиен форум за Югоизточна Европа, организиран от "Делойт България". Множеството разрешителни и процедурата от около четири години за получаването им спъват инвестициите във водна енергия. Проблемите на присъединяването към мрежите на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН и НЕК допълнително забавят пускането на нови мощности. Освен всичко изграждането на централите често среща съпротива от природозащитните организации, тъй като те унищожават девствена природа. В същото време хидроцентралите са единствените мощности, които могат да балансират работата на вятърните паркове, които ще стават все повече в следващите години.
Потенциалът за годишно производство на хидроенергия в страната е 26.6 хиляди гигаватчаса, но икономически целесъобразният е двойно по-малък - 12 хил. гиаватчаса, казва ръководителят на управление "Електропроизводство" в Националната електрическа компания Антон Славов. Според Славов, се използват само 33% от възможностите на инсталираните мощности. Сега в България има 125 работещи водни централи, чийто дял в електропроизводството на страната се движи между 6 и 7.2% в зависимост от водното богатство в съответната година.
Инсталираната хидроенергийна мощност е общо 2480 мегавата. България разчита на производството на електроенергия основно от четирите хидрокаскади: "Белмекен Сестиримо - Чаира", "Батак", "Долна Арда" и "Въча". ПАВЕЦ "Чаира" се включва в енергийната система, за да коменсира спирането на блокове в АЕЦ "Козлодуй" или тецовете. ПАВЕЦ "Орфей" и язовир "Въча" от едноименна каскада също са предназначени за енергийно производство.
Малки водни централи по реките Искър и Струма могат да участват в реализирането на хидроенергийния потенциал. Проучванията сочат, че по Искър могат да бъдат изградени 46 централи с обща мощност 133 мВт, които да произвеждат 711 гигаватчаса годишно. Италианската компания "Петровила България" ще построи 9 централи, обединени в каскадата "Среден Искър". Първата - ВЕЦ "Лакатник", вече работи, а до края на тази година ще бъде пусната в експлотация и ВЕЦ "Свражен", съобщиха от компанията. Каскадата, която ще е с обща мощност 25 мВт (всички централи ще са от руслов тип), ще бъде готова до края на 2014 г. Русловите централи не отклоняват водата и не водят до засушаване. По Струма могат да бъдат изградени 27 централи с обща мощност 59 мВт. Те ще бъдат само частни инвестиции, поясни Славов.
"Петровила" е получила разрешение и за изграждане на 5 руслови централи по долното течение на река Марица след Пловдив до границата с Турция, съобщи прокуриристът на фирмата Пламен Дилков. Те също ще оформят каскада и ще са с обща мощност 23.545 мВ. Компанията вече е получила разрешителни за водоползване от басейновата дирекция в Пловдив и в момента се изчаква промяната на предназначението на някои от терените, нужни за съоръженията.
Строителството на каскадата "Горна Арда" се бави вече 8 години. Новото правителство даде писмо за подкрепа на проекта. Делът на наследника на турската "Джейлан холдинг", Си Си Джи, в смесеното дружество с НЕК (67%)ще бъде изкупен от австрийските "Алпине Бау" и EVN. Условие за сключването на сделката обаче е "Джейлан" да оттегли иска си в Международния арбитражен съд в Париж за 75 млн. евро срещу българската държавна компания. Предстои новите инвеститори да направят предпроектно проучване и да бъде изяснено дали част от каскадата не попада в мрежата от защитени зони "Натура 2000", която бе създадена междувременно. Каскадата ще се състои от три язовира - "Мадан", "Ардино" и "Сърница". Намеренията са общата инсталирана мощност да е 174 мВт, а очакваното производство от тях - 440 гигаватчаса годишно.
Хидровъзелът "Цанков камък" ще даде допълнителни 80 мВт на енергийната система. Строителството й ще бъде завършено през 2011 г. Каскадата заедно с рехабилитацията на каскадата "Въча" са първите в България, които се реализират по механизма за съвместно изпълнение на Протокола от Киото. Спестените парникови емисии от "Цанков камък" ще се изкупуват от Австрия - по данни на икономическото министерство той ще пести по 230 хил. тона въглероден диоксид годишно. За да изпълни задължението си за 16-процентен дял на възобновяемата енергия, в микса си към 2020 г. България може да изпълнява и други хидропроекти съвместно изпълнение, коментира шефът на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в министерството Костадинка Тодорова.
България и Румъния планират да реализират хидрокомплексите "Никопол - Турну Мъгуреле" и "Силистра – Кълъраш". Двата мегапроекта, направени още през 60-те години на миналия век, бяха възобновени от новото българско правителство и вече се обсъждат от съвместна група на двете страни. Те са заложени и в новата енергийна стратегия на България за периода до 2020 г. По план каскадата край Никопол ще е с мощност 800 мВт, която ще бъде разделена поравно между българската и румънската страна. Тя ще произвежда 4386 гигаватчаса годишно. Тази край Силистра ще е с мощност 530 мВт и ще произвежда 3280 гигаватчаса. "Построяването на двата хидрокомплекса ще позволи качествено използване на водите на река Дунав", коментира Славов. Финансиране за проектите вероятно ще се търси от Европейската инвестиционна банка и по програмата за подобряване корабоплаването по река Дунав.