За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
*****
Неутралнопо Марица могат да се изградят 100 центали
*****
НеутралноПроектирането и изпълнението на проектите на хидрокомплекси на р Дунав започна през втората половина на ХХ век. Това бе времето на социализма, когато държавните ръководители (и специално Т. Живков и Н. Чаушеску) се блазнеха да увековечат името си с грандиозни строителства. Няма да ги изброявам за да не се отклоня от темата. Специално за хидротехническия възел "Никопол - Турну Мъгуреле" обаче, нещата тръгнаха в друга посока.
Българската академия на науките, тогава по своя инициатива, изработи становища, които доказваха неговата икономическа нерентабилност, техническа и екологическа несъобразност. С активното участие на няколко института от БАН (Института по водни проблеми, Института по икономика, Института по геология и др.), в заседание на МС и с активната подкрепа на Председателя на БАН, акад. Ангел Балевски, Политбюро и Президентът на НР България Тодор Живков бяха убедени в правотата на направените експертизи и проектирането и строителството на хидровъзела бяха прекратени. В статията този факт изобщо се премълчава
В края на 2008, до колкото имам информация, по инициатива на някакво лоби, начело с (предполагам вече бивш) областен управител на Плевенска област, правителството на Сергей Станишев, в края на своя мандат, взима решение за възобновяване на проучването на условията, актуализиране и възраждане на проектите за изграждането на хидротехническите възли "Никопол - Турну Мъгуреле" и "Силистра - Кълъраш".
За правителството на Сергей Станишев, като продължител на мегаломанските идеи на отминал строй, това решение не е учудващо.
Очудващото е, че и новото правителство, без никаква преоценка на решението на старото правителство (а става въпрос за строителство за няколко милиарда евро), планира и осъществява дейности в посока на осъществяване на проектите.
Като имам предвид мащабността на проекта, които ще струва няколко милиарда евро, като имам предвид риска който се създава за населението на крайдунавските селища от наводнения при аварии и опасността от заблатяване и осоляване на стотици хиляди декари земеделска земя, бих желал още от началото на обсъждането да внеса яснота върху някои факти, който убягват, волно или неволно, от вниманието на лобистите на тези проекти.
На първо място искам да изясня каква е разликата между язовирна стена и дига.
Дигата е хидротехническо съоръжение, което има за цел безопасното поддържане на някакво високо водно ниво в продължение на няколко часа, до няколко дни по време на преминаване на високи води, докато язовирната стена поддържа високо водно ниво през целия експлоатационен период на хидровъзела.
ОТ ТУК СЛЕДВА ИЗВОДА, ЧЕ КОМПАНОВКАТА НА ХИДРОВЪЗЕЛ «НИКОПОЛ-ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ» НЕ СЕ СЪСТОИ ОТ ЕДНА ЯЗОВИРНА СТЕНА, ПРЕГРАЖДАЩА ДУНАВА, И КРАЙРЕЧНИ ДИГИ, както е в проекта, А ОТ ОТ ОСНОВНА ЯЗОВИРНА СТЕНА, РАЗПОЛОЖЕНА В РУСЛОТО НА РЕКАТА И ЯЗОВИРНИ СТЕНИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ПО ДВАТА БРЯГА НА ДУНАВА В ПРОТЕЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО СТОТИЦИ КИЛОМЕТРА.
Аз лично нямам информация да съществува в света воден обект, осъществен с изграждането на толкова дълги язовирни стени. В този смисъл той ще влезе вероятно в Книгата на Гинес. И тези язовирни стени трябва да отговарят на условията за сигурност от същата степен, както и основната язовирна стена. Нещо повече. Докато количеството на филтриралата се вода през и под основната язовирна вода не е от икономическо значение, количеството на филтриралата се вода през и под крайречните язовирни стени е от съществено икономическо значение, защото трябва да бъде изпомпвано. Към това количество трябва да се прибавят и филтриращите се сега в притоците на Дунава и в самия Дунав подземни води от Стара планина. Съвсем сигурно е, че значителна част от произведената енергия от хидровъзела ще отиде за отводняване на застрашените от заблатяване низини. Не без значение е и факта, че при такава дължина на язовирните стени, разположени върху пластове от льос, глина и чакъли, вероятността от изненади в геологията е много голяма и появата на концентрирана филтрация и аварии е неизбежна.
Друг важен момент е влиянието на хидровъзела върху режима на подпочвените води на Дунавската равнина. Този проблем не е изучен добре. Възможно е повишаването на водното ниво и промяната на температурата на повърхностния слой на почвата да доведе до неочаквани последици за отглежданите в Дунавската равнина селскостопански култури. Не без значение е и осигуряване на устойчивостта на съществуващите съоръжения и сгради, построени върху льос. Специалистите знаят много добре какво означава това.
Считам, че ако още при първия прочит на лансираното предложение се вземат пред вид тези съображения и други неблагоприятни фактори, икономическата и екологическата целесъобразност на проекта ще покаже неговата несъстоятелност и ще обезмисли повторното му проектиране. А с това ще се спестят десетки милиони левове.
А иначе, технически, всичко може да се осъществи, зависи за колко пари.
Проф. д-р инж. Тодор Христов
Научен секретар на Института по водни проблеми БАН 1982-1989
Зам. Директор на Института по водни проблеми БАН 1989-1993
Директор на Института по водни проблеми БАН 1993-1995
04.01.2010
*****
ВеселоРадвам се , че най - после мога да прочета аргументирано становище за положителните и отрицателни последици от хидроенергийното строителство , което си е вмешателство в природните закони и винаги може да доведе до непредвидими последици след определен период от време.