Фотоволтаичната инсталация с малко над 1 киловат мощност е купена за близо 7200 евро по демонстрационен европейски проект. Административните разходи обаче оскъпяват системата с още около 30-40%. Те се покриват от сдружението, в което работи Илиян - Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) във Варна.

Идеята за домашно производство на зелена енергия не е нова и има безспорни предимства. За разлика от слънчевите паркове в обработваеми земи или защитени зони, оспорвани от земеделци и екоактивисти, покривите и фасадите на къщи, блокове и цехове са не просто безконфликтно убежище за панелите, а градско пространство с двойна употреба.

Поне на хартия новият закон за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) насърчава производството на ток в малки мащаби – например собствениците на миницентрали не дължат 5000 лв. гаранция на мрежовия оператор. От юли покривните соларни модули до 1 мегават пък трябва да продават енергията на по-високи цени спрямо наземните.

Бюрокрацията обаче продължава да спира домашната екоенергетика. По план проектът в Каспичан е трябвало да бъде завършен през 2008 г. На практика тогава само панелите са монтирани.

Илиян минава през цял куп проектанти, консултанти и фирма за строителен надзор (изискване на закона за устройство на територията, ЗУТ). Наемането им се оказва нелека задача, защото всички предпочитат да работят по големите ВЕИ централи. Мрежовите оператори отчитат същия факт.

Впоследствие се оказва, че издаденото от община Каспичан строително разрешително не съответства на типа енергийна инсталация и ОЦОСУР кандидатства отново за лиценз. Наяве излиза разминаване между ЗУТ, който дели централите на под и над 25 мегавата, и закона за ВЕИ, в които разграничението е на под и над 30 киловата.

Ентусиастът обяснява, че заради незнанието на малките общини как да процедират в такива случаи договорът за продажба на зелен ток с разпределителното дружество Е.ОН е сключен чак през октомври 2010 г. Сега енергията се използва за собствени нужди (през летните дни например захранва климатик), а когато има излишък, тя се продава в мрежата чрез двойнотарифен електромер.

Всяка година Илиян трябва да кандидатства в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за сертификат за произход на електроенергията. "Това не е нужно. Всяко разпределително предприятие може да намери такава информация на сайта на ДКЕВР", смята Илиян.

Шегува се, че парите от Е.ОН ще отидат за билети до София и плащане на такси в регулатора. От ОЦОСУР са изчислили, че годишно приходите от фотоволтаиците са около 300 евро. Ако къщата консумира от зеленото електричество, инвестицията ще се възвърне за 30 години, а ако цялата енергия се продава – за 20-22 години. "Това чудо може и да не се изплати. Производителят на панелите им дава 25 години живот", обобщава Илиян.

Подобни премеждия обясняват защо интересът на обикновените хора към слънчевите технологии за дома е слаб. Трите доставчика на ток – ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ, не разполагат с подробни данни за инсталациите до 30 киловата, монтирани в сгради. Не е ясно дали по покривите в България работят десетина или няколкостотин киловата соларни мощности.

Резултатите от миналата година показват, че в България 65% от разходите по инсталации до 5 киловата са свързани с административни и юридически разходи. Като цяло в страната е много по-лесно да направиш голяма централа, отколкото малки инсталации.

Но те също могат да допринесат за изпълнение на европейските цели за потребление на екоенергия. Бизнесът със слънчева енергия иска публичен регистър, в който всеки притежател на ВЕИ инсталация да я вписва. Данните могат да се прилагат към събираните от държавата и така Европейската комисия да получава по-близки до реалността сведения за възобновяемите източници в България.

За да стимулира въвеждането им, фотоволтаичната асоциация работи по инциативата "10 000 соларни покрива". Идеята е властите да одобрят уведомителен режим за монтиране на фотоволтаици, като така се избегне съгласуване между и без това противоречиви закони.

В някои случаи сега, за да генерираш енергия на покрива, се налага формална промяна на предназначението му, което е допълнително бреме, обяснява Иво Цачев. Експертът е категоричен, че в момента регулациите не обезкуражават единствено зелените ентусиасти.

Илиян обаче не мисли за нови енергийни начинания: "Все още изследваме процедурата. В другите държави има данъчни облекчения и свързване към мрежата за 3 месеца. Не говорим за субсидии." Изгледите новият закон за ВЕИ и по-добрите цени за ток от покрива да предизвикат значителен интерес не са обнадеждаващи. И няма да станат, докато безполезните хартийки от поредното гише струват почти колкото самите съоръжения.