ЕРП-тата са нащрек за некачествен ток от екоцентралите
Електроразпределителните предприятия (ЕРП), към чиито мрежи са свързани централи за електричество от възобновяеми източници, следят стриктно параметрите на тока, подаван от екоинсталациите.
Непостоянни източници като слънцето и вятъра понякога влошават качеството на енергията, с която доставчиците на ток захранват крайните си клиенти, оплакаха се представители на ЕРП по време на конференцията "Енергийна ефективност и възобновяема енергия", организирана от "Капитал".
"Имаме наблюдения за вкарване в мрежата на енергия с по-ниско напрежение и честотни отклонения", каза Иван Гюровски, зам. изпълнителен директор с ресор "Стратегическо развитие" в "ЧЕЗ Разпределение". Дружеството е купило над 700 специални уреда, които ще бъдат поставени в определени точки по веригата и ще следят качествените показатели на електричеството. Гюровски не е доволен и от компютърното управление на мрежите в страната: "IT продуктите не са на нивото, на което искаме да са".
Шефът в ЧЕЗ обаче призна, че на места кабелите и другата инфраструктура са твърде стари – на над 30 години, което също създава проблеми при преноса на енергия.
От дружеството Е.ОН, което поддържа разпределителната мрежа в Североизточна България, където са съсредоточени много вятърни паркове, предложиха автоматично прекъсване на връзката с производителя при подаване на енергия с влошени параметри. Доставчиците на ток оправдаха мерките с желанието на крайните клиенти да получават качествена услуга.
"ЕРП задават техническите изисквания за качеството на тока в договорите с инвеститорите. Нямам информация някой да е бил ограничаван, защото не е успял да ги спази", коментира за "Капитал Daily" председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов.
Неяснота около мрежовия капацитет
На конференцията доставчиците на ток обясниха още, че не знаят как точно да информират държавата за свободния капацитет на мрежите си. Според Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) централите за екоенергия се присъединяват приоритетно, но големият наплив в някои региони изчерпа възможностите за свързване на нови инсталации. ЕРП трябва да развиват мрежите си и да докладват за мощностите, които могат да поемат всяка година.
"Една е свободната мощност до подстанцията, друга е през един далекопровод на 20 км от нея", коментира Анатоли Симеонов от управителния съвет на "Е.ОН. България мрежи". По думите му в разпределителните компании не знаят дали свързването на малки обекти - съответно до 30 или до 200 киловата, трябва да се съгласува с Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Националната електрическа компания (НЕК). По закон малките инсталации минават по облекчен режим, който не отчита влиянието им върху общия свободен капацитет. Е.ОН предлага още ЕСО да играе по-голяма роля при определянето на мощностите за присъединяване.
Досега инвеститорите са поискали свързване на общо 16 000 "зелени" мегавата, като около 30% от тази мощност е потвърдена с предварителни и окончателни договори с мрежовите предприятия, съобщиха от енергийния регулатор. "Електроенергийната система на страната разполага с около 10 000 мегавата инсталирана мощност. Сами си давате сметка, че всички ВЕИ заявки са неизпълними", каза членът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова.
От 1 декември до 1 юли догодина ще действат изкупните цени за ток от зелени централи, изградени с европейска или национална финансова подкрепа, каза още Харитонова. Тарифите ще помогнат на много предприемачи да придвижат фотоволтаичните си проекти по Програмата за развитие на селските райони, която отпуска безвъзмездно до 200 000 евро за ВЕИ инсталации.