За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Виж видео 
*****
НеутралноМисля, че младият немски писател (от български произход) доста е израстнал до сега от времето, в което я е писал. Защото тогава бъдещия супер талантлив литературен лауреат на нобелова награда, посещавайки някакви си свои бедни, нещастни и жалки български баби, дядовци и прочее роднини, вижда в тях и в своята твърде бедна, задръстена, назадничава и някак НЕнемска полуродина само гадости и нито едно, ама наистина нито едно хубаво нещо. Предполагам, че точно тази негова книга не е издавана в България и няма никога да стане бестселър.
*****
НеутралноКоя книга на Троянов имаш предвид?
*****
НеутралноEdva li nacionalnata dyrshava e nai- stra6nijat "dinozavyr" na syvremieto ni. Kakvo ostava na malkite (nezapadni) narodi, za da zapazjat i bez tova obrulenata si ot "golemite" identichnost osven da nablegnat (pa dori i iljuzorno)na korena si? Na "golemite" vinagi e bilo lesno, kolko mu e da naloshat svojata volja na po-malkite i perifernite, istorijata go dokazva. Osven tova ne e vjarno, che "golemite", pyk i dashe malkite, no zamoshni strani v EU kopnejat ot shelanie da si "razmijat" identichnostite v ob6tata evropeiska ka6a - te samoljubivo i distancirano, skeptichno (kakto vinagi) i dori etnocentrichno si otstojavat interesite, navicite i teritoriite na vlijanie. I francuzi, i germanci, i belgiici... Osven tova desnite ekstremizmi v Evropa stremglavo narastvat - pone pred tozi trevoshen i otchitan ot samite zapadni pravitelstva fakt ne moshe da se zatrvarjat ochi. Kolko procenta ot evropeicite glasuvaha s "da" za vlizaneto ni v syjuza? Prosto vsichko e geopolitika. Sled tolkova godini na fal6iv i pokazen "socialisticheski internacionalizym" u bylgarite ima stremesh kym identichnost, koito ponjakoga naistina e smehotvoren i opleten v naslagvanite ot socializma, a i ot silnija folkloren diskurs (poradi lipsa na po-realni ob6estveni diskursi prez robstboto) mitove. No da se interpretira tova kato cherno, a evropeiskija proekt kato bjalo ne e obektivno, a namirisva na nova mito/ideo/logija. Ako Evropa naistina iska6e da napravi tozi proekt realnost, tova veche 6te6e da e stanalo, imala e mnogo vyzmoshnosti - no kakvo moshe da se ochakva ot edna izcherpana, umorena, sloshno diferencirana i prekaleno racionalna i individualistichna civilizacija, kojato otdavna e dokazala, che sveshda choveka i bitieto do ikonomicheski faktor, a "drugite" po-egalitarni, nemoderni i patriarhalni plemenni, semeini i kakvi li ne o6te ob6estva vinagi sa bili samo periferija v neinoto centrichno polezrenie. Vse pak i Baudrillard dokaza, che zapadnijat svjat, koito ot vekove obicha da "konstruira" sveta, otdavna veche se e svel do "simulacii" i "efekti", a do realnostta na bitieto javno po-blizo sa "drugite"... Da ne izleze proekta Evropa porednija efekt...
*****
Неутралноно мисля, че се казва нещо като „Кучешки времена. Завръщане в чужда страна“. Надали е издавана в България на български. Много гадно четиво, писано от човек, който буквално ненавижда своята истинска родна страна (мястото, където е бил роден) и най-вероятно се чуди как въобще може да е бил раждан там. Както и да твърди, че се е опитвал да бъде обективен, личи си със страшна сила, че младия немски писател е бил и е, може би, все още е твърде обременен от емигрантската си съдба. По времето на студената война бягството от България е било нещо като преминаване в друг, чужд и враждебен свят. За да се мотивираш да направиш такова нещо и да се примириш със загубата на близки хора и родината си, при това завинаги, е необходимо да започнеш да ги мразиш, да се отречеш от тях, въобще да отричаш всичко от миналото си. Сега имигрирането съвсем не е толкова драматично и необратимо, направо си е нещо нормално и въобще света стана малък и леснодостъпен за всеки, който го привлича. Но тогава си е било забранено от закона криминално деяние с огромни потенциални рискове и без връщане назад. След като е бил възпитан да мрази България, много е трудно за един млад немец, пък макар и с българска кръв и име, да преодолява предразсъдъците си и да гледа обективно на своя враг номер едно от детството и юношеските си години. Книгата му е добро четиво всеки, който търси и иска да намери доказателства за това, каква гадна държава е България и колко хубаво е, че съдбата ми отреди да живея не там, а примерно в Германия.
Но все пак мисля, че талантливия млад немски писател вече не е толкова критичен към жалките си, бедни и нещастни роднини, отколкото по времето, когато е писал тази книга.
*****
Неутралнотози"талантлив","не
*****
НеутралноМного уважавах Александър Андреев за интересните кореспонденции за БНР, докато можех да го слушам. Интерсно е че сега когато живея по-близко до него, се различаваме по разбиранията си за ЕУ. Може би заради това че съм по-близо до кухнята и виждам за какво става дума. Преди да дойда тук бях еврооптимист, но сега съм доста скептичен.
За какво става дума. Европейската комисия е едно много тромаво бюракратично животно дето мисли само за възпроизводството си. Тези хора не стига че вземат големи заплати, но не плащат и данъци, защото къде да ги плащат като навсякъде те са различни. И така за да няма делене между работещите там те са изравнени, но не с останалите граждани на ЕУ, а с останалите бюрократи. Тези същите управляват големи потоци пари без никакъв контрол. Ако в Берлин се построи нова централна гара и 6 месеца след това се затвори, заради това че проектът е бил поевтинен и конструкциите се отлепват от силен вятър и нескопосано строителство, хората могат да разберат кой приблизително е отговорен. В по-малките градчета, като в това което живея, когато една гара се строи 4 години и все не се пуска хората говорят за скандал. Но как могат да контролират моите съграждани или Берлинчани какво става в Брюксел и как се харчат парите им. Те казват ние плащаме заради България. Как да им обясниш че парите не стигат до точно там или и да стигат минават през толкова много консултанти и компании, че я стигнат 50%, я не.
Твърде е дълга стълбата/веригата до като стигнеш до ЕК. Не се избира пряко и не носи отговорност пред никого. Това е идеалното положение за безхаберие и безстопанственост. Не случайно гражданите от Скандинавия се противят на подобна система, облагодетелстваща големите концерни, но даваща твърде малко ползи на обикновените граждани. Не случайно холандците гласуваха с не на референдума. Не става дума за френският национализъм и наказване на управляващите, а за напълно прагматични аргументи.
Нормално, когато човек е по-близо до проблемите да ги вижда по-лесно. Проблемът е обаче, че нещата са сякаш поставени на погрешна основа или поне моето впечатление. Затова и не съм от евро ентусиастите.