Международните парични и финансови системи може и да не са неизменни, но и не се променят често. Ето защо сътресенията, предизвикани от търговската и митническа война на президента на САЩ Доналд Тръмп, са толкова забележителни - и трудни за разгадаване.

За да разберем какво се случва, си струва да се върнем към теорията на Чарлз П. Киндълбъргър за хегемонната стабилност, която той излага в книгата си Светът в депресия: 1929-1939 г.. Теорията на Киндълбъргър по същество гласи, че една отворена и стабилна международна система зависи от наличието на доминираща световна сила.

През XIX в. тази сила е Великобритания. В качеството си на световен финансов хегемон - лидер на световната икономическа система и емитент на доминиращата международна валута - Великобритания предоставяше важни обществени блага. По думите на Киндълбъргър те включваха "пазар за търсещи реализация стоки дори под себестойността си, осигуряван от британската свободна търговия", и антицикличен поток от капитали, произвеждан от Лондонското сити. Великобритания също така подкрепя "координацията на макроикономическите политики и валутните курсове" чрез "правилата на златния стандарт", които са "легитимирани и институционализирани чрез използването им". И накрая Английската централна банка изпълняваше ролята на "кредитор от последна инстанция".

Но Първата световна война се отрази тежко на Великобритания, която към 30-те години на ХХ в. вече не разполага с достатъчно ресурси, за да подкрепи международната парична система. И макар че САЩ бяха възходяща сила, те все още не бяха готови да заместят Великобритания. Този "Киндълбъргър преход" - периодът между световните хегемони - съвпадна с Голямата депресия и ескалиращите политически сътресения, чиято кулминация бе Втората световна война.

В края на войната, през 1944 г., делегати от 44 държави се срещат в Бретън Уудс, щата Ню Хемпшир, където организират плавен преход между старите и новите хегемони. По този начин те утвърждават фактическото превъзходство на търговската, финансовата и военната мощ на САЩ.

По онова време на САЩ се падаха 35% от световния БВП. Въпреки че делът на Америка в световния БВП намаля, щатският долар запази господстващото си положение като резервен актив, валута за фактуриране и котва за фиксирани обменни курсове. Освен това политическите решения на Федералния резерв на САЩ и резултатите на американската икономика все още определят световния финансов цикъл.

Въпреки това изглежда, че се приближаваме към нов "преход на Киндълбъргър". Съществуващият хегемон изглежда се самоунищожава, тъй като отказва да предоставя глобални обществени блага, а няма ясен кандидат, който да заеме неговото място. Европейският съюз не е готов да поеме тази мантия, а Китай дори не е интегриран в световните финансови пазари.

Докато останалата част от света разглежда първенството на долара като "прекомерна привилегия", администрацията на Тръмп изглежда убедена, че глобалното търсене на доларови активи е бреме, тъй като според нея то повишава стойността на валутата. Но ако САЩ продължат да следват сегашната си политическа траектория, скоро ще бъдат "освободени" от това бреме, независимо дали това им харесва, или не.

Ако една валута трябва да изпълнява международна роля, страната, която я емитира, обикновено трябва да има икономическо превъзходство и да заема централно място в световната търговия. Тези качества зависят от иновационните възможности и потенциала за растеж, като военната мощ и геополитическите съюзи също играят роля. Нищо от това не е възможно без отворена икономика и висококачествени и стабилни институции.

Провеждайки политики, които подкопават американските институции, фундаменталните научни изследвания, мултилатералният подход и перспективите за дългосрочен растеж на икономиката, САЩ под ръководството на Тръмп бързо ерозират доверието в долара. Никога досега това не е било толкова очевидно, колкото след обявяването от Тръмп в началото на април на свръхвисоки мита върху стоки от десетки държави с двустранни търговски излишъци. Доходността на американските държавни ценни книжа се повиши, американският фондов пазар спадна, а доларът поевтиня - комбинация, която често се наблюдава в развиващите се икономики.

Икономическите и финансовите затруднения, инициирани от Тръмп в САЩ, създават възможност за еврозоната - която емитира втората по значение международна валута в света - да си присвои част от прекомерните привилегии, с които дълго време се ползваха САЩ. Това включва по-евтин капитал за правителствата и предприятията от еврозоната - което би могло да подпомогне фискалната устойчивост - и по-лесно рефинансиране по време на кризи, тъй като търсенето на "сигурни" евроактиви ще нарасне. Това включва и по-голямо геополитическо влияние - изключително важно в момент, когато ЕС се стреми да постигне стратегическа автономност.

Въпреки че интернационализацията носи рискове, еврозоната е в добра позиция да ги намали. Например рамката на макропруденциалната политика на еврозоната, която е много по-силна от тази в САЩ, може да ѝ помогне да се справи с повишените капиталови потоци и волатилността на цените на активите. Европа също така разполага с мощни институции, като се започне от Европейската централна банка, както и със стабилна правова държава.

Но трябва да се направи повече, за да може еврозоната да повиши международния си престиж.

Тези промени няма да бъдат лесни за изпълнение. Но ако Киндълбъргър ни е научил на нещо, то е, че световната икономика ще бъде в по-добро положение, ако с оттеглянето на Америка от световното икономическо и финансово лидерство Европа бързо се намеси в него.

© Project Syndicate