Подготвителна година по български решава проблем, повтаряне на първи клас влошава друг

Подготвителна година по български решава проблем, повтаряне на първи клас влошава друг

Подготвителна година по български решава проблем, повтаряне на първи клас влошава друг
Мащабни промени в училищното образование предложи Министерството на образованието и науката (МОН) през месец май за обществено обсъждане. Проектът за изменение на основния училищен закон предвижда: въвеждане на задължителна подготвителна година по български език за децата, които не го владеят, и повтаряне на първи клас, ако езикът не е усвоен; забрана за използване на мобилни телефони в училище; по-големи глоби за родители, ако не пускат децата си в задължителните предучилищни групи или на училище; отпадане на изпитите след 7-и клас за приетите след 4-ти в математическите училища; въвеждане на задължително избираем предмет "Добродетели и религии" с три алтернативни програми по него и др.
Становище за част от предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование изпрати Институтът за пазарна икономика (ИПИ) до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него част от мерките са приветствани, но за други от ИПИ излагат аргументи "против". "Дневник" препечатва текста му в рамките на породената обществена дискусия. Заглавието е на редакцията.
Предложените изменения са разнообразни и засягат множество отделени елементи на системата на предучилищното и училищно образование в България. Министерството се опитва да реши някои от натрупаните проблеми, без да подхожда систематично, което до известна степен е разбираемо с оглед на политическата ситуация в страната и ограничената подкрепа за дългосрочни реформаторски усилия у нас. Ще отбележим, че принципно не подкрепяме фрагментарен подход както при анализа на въздействието, така и към формулиране на цялостни решения. При все това бихме искали да коментираме онези предложения в представения проект, които според нас биха имали най-значим ефект - както върху качеството на образованието, така и върху отношенията между заинтересованите страни в системата.
Интензивна езикова подготовка по български език за деца, за които той не е майчин, или такива, които се връщат от чужбина
Предложението е много добро, тъй като адресира изключително съществен проблем пред образованието на децата със слаби езикови познания по български език. Слабото владеене на родния език силно пречи на учениците да напредват в обучението си - както по езика, така и по всички останали предмети.
Този проблем се проявява още в предучилищното и началното училищно образование, като в прогимназиалната степен вече става критичен за напредъка на учениците. Поради тази причина подкрепяме усилия за по-голям брой часове по български език. Още по-благоприятна е възможността тази подготовка да е индивидуализирана - съобразно нуждите на детето и възможностите на училището (детската градина) да я осигури.
Не подкрепяме обаче предвидената възможност да се повтаря първи клас. Липсва консенсус доколко възможността да се повтаря училищен клас се отразява позитивно на ученика и неговите образователни резултати, особено в началния етап на обучение. Считаме, че тази възможност по-скоро ще доведе до по-голям брой рано отпаднали от системата ученици.
В случай че се приеме промяната, повтарянето следва да е само и единствено по изключение, след като са изчерпани всички други възможности за постигане на достатъчно добро владеене на българския език.
Създаване на специализирани училища в областта на математиката и природните науки, които да приемат ученици почти само след 4-ти клас
Едно от най-значимите предложения в проекта е свързано с промяната в статута и приема на ученици в математическите гимназии. Министерството правилно е установило проблем с математическите знания и умения на учениците, но не е избрало правилен подход за решаването му.
Настоящите математически и природоматематически гимназии подбират ученици най-напред след 4-ти клас. Много голяма част от тях приемат между една и три паралелки в 4-ти клас, като някои с големи затруднения запълват своя план-прием. За тях предложението на МОН няма да промени ситуацията (от гледна точка на това, че след 7-ми клас и други ученици допълнително ще имат достъп до училището).
Единствено Софийската математическа гимназия приема 6 паралелки с ученици както след 4-ти, така и след 7-ми клас. За това училище и при липса на съществена промяна на броя на учениците приемът ще бъде на практика затворен на един много ранен етап от обучението на децата.
Натискът върху децата и семействата за прием в контекста на новите предложения на МОН ще стане много по-голям още в началното образование на децата. Излиза, че се променя закон, за да се облагодетелства една гимназия. Но дали тази гимназия в действителност ще спечели от предложените промени? Липсата на вторичен подбор на ученици след 7-ми клас означава, че се ограничава възможността в училището да започнат своето обучение ученици, които по-късно са развили своя математически талант и са по-добри от по-рано приетите. По-ефективно би било корекция в начина на подбор на ученици след 7-ми клас в математическите гимназии (включително промяна в съдържанието на самото национално външно оценяване по математика), отколкото фиксирането на приема рано за всички.
С математическата грамотност в България обаче е налице много по-сериозен проблем. От много години България регистрира все по-ниски резултати по математика в международните оценки на качеството на образованието, както и на външните оценявания на учениците след 7-и и 10-и клас. Освен че резултатите на всички са относителни ниски, много малко ученици избират да изучават по-задълбочено математика в гимназиалния етап на образование и заедно с това много висок дял имат много слаби постижения.
Малкият брой ученици, избрали специализирана матура по математика например, е резултат на различни фактори - по-слаб интерес към научни и СТЕМ дисциплини, трудности в осигуряване на преподаватели за съответните профилиращи предмети, по-висока трудност на обучението по математика и др.
ИПИ1, самият министър на образованието и науката, както и множество неправителствени организации и образователни експерти многократно са коментирали тези факти. Проблемът не е при учещите в малкото на брой специализирани училища по математика и природни науки, нито в начина, по който тези училища осъществяват своя прием, а в повсеместно слабата математическа грамотност на почти всички завършили средно образование.
За решаване на този проблем министерството следва да обмисли как да осигури увеличаване на броя часове по математика - както в прогимназиалния, така и в гимназиалния етап на образованието за всички ученици. Въвеждането на специализиран държавен зрелостен изпит по математика за всички вероятно също ще подобри математическата грамотност.
Министерството следва да е наясно, че е по-добре да увеличи часовете по математика, отколкото да хвърля усилия (и учебно време) за религиозно и възпитателно обучение. Учебните програми, особено в прогимназията, в момента не оставят достатъчно време за упражнения на широкия и богат учебен материал и допълнителни часове по математика ще позволят на учителите да коригират това. Опитът на много частни училища показва, че повече часове по математика успешно постигат добро представяне - или поне това е видно от националните външни оценявания.
Задължително възпитателно или религиозно обучение
Крайно спорната концепция за въвеждане на обучение по религия или добродетели в учебната програма още от първи клас, макар и без оценяване на учениците, на практика премахва неутралността на българското образование спрямо различните вероизповедания. Не подкрепяме въвеждането на задължително възпитателно или религиозно обучение със следните аргументи:
  • Децата нямат концепция за религия и религиозна принадлежност, тя се формира вследствие на възпитание в семейството, традиции или по-късно - на база на собствен избор.
  • В България съществува разнообразие от религии и нерелигиозни светогледи - християни, мюсюлмани, юдеи, атеисти, агностици и др. Задължителното преподаване на една или дори няколко религии би дискриминирало тези, които не се припознават в тях.
  • Училищното образование следва да избягва насаждането на догми, още повече когато те противоречат на науката и научните достижения. Всяка религия се базира на ненаучни концепции и е възможно тези часове да се превърнат в инструмент за излишна идеологизация на учениците.
  • Що се отнася до обучението в добродетели - родителите имат правото да определят какво религиозно или морално възпитание да получават децата им (чл. 14 от Хартата на основните права на ЕС2). Задължителните часове по религия или добродетели ограничават правото на избор и прехвърлят възпитателната отговорност върху държавата. Министерството допуска, че държавата ще се справи по-добре от родителите във възпитанието на децата им, а това нито се основава на доказателства, нито ще постигне подобряване на връзката родител - училище.
  • Какви добродетели ще се преподават в съответните часове и от какви учители (с каква подготовка и квалификация)? Цялото предучилищно и училищно образование следва да е основано на морални норми, които достигат до учениците във всеки един учебен час при съприкосновението между ученици и учители. Това прави отделянето на специален час за обучение в добродетели излишно в и без друго натоварената учебна програма.
И накрая ще отбележим един важен елемент от системата на училищното образование, който според нас се нуждае от регулация и липсва в предложения закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):
  • Липса на цялостен подход за оценка на представянето на училищата, базиран на стандартизирани и сравними изпити.
Оценката на качеството на училищното образование следва да се доразвие в систематично оценяване на постиженията на учениците чрез сравними между годините изпити (тестове), които да дават възможност за оценка на добавената стойност на учителя и на училището като цяло. Само тогава ще имаме информация къде и защо са необходими допълнителни усилия за подобряване на резултатите и какви мерки да се предприемат, за да се постигнат образователните цели. Това би помогнало да се идентифицират на базата на данни и факти слабо представящите се училища, което ще позволи да се прилагат насочени мерки за подобряване на управлението и/или преструктуриране им. Множеството изпити, които полагат учениците в момента, не дават такава възможност и на практика почти не се използват за корекции в политиката. Считаме, че този елемент силно ще подобри представянето на българските ученици в дългосрочен план и ще намали регионалните различия.
Светла Костадинова
Изпълнителен директор
Институт за пазарна икономика
1 Повече по темата може да види тук.