Европейската демокрация се нуждае от възстановяване на средната класа

Няма майтап. Приобщаване, социална унификация, доходи на калпак, безплатни жилища, здравеопазване и образование. Тия надминаха и комуняките с нов вид джендър-социализъм. С железния юмрук на либерасткото левичарство да смажем световното неравенство!

42864cd0e1dac484f51402d3d5155b72

• 11 14
• Докладване

Тея па средна класа. В България се борим да не умрем от глад.

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 16 6
• Докладване

Факт е,че през последните петнадесет години доходите на младото поколение в Германия спаднаха.

• 5 12
• Докладване

В средната класа попадат хора с доходи около средните за страната. Твърдението, че се намалява средната класа означава:
1. Неравенството се увеличава расте броя на хората с ниски доходи и то с висок темп;
2. Икономическата политика на правителствата води до обедняване. Това е последица от неолибералните, глобалистични уклони, които преобладават в западните страни през последните 15-20 години и най-вече зелената лудост, която направи икономиката на ЕС неконкурентоспособна;
Вместо да пишат статии и "анализи" неолибералите и глобалистите трябва да се извинят на населението на ЕС и да напуснат незабавно политиката.

• 7 16
• Докладване

"да бъде собственост на малцина или да бъде изградена от всички*

• 0 0
• Докладване

До коментар [#3] от "deaf":

Много песимистично! За щастие фактите не Ви подкрепят.

В Германия има нарастващо участие на младите хора на пазара на труда като високото образование се отплаща: През 2018 г. служителите с университетска степен са получавали средно 5113 евро месечно, докато тези без формално образование - 2461 евро.

Вярно че всеки шести човек в Германия е засегнат от бедност, като най-силно засегнати са младите хора, пенсионерите и самотните родители.
Добре е, че границата на бедността пада: През 2023 г. месечният среден доход на лицата под прага на бедността е бил 883 евро, което е по-малко от 981 евро през 2020 г.

• 0 0
• Докладване

Страничните ефекти на социалната държава - средната класа не иска да работи, предпочита да живее на социалки. Инкубатор за лешпери.

Make russia Small Again

• 10 5
• Докладване

Каква средна класа, като в някои градове хората, и особено жените и момичетата не смеят вече да излязат навън. Северноафриканска и арабска паплач напълни Европа, средната класа викат, щели.

• 5 13
• Докладване

До коментар [#4] от "Христо Атанасов":
До коментар [#3] от "deaf":

- това е една много важна и сериозна тема. Би било добре уважаемия Дневник да публикува целия материал, вместо да го крие - и без това е преведен.
Да, Европа направи поредица от грешки, много сериозни, много големи, с мнго тежки последици - започна се с Ковид, зелени сделки, войната, и цената на енергията и особено инфлацията. Това разби "обществения договор" !
Правителствата и политиците просто Не изпълняват това, за което са избрани. Те се оказаха едни некомпетенти страхливци и послушковци, гледащи само да захлебят за себе си от тук от там.
Както и Дайнов вече би признал: "всички са маскари"

• 4 9
• Докладване

Именно(не че съм оптимист). На практика, ъова означава:

Балансирани бюджети.

Високи лихви.

Повече работа, по-малко социални плащания.

Повече работа, по-малко налудничаво висене на студентски скамейки до 30 и повече години.

По-разумни инвестиции, а не в еко,, ромо, джендо, жено и пр. безумия.

Отбиване на политиците от олигарсите.

Късане с неомарксистки мантри- рецесията не е проблем, инфлацията е. Дефлацията не е проблем, а благодат (освен за малцината назначени бизнесмени).

Забрана за всякакви квоти на работното място.

Строго охраняване на границите, ако се налага и с оръжие. Забрана за чужденци да получават резиденция и особено да придобиват гражданство. Идват, бачкат, получават заплата, изтича им времето, тръгват си. Като в Дубай и други места.

Наказателна отговорност за кредитни инспектори, умишлено дали лош кредит. Забрана за банките да притежават жилища за повече от 3 месеца (те не са агенции за недвижими имоти).

И още сто неща. Стига вече неомаркисзъм, за 20 години развитите страни обедняха двойно!

• 2 12
• Докладване

До коментар [#4] от "Христо Атанасов":

Грешка, поне според класическата трактовка.

Средната класа няма нищо общо със средните доходи. Тя е средата в социалната структура- онази прослойка, която се намира между елита и работническата класа.

• 4 7
• Докладване

---В повечето случаи, доходите са 20%-50% над средните (а средните са двойно по-високи от медианните). Според класическото определение, за да си средна класа, трябва да си в топ 12%-15% по богатство.

• 4 4
• Докладване

До коментар [#10] от "klecho":

- няколко много добри пожелания ! +

• 1 6
• Докладване

#6. Пак една каруца глупости.

Младите са най-силно засегнати от бедност, но това е добре?

Какво точно значи "средн доход на лица с университетско образование". А медианен? А колко са данъците, знаеш ли?

Просто търсене в Гугъл показва че 2000 евро пистинса добра заплата, а 2500 за отлична. За сравнение наем на хубаво жилище почва от 1300, консумативите са 200, общите разходи 250, храната 700, частна датска градина 800, вноската на колата 300-350, бензин минимум 100.
Добре са немците, ама пòзаран.

Друг е въпросът, че огромното мнозинство за мързеливи, неграмотни лаловци, специалисти по клишета, които ме заслужават и паница боб. А в заводите на Мерцедес, доколкото са останали, от 40 години работят само турци.

• 1 8
• Докладване

Произведението от стенгазетата на др Сорос е структурирано като тея на интелегентите мислители от царска Русия:
1. Что случилос ? (средната класа обеднява и намалява)
2. Кто виноват ? (деиндустриялизация, управляващи елити)
3. Каму ето въйгодно? (не пише)
4. Что делат ? (тука има конкретни решения)
А. "огромни инвестиции в образованието и обучението. Всеки работник, засегнат от автоматизацията, трябва да има достъп до финансирани програми за преквалификация.... да подкрепя ученето през целия живот"
Да се дадат огромни пари да ти плащат да учиш цял живот. Нема лошо.
Вижда се и разликата между Любимия Ръководител и Оранжевия Злодей "Бившият президент на САЩ Джо Байдън се опита да развие този императив със своите CHIPS and Science Act и Inflation Reduction Act. Макар че Доналд Тръмп сложи край на този подход"
Б. "Европа трябва да възприеме подход към технологичните иновации, основан на мястото, и да изгради клъстери за зелено производство, центрове за иновации в областта на изкуствения интелект и производствени центрове за стратегически стоки в постиндустриалните райони"
Ожесточаване на борбата със затоплизъма чрез клъстери. Туй с интелекта е заимствано от Културната революция в Китай и нейното "във всяко село - доменна пещ". Сигурно ше се организират и регионални събори - надпревари "Интелекта Ми е нмого по - добър от интелекта Ти". Стратегическите стоки не става ясно кои са.
В. "Последният стълб на този план "Маршал" е нов социален договор. Всичко - от жилищното настаняване и здравеопазването до данъчната политика и мобилността - трябва да бъде преработено така, че да служи на всички граждани"
Одобрявам. Всичко в името на човека, всичко за благото на човека

Посочено е и как ше се постигне всичко туй
"Предлагаме ново поколение европейски държавни облигации по модела на фонда NextGenerationEU за възстановяване от пандемии, но в по-дългосрочен план и с по-стратегическо приложение. При равнища на дълга в еврозоната от около 90% от БВП - по-ниски от тези в САЩ - и бързо нарастващи нужди от инвестиции в инфраструктура, такива облигации са едновременно осъществими и навременни."
Дърпаме яко заеми и ги набиваме в затоплизъм и изкуствен интелект. Просто и ефективно.

• 0 10
• Докладване

Има нова каста, ояли се сазабравили се бюрократи, които са се окопали на високоплатени местенца. Съответно, маса регулации и кипене на безмислен труд подкрепено от нарасващо изземване на доход от работещите, най-вече по образовани и платени.

Без да им се пусне кръв няма да стане. На оружие братя.

• 1 8
• Докладване

Не правете съчинения по скрита картинка!
Ето свободно достъпния материал в мрежата, който Днивник продава:

Европейската демокрация се нуждае от завръщането на средната си класа
17 юли 2025 г.
Бертран Бадре и Ерик Хазан

Средната класа формира ядрото на нашите общества и скелето, което държи нашите демокрации на крака. Вместо да го третират като съпътстваща последица от неизбежния прогрес, европейските лидери трябва да преследват стратегия за неговото възстановяване, финансирана от европейски държавни облигации.

ПАРИЖ – Средната класа отдавна е гръбнакът на демократичната стабилност, подхранвайки икономическия растеж, утвърждавайки институционалната легитимност и предавайки граждански ценности. Но през последните десетилетия средната класа се разпада в целия Запад. Много граждани вярват, че упоритият труд вече не се отплаща, социалната мобилност е непостижима мечта, а управляващите „елити“ са откъснати от нуждите на обикновените хора.

От Франция до Великобритания и американския пояс на ръждата, симптомите са едни и същи: региони, лишени от индустриите, които някога са ги поддържали, препитанието им е преобърнато от технологичните промени и семейства, работещи повече за по-малко. Във Франция едно от всеки пет домакинства със средни доходи харчи повече, отколкото печели. В Съединените щати средната заплата е имала приблизително същата покупателна способност през 2018 г., както четири десетилетия по-рано. Но икономическите данни са само част от историята. Зад цифрите, показващи стагниращи заплати или свиващи се редици на средната класа, стоят реални домакинства, в реални общности, в целия индустриализиран свят. Във Франция богатството, образованието и възможностите са концентрирани в няколко големи града; Останалата част от страната – селските райони и малките градове, включително тези, които някога са били индустриални центрове – се характеризира все повече с намаляващ жизнен стандарт и политическа ярост. Подобна е ситуацията и в САЩ. Докато инициативите за градско обновяване съживиха някои градове в „ръждясалия пояс“, като Питсбърг и Детройт, безброй градове, лишени от достойни работни места, продължават да западат на фона на срива на социалното и гражданското доверие.
Такива размествания не са неизбежен страничен ефект от прогреса, а симптоми на дългосрочно пренебрегване. Когато елитите се оттеглят в глобализирани анклави и изоставят отговорността, основана на мястото, те прекъсват социалния договор. Популярната негативна реакция не би трябвало да изненадва никого.

Но каква е обратната реакция? Когато младите хора растат в забравени градове, с разочаровани бащи и несигурно бъдеще, те често са водени не към революция, а към резигнация и отчаяние. И градските елити трябва да вземат предвид: когато това меланхолично течение (трогателно уловено в романите на Никола Матийо) кара социалната тъкан да се разкъсва някъде, то в крайна сметка се разпада навсякъде.

Изкуственият интелект сега рискува да ускори този процес. Последните изследвания показват, че автоматизацията, базирана на изкуствен интелект, вероятно ще измести работните места със средна квалификация – особено в администрацията, логистиката и обслужването на клиенти – като същевременно ще концентрира печалбите сред висококвалифицирани специалисти, като например тези с високо ниво на цифрови умения и достъп до глобални мрежи. Далеч от това да е прилив, който повдига всички лодки, изкуственият интелект може да е цунами, което потапя много и пощажда малцина.
Но това не е предрешено заключение. Изкуственият интелект има потенциал да повиши заплатите и да подобри производителността в обществените услуги, образованието, здравеопазването и малкия бизнес, но само ако неговото разработване и внедряване се ръководят от смели и приобщаващи политики. Необходима е не адаптация или приспособяване, а амбиция под формата на трансформативна икономическа и социална стратегия – план „Маршал“ за работни места, умения и справедливост. Това означава, на първо място, огромни инвестиции в образование и обучение. Всеки работник, засегнат от автоматизацията, трябва да има достъп до финансирани програми за преквалификация. Правителствата трябва да обновят техническото образование, да разширят чиракуването и да изградят нова публично-частна инфраструктура, която не да предоставя еднократни курсове, а да подкрепя ученето през целия живот. Подкрепата за работни места от средната класа изисква и регионални иновационни екосистеми. Бившият президент на САЩ Джо Байдън се стреми да утвърди този императив със своите Закони за CHIPS и наука и Закона за намаляване на инфлацията. Въпреки че Доналд Тръмп сложи край на този подход, Европа трябва да възприеме локален подход към технологичните иновации и да изгради зелени производствени клъстери, центрове за иновации в областта на изкуствения интелект и производствени центрове за стратегически стоки в постиндустриални зони, а не само в градски центрове.

Последният стълб на този план „Маршал“ е нов обществен договор. Всичко - от жилищното настаняване и здравеопазването до данъчната политика и мобилността - трябва да бъде преработено, за да служи на всички граждани, включително на тези, които в момента се чувстват пренебрегнати. Това включва възстановяване на обществените услуги в периферните райони и гарантиране, че достойнството, а не ефективността, е ключов показател, чрез който се определя успехът. Във време, когато европейските публични бюджети са под напрежение, финансирането на тази стратегия ще изисква иновативни подходи. Предлагаме ново поколение европейски държавни облигации, моделирани по фонда за възстановяване от пандемията NextGenerationEU, но с по-дълъг срок и по-стратегическо разгръщане. С нивата на дълга в еврозоната от около 90% от БВП – по-ниски, отколкото в САЩ – и бързо нарастващите нужди от инвестиции в инфраструктура, подобни облигации са едновременно осъществими и навременни. Емитирането на такива облигации би изпратило силен геополитически сигнал: Европа може да начертае свой собствен икономически път, като същевременно предлага на глобалните инвеститори алтернатива на нестабилните американски държавни ценни книжа и китайските активи. Най-важното е, че това би било от пряка полза за средната класа, като би позволило на Европейския съюз да финансира училищата, транспорта, жилищното настаняване и цифровите мрежи, които правят възможна възходящата мобилност. Това е от съществено значение не само за подкрепа на дългосрочния икономически растеж и динамика, но и за съживяване и укрепване на европейската демокрация. Въпреки че средната класа формира ядрото на нашите общества и скелето, което държи демокрациите ни, тя често се третира като странична последица от неизбежния прогрес. Но Европа все още може да избере бъдещето си: такова, собственост на малцина, или такова, построено от всички. То разполага с инструментите за действие. Необходима е воля, за да ги използваме.

Бертран Бадре е бивш управляващ директор на Световната банка и председател на Консултативния съвет на Project Syndicate, главен изпълнителен директор и основател на Blue like an Orange Sustainable Capital и автор на „Могат ли финансите да спасят света?“. (Берет-Кьолер, 2018).

Ерик Хазан е основател и партньор на Ardabelle Capital и старши партньор/почетен директор в McKinsey & Company.
------
Толкава от двама банкстери!

Freedom's just another word for nothin' left to lose

• 0 6
• Докладване

Факт,

Само със шопари и копейки не става.

Мутрите от 90-те поеха открито държавата, а ние ги последвахме. Sapienti Sat

• 0 1
• Докладване

До коментар [#15] от "dosetliv":

Мерси, че обобщи статията за простосмъртните, които нямат абонамент.

Значи- другарЕ, да пестим още пари. Нищо, че последният път се провалихме, малоумните но "икономисти" прогнозираха отрицателни лихви по е до 2050, та сега трябва да отчисляваме 5 милиарда годишно само за лихви. И съответно, да режем от програми. Так держать!.
.

• 0 6
• Докладване

Към коментар №6:

Германия печели повече,но доходите на младите германци падат. Защо? Защото политиците и бизнесмените решиха ударно да инвестират купища пари в чужбина. Например,за покупката на американската Монсанто.

• 0 5
• Докладване

Лошо е преподавано. Тая работа с доменните пещи във всяко село важи за "Големия скок" , (който е всъщност опит за повторение на сталинистката индустриализация от началото на 30те г. на 20 в. с "китайска специфика" ), не за Културната революция. Съответно грешната фактология предполага грешна интерпретация с погрешно приложение.
И докато опасенията за социалните ефекти от прилагането на ИИ в бизнеса и индустрията, някак повтарят страховете на лудитите от индустриализацията в началото на 19 в., които в краткосрочен план се оказват основателни, но в дългосрочен са опровергани от нещица като всеобщо образование, унионизма/синдикализма, утвърждаването на средната класа и разширяването на социалните права.
На мен лично ми изглежда, че технологичната революция на ИИ и съпътстващата роботизация ще доведе до задълбочаваща се неолиберализация , но без глобализация (ограничението ще дойде както от геополитически (формирането на блокове) , така и климатични и социо-демографски причини (една голяма част от населението ще се превърне в нарастващо ненужен прекариат). Дългосрочните прогнози са почти невъзможни, но една от тях е възможна световна демографска, интелектуална и социална стагнация.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 0
• Докладване

Ще се опитам да дам малко по-различно от банкерското обяснение на свиването на средната класа. Икономиката на Западна Европа e като ехо на американската икономика. През 80-те години на миналия век настъпи поредната икономическа криза и както обикновено беше предприето това, което сега се описва с евфемизма „количествени облекчения“ – пускане на лесни пари за стимулиране на икономиката. Освен това беше стимулирано производство на продукти с минимална маргинална стойност, а материалното производство бе аут-сорсвано в Южна Кореа, Тайван и в последствие в Китай. Това явление икономистите нарекоха „Рейгъномика“, която постепенно доведе до финансиализиране на икономиката за постигане на максимална печалба. Голяма част от „лесните пари“ отидоха да стимулират борсовата капитализация на фирмите, която вече значително надхвърля материалната им капитализация. Стимулирането на аут-сорсването увеличи печалбите на фирмите и постепенно ги превърна от материално производствени във финансови структури за печалба. Евтините стоки от аут-сорсваното производство бързо се изкупуваха с наличието на лесни пари, които бяха предоставяне от заеми – трежър бондс.
Така материалното производство беше намалено, а растежа на БВП беше за сметка на увеличено потребление (на заем) и съответно от другата страна на уравнението – борсова капитализация. Всичко това доведе до финансиализиране на икономиката – намаляване на материалното производство, което от своя страна доведе до ликвидиране на работни места и съответно постепенно ликвидиране на средната класа, защото богатите станаха по-богати и бедните по-бедни. Като в скачени съдове свиването на средната класа в метрополиите доведе до ликвидиране на бедността в Китай и създаване там на значителна средна класа.
Кой разбрал, разбрал. Който не да си цъка минуси as usual!

Freedom's just another word for nothin' left to lose

• 1 7
• Докладване

До коментар [#22] от "amerikanbastard":

Глупости!

klimentm

• 5 2
• Докладване

До коментар [#22] от "amerikanbastard":

"Рейгъномиката" (и родствената и икономическа политика на Тачър) всъщност е неолиберализъм в чист вид. Тя се изразява в "икономика на просмукването" , която предполага данъчни облаги за елита, който печелейки - чрез "невидимата ръка на пазара" - движи цялата икономика напред , увеличава предлагането на стоки и услуги, засилва консумеризма и потреблението - и така част от придобитото се "стича" надолу по социалната стълба. Дерегулацията е съществена част от този тип икономическа политика и тя включва не само възможностите на производителите да търсят по-евтини суровини и трудови пазари из целия цвят, но засяга и финансовия сектор.

"Лесните пари" се отнасят не толкова до изнасянето на производството и глобалната търговия, а именно до дерегулацията на банковия и финансовия сектор.

Дерегулацията на банките им позволи по-рискови практики, вкл. инвестиции на фондовия пазар. Това води до увеличени печалби, но също така по-голяма вероятност за финансова криза. Получи се онова, което марксистите наричат "финансов капитал" - процес преливане и сливане на банков и индустриален капитал през фондовия пазар.
И докато в някои сектори - напр. телекомуникациите - това позволи развитие на нови технологии и услуги, което на свой ред създаде нови инвестиционни възможности и рискове. Причната е, че фондовият пазар отчита множество фактори, а не само реалните производствени възмошности на определено предприятие, до не и и само на определен индустриален сектор. Лихвени проценти, данъчни стимули, силата на долара, общото състояние на икономиката, и т.н. и т.н. са все фактори определящи състоянието на фондовия пазар. И понеже печалбата е движещата сила, често виждаме прехвърляне на интереса към по-лукративни възможности. Вклюването на допълнителни играчи "инвестицоонни фондове", пенсионни фондове и т.н. в играта доведе по засилена конкуренция за "лесни пари", , което пряко влияе на цените на акциите, капитализацията на индустриите и капитализациите в цели сектори на икономиката.
Всичко това може до доведе до бум на фондовия пазар , но и до повишен риск, и хаотично (и рабира се неетично) поведение на участниците с краен резултат срив на фондовия пазар и финансови кризи, което и стана няколко пъти от 1987 до 2008 г.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 0
• Докладване

Да си средна класа и особено дете на семейство от средна класа, което се опитва да те качи в по-горна класа, е все по-трудно, скъпо и е много конкурентно.

• 0 4
• Докладване

"Вярно че всеки шести човек в Германия е засегнат от бедност, като най-силно засегнати са младите хора, пенсионерите и самотните родители.
Добре е, че границата на бедността пада: През 2023 г. месечният среден доход на лицата под прага на бедността е бил 883 евро, което е по-малко от 981 евро през 2020 г."

Това са икономически заклинания. Някакъв екип свалил летвата, за да даде друга статистика. Значи, инфлацията си върви, пък парите стигат за необходимото, даже остават?

Еретик

• 2 1
• Докладване

Това беше до коментар 6.

Еретик

• 2 0
• Докладване

Изобщо не ме интересува средната класа и нищо в Баба европа. Гледам си България и виждам демографска, морална, промишлена, политическа, медийна, образователна и пр. катастрофа. Докато сме в НАТО и ЛГБТ-ЕС, пропадането ще се ускорява. За сметка на Баба европа Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, Иран, доста големи части от Африка, Азия и Америките натрупват сили.

• 0 1
• Докладване

Пропуснах и съдебната катастрофа...

• 0 0
• Докладване

Смятам, че средната класа много бързо ще се възстанови и то не само в Европа но и в БГ, ако само я оставите на мира, да се възстановява сама, без да пречите.

• 0 0
• Докладване

"Европейската демокрация се нуждае от възстановяване на средната класа"
.............
Европейската демокрация се нуждае спешно от:

1.Отменяне на всички джендър политики и връщане към ценностите на традиционното европейско християнско семейство.
2.Екстрадиране на всички нелегални мигранти, като закононарушители.
3.Драстично ограничивине на придобиването на гражданство в страните от ЕС, защото това променя европейската идентичност.
4.Отмяна на всички зелени политики, т.к. те съсипват европейската икономика и помагат на диктаторските режими да си развиват индустрията без да спазват никакви регулации.

• 0 1
• Докладване