85 години от възвръщането на Южна Добруджа: Звездният миг на българската дипломация

Вечна слава на цар Борис!
За думите му: "Не искам граница с русия!*

Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.

• 14 31
• Докладване

Да, в нашата изкривена версия на историята този акт не се празнува подобаващо, защото няма дадена и една жертва. Друго си е да има десетки хиляди жертви, чийто брой с времето да нараства до стотици хиляди. И никой даже не се пита защо въобще е имало жертви, защо толкова много и защо нарастват с времето. И също така не се пита защо пък други не по-малко исторически събития, при които е имало наистина голям брой жертви, не се смятат за достойни дори за официален празник като 20 април примерно.

• 11 14
• Докладване

https://duckduckgo.com/?q=къксапиши+възвръща

яж бахур...

• 13 1
• Докладване

Хе-хе-хе, днес от Силистра и Добрич, Балчик и Тутракан всичко дето се е видяло в две евро повече търчи на пазар в невърнатия Одрин, пълни кръчмите да пее македонски песни в невърнатата Македония и купува имоти в невърнатото Беломорие.
А останалите други шерпи са по София и Западна Европа за хляб.

• 30 13
• Докладване

До коментар [#4] от "log_on":

ного ми е тъжно дето моа преател фараончик го е срам пак да ни покаже ено "изследване на ООН"

https://youtu.be/Stknvgo_kI4?list=PLyJiOytEPs4fklgzcNUg2Rdd-wZYlJyYf&t=1

яж бахур...

• 12 2
• Докладване

Хе-хе-хе, искал е , ама не са му стигали силиците. Замазал е нааканото от баща му на едро с едно кьошенце от мамалигарите.

• 22 14
• Докладване

"Тезата, че Южна Добруджа е върната благодарение на Хитлер, а сме я удържали благодарение на Сталин, е отдавна превърната в клише"

всъщност това е истината - Хитлер иска България да влезе във войната и притиска румънците, а след самата война вече никой, освен Сталин няма думата какво ще се случва на изток от Виена

най- хубавото е, че и двете държави сме в ЕС и вече няма граница !

• 6 25
• Докладване

Като какво е туй изследване.

А песента ти много депресарска в клипа. Дай нещо по-ведро.

• 13 9
• Докладване

Не-еее! Хитлер няма нищо общо с връщането на Добруджа. Хич, ама изобщо!

Когато Германия вече е премазала Франция и половин Европа. Когато Хитлер е принудил Румъния да отстъпи Трансилвания на Унгария, а СССР е получил Бесарабия пак от Румъния, точно тогава ЗЕЗДНИЯТ миг на българската дипломация си връща сам самичка Южна Добруджа, ей така заради добрата воля на Румъния и майсторството на българите.

Ех, Петя! 💋🦋👍

• 18 22
• Докладване

До коментар [#1] от "Красимир Андонов":

Това пак от тефтерчето на Левски?

всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас

• 16 10
• Докладване

До коментар [#10] от "дерибеев":

деребейка виде ли де та турсих за дере бейти?

dnevnik.bg

https://www.dnevnik.bg › comix › 221298?device_view=full
Комикс №221298 - Dnevnik.bg
Let me break down each word: "къксапиши" and "дусига". They seem to have some similarities with other languages I know. For example, "ксап" might relate to "ксап" meaning something in a specific context. Wait, maybe this is Bulgarian? In Bulgarian, the word "ксап" isn't common, but "ксапиши" could

яж бахур...

• 11 2
• Докладване

До коментар [#10] от "дерибеев":

Canal Terror – Zu Spät (Full Album, 1983)

https://www.youtube.com/watch?v=Stknvgo_kI4

яж бахур...

• 6 2
• Докладване

"85 години от възвръщането на Южна Добруджа:
Звездният миг на българската дипломация"
..........................
Този звезден миг на българската дипломация може да се разглежда като част от Съединението!

"Камбаните на всички църкви в България бият неистово, вестниците излизат с най-едрите заглавия и рисунки на разкъсани вериги: "Първата верига на Ньой падна."

Днес камбаните на всички църкви в България дали бият в чест на възвръщането на Южна Добруджа?!?
Надали - щом това не е повод да ни се напомни, че сме задължени да сме вечно признателни, вечно благодарни, вечно преклонени и вечно паднали на колене пред руските государи!

• 6 26
• Докладване

ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда - ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате). Ето тaйната на тaзи тeхника:----➤➤ www.use.my/vigormax

• 7 4
• Докладване

Когато ИИ вземе властта, ще ти напомни за тези издевателства.

• 1 0
• Докладване

ПРЕДИ 109 ГОДИНИ ОБЯВЯВАМЕ ВОЙНА НА РУМЪНИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИМ ДОБРУДЖА ОТ РУСКАТА „ЛЮБОВ“

На 1.09.1916 г. България обявява война на Румъния. Това до голяма степен е предопределено от румънския "принос" за българската катастрофа през 1913 г. и от заграбването на Южна Добруджа.

Коренът на конфликта обаче е от 1878 г. Основна причина за войната е нерешеният добруджански въпрос или по-скоро решения от великите сили и балканските ни съседи въпрос за съдбата на Добруджа в ущърб на България.

ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС като част от българския национален въпрос е СЪЗДАДЕН от РУСИЯ в Сан Стефано на 19.02 (3.03).1878 г. Русия има зловеща роля за съдбата на добруджанските българи, подобно на българите в Македония. За българите в Добруджа и в Македония тя е ПОРОБИТЕЛ.

През 1902 г. поетът Пейо Яворов нарича Русия "джелатина на Македония". Русия обаче е "джелатин" и за българите в Добруджа.

През XVIII-XIX век в хода на войните, които води с Османската империя Русия със своите войски разорява векове наред техните плодородни селища и обезлюдява обширни пространства от българската добруджанска земя, в това число и чрез провокиране на периодични преселения след всяка една от своите войни. Започва обезбългаряването на Добруджа. На Русия българи в Добруджа не й трябват. Тук преминава прекият път на руските императорски войски към Цариград и Проливите и високата степен на тяхната организация през Възраждането е пречка за бъдещата окупация на този стратегически район и въобще решаването на Източния въпрос според руските имперски замисли.

В Сан Стефано руският посланик в Цариград, българофобът граф Н. Игнатиев нанася едни от най-големите удари срещу българското национално единство - налага на победената Османска империя типична имперска сделка за сметка на българите с участието и на Румъния - руски съюзник във войната.

Със Санстефанския договор от 19.02 (3.03).1878 г. Русия си връща Южна Бесарабия, която от 1856г. е под румънска власт и отново излиза на Долния Дунав. Срещу това ''освободителката'' решава да компенсира Румъния с български земи. Така както го е правила в миналото - през 1833 г., когато подарява Тимошко на Сърбия.

Русия решава и налага на Румъния грабежа на българските земи в Добруджа

БЕЗ ДА ПИТА БЪЛГАРИТЕ ДАЛИ ЖЕЛАЯТ ДА ЗАМЕНЯТ ЕДНО РОБСТВО С ДРУГО

Граф Н. Игнатиев отделя от Родината българите, които населяват Северна Добруджа и ги прави насила румънски поданици, като подарява техните селища на Румъния. При това лъже в очите, че мярката била временна.

Така Северна Добруджа през 1878 г., която е част от Българската Екзархия, създадена с фермана на султана от 1870г. става разменна монета за удовлетворяване на руските имперски териториални амбиции и компенсиране на руския съюзник във войната Румъния за нейните загуби. Типична антибългарска проява на руския империализъм, който винаги къса парчета български земи и го раздава периодично на всички български съседи - Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.

На конгреса на великите сили в Берлин през лятото на 1878 г. руската сделка в ущърб на добруджанските българи е утвърдена. Границата даже е изместена още по на юг в ущърб на Княжество България. По вина на Русия български делегати на конгреса не са допуснати. Българският въпрос, който е централен на конгреса ще бъде решаван от великите сили без българско участие.

Първоначално Румъния не желае да приеме тази несправедливост, като има дори протести сред румънските управници, които изрично посочват, че Добруджа е изконна българска земя.

На 6.03.1878 г. дори румънското правителство изпраща мемоар до великите сили, в който подчертава, че размяната ще бъде пагубна за Румъния. Постепенно властите в Букурещ се примиряват с натрапения грабеж на чуждата им Добруджа. Харесва им Добруджа. Харесва им българската земя.

На 14.10.1878 г. руските войски завземат Южна Бесарабия. На 28.11.1878 г. Румъния окупира Северна Добруджа. С манифест румънският крал обявява присъединяването на Северна Добруджа към Румъния.

Започва усвояването на областта и нейното румънизиране, в това число чрез затваряне на българските възрожденски черкви и училища и колонизирането й с румънци. Протестите от 1878г. бързо са забравени. Харесва им на румънците Добруджа. Харесва им българската земя и нейните богатства.

След 1878 г. Румъния установява извънреден режим в Северна Добруджа, където не действат дори конституцията на Кралството. Северна Добруджа е наричана до войните дори в румънската преса "страна на грабежите". Моделът на експлоатация на областта с неговата антибългарска насоченост е развит и дори усъвършенстван с времето и ще бъде прилаган по-късно след 1913 г. в южната й част.

Наред с усвояването на Северна Добруджа в края нa XIX век и първото десетилетие на XX век Румъния отправя алчен поглед и към Южна Добруджа. Тя влиза в плановете за създаване на ''Велика Румъния''. Румънските управници са улеснени от факта, че българските правителства нямат политика по добруджанския въпрос. Те забравят за поробените през 1878 г. по волята на Русия добруджански българи.

Румъния възприема теорията за

равновесие на Балканите в антибългарския му вариант

Затова формулира тезата, че всяко разширение на България на юг за сметка на Османската империя особено в Македония води до нарушаване на това равновесие и съответно необходимост от териториално компенсация за Румъния, която трябва да бъде в Южна Добруджа.

Тази теория влиза в употреба през Балканската война (1912-1913). Тогава Румъния е неутрална, но следи с внимание събитията и чака удобен момент да издигне своите претенции. Това става точно в момента, когато Българската армия воюва успешно в Тракия и настъпва към османската столица Цариград. По внушение на Русия през есента на 1912г. Румъния официално поставя пред България въпроса за промяна на границата в Южна Добруджа. Така започва непрестанното изнудване на БЪЛГАРИЯ от северната й съседка. Това е уникален случай в световната история, когато една държава е изнудвана безогледно от своя съсед.

Управляващите в София русофили са имали неблагоразумнието да започнат войната за освобождение на Тракия и Македония без да си гарантират тила от север от към Румъния. Разчита се, че ''освободителката'' Русия, която би трябвало да защити България, защото такова е нейното задължение по тайната военна конвенция от 1902 г. Русия обаче не желае да стори това и приема и пуска в действие своя план за разпокъсване на България, дръзнала да предяви претенции за национално обединение и дори да застрашава византийското наследство в Османската империя - Цариград и Проливите, които Русия пази за себе си.

По добруджанския въпрос Румъния има подкрепата на поне три велики сили - Русия, Австро-Унгария и Франция. Първите две от тях разчитат да парират румънските претенции съответно към Бесарабия и Трансилвания, като ги насочат на юг към Южна Добруджа за сметка на България. Франция следва руската политика и своята традиционна доброжелателност към румънските управници за сметка на България.

На свой ред България постепенно изпада в дипломатическа изолация и няма на кого да се опре. Румънският рекет създава много главоболия на българските русофили, които просто нямат полезни ходове. Двустранните българо-румънски преговори по време на Балканската война са безплодни. България се съгласява да предостави автономия на куцовласите в Македония, а Румъния продължава да настоява за поправка на границата, която иска да измести все по на юг. Под натиска на великите сили България се съгласява да приеме техния арбитраж и на 26.04.1913 г. посланическата конференция в Петербург, главно под руски натиск налага откъсването от България на Силистра с 3 км. зона около града. Румъния постига първия си успех. Без изстрел заграбва цял български град.

Румъния обаче не е доволна и чака удобен момент да заграби цяла Южна Добруджа. Такъв момент настъпва през лятото на 1913 г., когато избухва Междусъюзническата война. Букурещ благоразумно изчаква българските "съюзници-разбойници" Сърбия и Гърция да установят превес. Получавал одобрение от Русия, която фактически обезсилва тайната си военна конвенция с България от 1902 г. ръцете на румънските управници са развързани за смел антибългарски ход, който разваля двустранните отношения за десетилетия напред.

На 28.06.1913г. Румъния обявява война на България

Румънските войски нахлуват в Южна Добруджа и я окупират. Започва и настъпление през Дунав в Северна България, където няма български войски. Мостовете за преминаване на голямата река ще дадат руснаците, а Дунавската флотилия по заповед на националния предател и български главнокомандващ, руският агент генерал Радко Димитриев ще се самопотопи, за да не пречи на румънците спокойно да минат като на парад през Дунава и да нахлуят в Северна България.

Разбойническото нахлуване на румънските войски остава в българската история като "кокошкарският поход''. То е срам за всяка една армия по света, но не и за румънците, които водят боеве фактически само със селските пъдари и домшните животни на изоставените от войска български села. Преминавайки почти безпрепятствено в Северна България, румънските ''кокошкари'' достигат до околностите на София, а с някои свои предни части дори в Южна България. Румъния оказва неоценима услуга на Сърбия и Гърция във войната им за унищожение на България.

В крайна сметка румънската интервенция в България води до обрат във войната в полза на нашите врагове. "Победена без да бъде бита'' България е принудена да подпише Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. С този договор Румъния окончателно заграбва цяла Добруджа. Заграбеното от нея надхвърля максималните й претенции. Вместо по линията Тутракан - Балчик, границата е прокарана на 20 км. навътре в българска територия. Заграбената от Румъния Южна Добруджа възлиза на 7525 кв. км. площ с около 282 000 души население, от тях ОГРОМНО МНОЗИНСТВО са БЪЛГАРИ. Румънците са само около 6000 души и то предимно колонисти, т .е. преселници, а не коренни жители.

БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПРОСТИ НИКОГА НА РУМЪНЦИТЕ ЗА КОВАРНИЯ ИМ УДАР В ГЪРБА

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г., довел до национална катастрофа. Три години по-късно този факт е дълбоката идейна мотивация на бойците от Трета Българска армия за безспирното им настъпление из цяла Добруджа.

Румънската окупационна политика допълнително провокира бойците от Трета Българска армия да търсят реванш и отмъщение на ''кокошкарите'', отсекли през 1913 г. дори възпоменателен медал за срамния си разбойнически поход.

ПЪРВИЯТ РУМЪНСКИ ОКУПАЦИОНЕН РЕЖИМ продължава от лятото на 1913 г. до септември 1916 г. Това е жесток окупационен режим, който преследва всяка проява на българщина. Българските национални институции са унищожени и подчинени. Българите губят право да разполагат в своята родна земя, със свои църкви и училища. Българският език в богослужението и в образованието е изхвърлен и дори забраняван. Употребата му строго се наказва. Българите са подложени на системен грабеж и терор. Със ''Закона за устройството на нова Добруджа'' от 1914 г. румънската държава посяга и върху земята на добруджанци. Заграбена е от румънската държава около 70% от земята на местното население. Извършените грабежи румънците представят за ''аграрна реформа''. Единствените, които печелят от тази ''аграрна реформа ''са едрите румънски земевладелци (чокои) и румънската корумпирана администрация.

Най-жесток удар над българите, румънците нанасят в края на своя тригодишен окупационен режим през лятото на 1916г. Вече миреше на война и румънските власти предприемат жестоко етническо прочистване в Добруджа, което обхваща цялата бъдеща прифронтова зона.

В средата на август 1916 г. румънските власти интернират насила десетки хиляди добруджански българи от селищата покрай границата. Над 40 000 БЪЛГАРИ (ЖЕНИ, ДЕЦА, МЪЖЕ, СТАРЦИ) СА ОТВЛЕЧЕНИ КАТО ЗАЛОЖНИЦИ И ОТКАРАНИ В ЛАГЕРИ НА СЕВЕР В МОЛДОВА. Там те остават до края на войната. Измират с хиляди поради непоносимите условия, в които са били поставени. Малцина успяват да се спасят.

Трагедията на добруджанските мъченици, депортирани в Молдова е огромна. Този трагичен акт остава трайна памет на съзнанието на поколения добруджанци и е своеобразна прелюдия към войната, започнала на 1.09.1916 г. с манифеста за нейното обявяване и последвалото настъпление на Трета българска армия в Южна Добруджа. България чака реванша и отмъщението.

Янко Гочев
чрез Faktor.bg
снимки от Тошо Пейков

Б.Р. Текстът е писан по повод 100-годишнината от обявяването на войната, но Faktor.bg го публикува отново, защото е актуален и носи просвещение за хиляди заблудени от фалшивата руска любов българи.
*****************************************************
линк : https://faktor.bg/bg/articles/predi-107-godini-obyavyavame-voyna-na-rumaniya-za-da-zashtitim-dobrudzha-ot-ruskata-lyubov

• 3 7
• Докладване

За разлика от Унгария например, България е държала всичко да бъде оформено според международното право. Това е целият смисъл на статията. Четене с разбиране.

• 1 3
• Докладване

Както се случва винаги в България, всяко сторено добро се наказва. За награда, голяма част от тези , които са направили това добро да върнат южна Добруджа на България, са жестоко наказани от дошлите на власт с помощта на съветската армия безродни продажни български комунисти. Осъдени са на смърт или репресирани в затвори и лагери.

• 6 22
• Докладване

Даниела Горчева

"МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ! ТОЙ РАЗПЛАКА МАМА ИМ УДАРИ ГИ ВЪВ ФЛАНГ И В Тил..."

109 години от Добричката епопея и все така премълчавания героизъм на българската конница

В дните между 5-7 септември 1916 г. се водят боевете на българската армия с румънската и руската, станали известни като Добричката епопея. В тази битка се решава съдбата на България.

Десетилетия наред героизмът на ген. Колев, на неговата конница и на българската пехота, разгромили и гонили "освободителите" обратно чак до тяхната граница, е премълчаван.

ПРЕДШЕСТВАЩИТЕ СЪБИТИЯ

На 16 юни 1913 г. започва т. нар. Междусъюзническа война. Българската армия се бие срещу довчерашните си съюзници Сърбия и Гърция, заграбили земи с българско население и предприели етническо прочистване чрез жестоко насилие...........

https://www.facebook.com/share/p/17Gaddakat/

• 1 3
• Докладване

На 7 септември 1916 г., по време на славната Добричка епопея се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве.
Въпреки очакването на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, пред Добрич, руския командващ генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар си на запад, срещу бригадата от Шеста бдинска дивизия - отслабения 35-и Врачански полк, 36-ти пехотен козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. За кратко време 35-и полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-и полк, разположеният край село Осман факъ, 36-ти пехотен козлодуйски полк, получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61-ва дивизия, но на свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-и полк изпада в критична ситуация. Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3-ти септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.
Легендарният бой при Добрич (останал в българската история като Добричката епопея) от 5 до 7 септември 1916г. е сражение от Първата световна война. В него части от III Българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.
На 4 септември 1916 година, след като предните части на румънската 19 дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия начело с генерал-майор Христо Попов. В града българските части се натъкват на много цивилни жертви, избити от румънските власти. Открити са труповете на 53 избити граждани, много повече са отвлечени като заложници.
На 5 септември българските войски са принудени да водят отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни.
На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на 150-200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и отблъснати с удар "на нож". За да подпомогнат варненските войски, части на 6-та дивизия (35-и Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-и полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич в позициите на варненските войски.
В боевете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден на битката. На 7 септември са тежко ранени и по-късно почиват полковник Панайот Минков, командир на Осми Приморски полк и полковник Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-и Врачански полк. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите - 50. От частите най-засегнат е 36-ти пехотен козлодуйски полк, който дава 1354 убити и ранени военнослужещи.
По-голяма част от убитите български войници са погребани във Военното гробище-музей в Добрич.
Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.
При Добрич българските войници за пръв път в новата история на България са принудени да се сражават срещу руски войски.
Епизоди от боевете край Добрич са описани от Йордан Йовков в разказа "Българка" и в сборника на Антон Страшимиров "Червени страници".

Асен Виденов

https://www.facebook.com/share/p/1BFQLmFpuX/

• 0 5
• Докладване

Около първите септемврийски дни често си мисля за онази отдавна забравена, различна, някога силна България — тази, която постига Съединението през 1885, която обявява своята Независимост през 1908 и, която през септември 1916 освободи от румънци и руснаци родната Добруджа. Разбира се, споменът за такъв септември(а не 9-ти септември) и такава България(а не васал на СССР) бяха смазани първо от съветския ботуш, а после от комунистическите му слуги тук. А 45 години комунистическа пропаганда и образование довършиха останалото. Паметта за самоотверженост, идеализъм, успех, нравствени и военни подвизи трябваше да бъде изличен! Трябваше да остане само преданост към Партията и СССР. Резултатът е невежество, непознаване на собствената история, колективна загуба на идентичност и национален нихилизъм.
Кой днес знае нещо за сраженията за “непревземаемата" крепост Тутракан 4-6 септември 1916? За 2 дни безпримерен героизъм българите я овладяват, пленяват 28 000 вражески войници, над 400 офицери, над 140 оръдия, 2 знамена… И така започват чудесата на Добруджанския фронт. А кой днес помни епопеята Добрич на 5-7 септември 1916, там където българска войска и цивилно население отбраняват града и побеждават руснаци и румънци, там, където родения в Бесарабия генерал Колев преди да се изправи срещу “непобедимите” дотогава руски ескадрони се обръща към своята конница с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
И го прави!!! Битките при Кубадин, Карапелит, Кочмар, Кара Омер, Кара Мурад и много други, след които руснаци и румънци са изтласкани отвъд Дунав, отвъд северна Добруджа, отвъд Тулча, отвъд Серет, далеч в ледено-студените руски степи.
Нямало е как да ни бъдат простени тези победи. Защо град Добрич е бил прекръстен на “Толбухин”? Какво общо има съветския маршал с този исторически важен български град? Нищо. Просто всяка памет за триумф на българския дух, всяка една победа преди 9-ти септември е трябвало да бъде изличена от националното съзнание. Кой днес се сеща за великите български генерали ген. Киселов, ген. Тошев, ген. Кантарджиев, ген. Колев, ген. Жеков, ген. Вазов, ген Жостов, ген. Протогеров и мн. мн. други? Кой помни полковник Дрангов?!
Всички те са днес само имена на полуизоставени села, градове, улици с разбити тротоари — без памет, без история, без съдържание…
Десетилетия наред образователната система тук е внушавала на българските деца(сега вече родители и прародители) единствено робство, робство, робство, неуспехи, национални катастрофи, предателства, провали… Не военни победи, не политически успехи, не възход, не триумф, а комплекс за малоценност. Сякаш всичко е така замислено от комунистическия апарат с цел да се “смени чипа” на този наш издържлив(макар и опак) народ и да се модифицира генно в някакъв мърляв кооператив от несретници, неспособни на каквото и да, самообричащи се се на поредния провал, самобичуващи се.
34 години след падането на Берлинската стена, българското образование продължава да предъвква същите комунистически мантри, същите полулъжи, да възпроизвежда все същите изтъркани митове и поверия, само дето напоследък ги обува с кичозни псевдо-патрЕотични потури.
Става все по-зле. Много по-зле дори. А всичко започва (и приключва) с образованието.
За сравнение: 34 години между 1878 до 1912 (Балканската война) България предприема невиждан курс на национално прераждане, надминава статистически всички свои съседи по брой основни училища, грамотност, образование, използва армията, за да ограмотява простодушните селянчета… Превръща се в най-младата и образована страна в региона, която със свръх-ускорени темпове опитва да осъществи бляна на Левски и да намери мястото си между “европейските народи”. И това са ужасно трудни години!
И нека сега помислим за същите 34 години между 1989 до 2023 какво се постигна?
Какво искам да кажа с тези редове по-горе? Защо ми минават тези неща през ума сега? Дали само защото е септември и се сещам за тези хиляди млади хора дали живота си във войните за национално обединение? Дали заради това, че идва 15-ти септември и започва учебната година? Или защото това, което се случва от доста време в държавата е резултат от една колективна криза на смисъла за образование въобще?
Дали от тази криза може да се излезе въобще? Как? Не знам.

Захари Карабашлиев
линк : https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10160953611597070&id=606607069

• 1 5
• Докладване

Ето едни путиниски-дерибеи:

„Депутати на ИТН внесоха скандален проект за презастрояване на София

Скандален проект за изменение на закона за устройството и застрояването на Столична община са внесли депутати от партия "Има такъв народ".

Те предлагат максималната височина на сгради в смесени многофункционални зони в близост до метростанции да бъде увеличена от 100 на 125 метра.

На вносителите на проекта им се струва, че настоящото ограничение от 100 метра е остаряло и неоправдано спъва развитието на тези територии.
Ако предложението бъде прието, ще доведе до увеличаване на максималната етажност във всички подобни имоти около съществущащи метростанции.“
segabg.com/hot/category-bulgaria/deputati-na-itn-vnesoha-skandalen-proekt-za-prezastroyavane-na-sofiya
.........................
„Слави Трифонов с нов Майбах и 10 млн. лв в банката.
Тошко Йорданов кара Порше и има 850 000 от авторски права“, 16.08.2025 г.
offnews.bg/politika/trifonov-s-nov-majbah-i-10-mln-lv-v-bankata-toshko-jordanov-kara-por-849858.html

• 5 9
• Докладване

ПРЕДИ 109 ГОДИНИ ОБЯВЯВАМЕ ВОЙНА НА РУМЪНИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИМ ДОБРУДЖА ОТ РУСКАТА „ЛЮБОВ“

На 1.09.1916 г. България обявява война на Румъния. Това до голяма степен е предопределено от румънския "принос" за българската катастрофа през 1913 г. и от заграбването на Южна Добруджа.

Коренът на конфликта обаче е от 1878 г. Основна причина за войната е нерешеният добруджански въпрос или по-скоро решения от великите сили и балканските ни съседи въпрос за съдбата на Добруджа в ущърб на България.

ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС като част от българския национален въпрос е СЪЗДАДЕН от РУСИЯ в Сан Стефано на 19.02 (3.03).1878 г. Русия има зловеща роля за съдбата на добруджанските българи, подобно на българите в Македония. За българите в Добруджа и в Македония тя е ПОРОБИТЕЛ.

През 1902 г. поетът Пейо Яворов нарича Русия "джелатина на Македония". Русия обаче е "джелатин" и за българите в Добруджа.

През XVIII-XIX век в хода на войните, които води с Османската империя Русия със своите войски разорява векове наред техните плодородни селища и обезлюдява обширни пространства от българската добруджанска земя, в това число и чрез провокиране на периодични преселения след всяка една от своите войни. Започва обезбългаряването на Добруджа. На Русия българи в Добруджа не й трябват. Тук преминава прекият път на руските императорски войски към Цариград и Проливите и високата степен на тяхната организация през Възраждането е пречка за бъдещата окупация на този стратегически район и въобще решаването на Източния въпрос според руските имперски замисли.

В Сан Стефано руският посланик в Цариград, българофобът граф Н. Игнатиев нанася едни от най-големите удари срещу българското национално единство - налага на победената Османска империя типична имперска сделка за сметка на българите с участието и на Румъния - руски съюзник във войната.

Със Санстефанския договор от 19.02 (3.03).1878 г. Русия си връща Южна Бесарабия, която от 1856г. е под румънска власт и отново излиза на Долния Дунав. Срещу това ''освободителката'' решава да компенсира Румъния с български земи. Така както го е правила в миналото - през 1833 г., когато подарява Тимошко на Сърбия.

Русия решава и налага на Румъния грабежа на българските земи в Добруджа

БЕЗ ДА ПИТА БЪЛГАРИТЕ ДАЛИ ЖЕЛАЯТ ДА ЗАМЕНЯТ ЕДНО РОБСТВО С ДРУГО

Граф Н. Игнатиев отделя от Родината българите, които населяват Северна Добруджа и ги прави насила румънски поданици, като подарява техните селища на Румъния. При това лъже в очите, че мярката била временна.

Така Северна Добруджа през 1878 г., която е част от Българската Екзархия, създадена с фермана на султана от 1870г. става разменна монета за удовлетворяване на руските имперски териториални амбиции и компенсиране на руския съюзник във войната Румъния за нейните загуби. Типична антибългарска проява на руския империализъм, който винаги къса парчета български земи и го раздава периодично на всички български съседи - Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.

На конгреса на великите сили в Берлин през лятото на 1878 г. руската сделка в ущърб на добруджанските българи е утвърдена. Границата даже е изместена още по на юг в ущърб на Княжество България. По вина на Русия български делегати на конгреса не са допуснати. Българският въпрос, който е централен на конгреса ще бъде решаван от великите сили без българско участие.

Първоначално Румъния не желае да приеме тази несправедливост, като има дори протести сред румънските управници, които изрично посочват, че Добруджа е изконна българска земя.

На 6.03.1878 г. дори румънското правителство изпраща мемоар до великите сили, в който подчертава, че размяната ще бъде пагубна за Румъния. Постепенно властите в Букурещ се примиряват с натрапения грабеж на чуждата им Добруджа. Харесва им Добруджа. Харесва им българската земя.

На 14.10.1878 г. руските войски завземат Южна Бесарабия. На 28.11.1878 г. Румъния окупира Северна Добруджа. С манифест румънският крал обявява присъединяването на Северна Добруджа към Румъния.

Започва усвояването на областта и нейното румънизиране, в това число чрез затваряне на българските възрожденски черкви и училища и колонизирането й с румънци. Протестите от 1878г. бързо са забравени. Харесва им на румънците Добруджа. Харесва им българската земя и нейните богатства.

След 1878 г. Румъния установява извънреден режим в Северна Добруджа, където не действат дори конституцията на Кралството. Северна Добруджа е наричана до войните дори в румънската преса "страна на грабежите". Моделът на експлоатация на областта с неговата антибългарска насоченост е развит и дори усъвършенстван с времето и ще бъде прилаган по-късно след 1913 г. в южната й част.

Наред с усвояването на Северна Добруджа в края нa XIX век и първото десетилетие на XX век Румъния отправя алчен поглед и към Южна Добруджа. Тя влиза в плановете за създаване на ''Велика Румъния''. Румънските управници са улеснени от факта, че българските правителства нямат политика по добруджанския въпрос. Те забравят за поробените през 1878 г. по волята на Русия добруджански българи.

Румъния възприема теорията за

равновесие на Балканите в антибългарския му вариант

Затова формулира тезата, че всяко разширение на България на юг за сметка на Османската империя особено в Македония води до нарушаване на това равновесие и съответно необходимост от териториално компенсация за Румъния, която трябва да бъде в Южна Добруджа.

Тази теория влиза в употреба през Балканската война (1912-1913). Тогава Румъния е неутрална, но следи с внимание събитията и чака удобен момент да издигне своите претенции. Това става точно в момента, когато Българската армия воюва успешно в Тракия и настъпва към османската столица Цариград. По внушение на Русия през есента на 1912г. Румъния официално поставя пред България въпроса за промяна на границата в Южна Добруджа. Така започва непрестанното изнудване на БЪЛГАРИЯ от северната й съседка. Това е уникален случай в световната история, когато една държава е изнудвана безогледно от своя съсед.

Управляващите в София русофили са имали неблагоразумнието да започнат войната за освобождение на Тракия и Македония без да си гарантират тила от север от към Румъния. Разчита се, че ''освободителката'' Русия, която би трябвало да защити България, защото такова е нейното задължение по тайната военна конвенция от 1902 г. Русия обаче не желае да стори това и приема и пуска в действие своя план за разпокъсване на България, дръзнала да предяви претенции за национално обединение и дори да застрашава византийското наследство в Османската империя - Цариград и Проливите, които Русия пази за себе си.

По добруджанския въпрос Румъния има подкрепата на поне три велики сили - Русия, Австро-Унгария и Франция. Първите две от тях разчитат да парират румънските претенции съответно към Бесарабия и Трансилвания, като ги насочат на юг към Южна Добруджа за сметка на България. Франция следва руската политика и своята традиционна доброжелателност към румънските управници за сметка на България.

На свой ред България постепенно изпада в дипломатическа изолация и няма на кого да се опре. Румънският рекет създава много главоболия на българските русофили, които просто нямат полезни ходове. Двустранните българо-румънски преговори по време на Балканската война са безплодни. България се съгласява да предостави автономия на куцовласите в Македония, а Румъния продължава да настоява за поправка на границата, която иска да измести все по на юг. Под натиска на великите сили България се съгласява да приеме техния арбитраж и на 26.04.1913 г. посланическата конференция в Петербург, главно под руски натиск налага откъсването от България на Силистра с 3 км. зона около града. Румъния постига първия си успех. Без изстрел заграбва цял български град.

Румъния обаче не е доволна и чака удобен момент да заграби цяла Южна Добруджа. Такъв момент настъпва през лятото на 1913 г., когато избухва Междусъюзническата война. Букурещ благоразумно изчаква българските "съюзници-разбойници" Сърбия и Гърция да установят превес. Получавал одобрение от Русия, която фактически обезсилва тайната си военна конвенция с България от 1902 г. ръцете на румънските управници са развързани за смел антибългарски ход, който разваля двустранните отношения за десетилетия напред.

На 28.06.1913г. Румъния обявява война на България

Румънските войски нахлуват в Южна Добруджа и я окупират. Започва и настъпление през Дунав в Северна България, където няма български войски. Мостовете за преминаване на голямата река ще дадат руснаците, а Дунавската флотилия по заповед на националния предател и български главнокомандващ, руският агент генерал Радко Димитриев ще се самопотопи, за да не пречи на румънците спокойно да минат като на парад през Дунава и да нахлуят в Северна България.

Разбойническото нахлуване на румънските войски остава в българската история като "кокошкарският поход''. То е срам за всяка една армия по света, но не и за румънците, които водят боеве фактически само със селските пъдари и домшните животни на изоставените от войска български села. Преминавайки почти безпрепятствено в Северна България, румънските ''кокошкари'' достигат до околностите на София, а с някои свои предни части дори в Южна България. Румъния оказва неоценима услуга на Сърбия и Гърция във войната им за унищожение на България.

В крайна сметка румънската интервенция в България води до обрат във войната в полза на нашите врагове. "Победена без да бъде бита'' България е принудена да подпише Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. С този договор Румъния окончателно заграбва цяла Добруджа. Заграбеното от нея надхвърля максималните й претенции. Вместо по линията Тутракан - Балчик, границата е прокарана на 20 км. навътре в българска територия. Заграбената от Румъния Южна Добруджа възлиза на 7525 кв. км. площ с около 282 000 души население, от тях ОГРОМНО МНОЗИНСТВО са БЪЛГАРИ. Румънците са само около 6000 души и то предимно колонисти, т .е. преселници, а не коренни жители.

БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПРОСТИ НИКОГА НА РУМЪНЦИТЕ ЗА КОВАРНИЯ ИМ УДАР В ГЪРБА

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г., довел до национална катастрофа. Три години по-късно този факт е дълбоката идейна мотивация на бойците от Трета Българска армия за безспирното им настъпление из цяла Добруджа.

Румънската окупационна политика допълнително провокира бойците от Трета Българска армия да търсят реванш и отмъщение на ''кокошкарите'', отсекли през 1913 г. дори възпоменателен медал за срамния си разбойнически поход.

ПЪРВИЯТ РУМЪНСКИ ОКУПАЦИОНЕН РЕЖИМ продължава от лятото на 1913 г. до септември 1916 г. Това е жесток окупационен режим, който преследва всяка проява на българщина. Българските национални институции са унищожени и подчинени. Българите губят право да разполагат в своята родна земя, със свои църкви и училища. Българският език в богослужението и в образованието е изхвърлен и дори забраняван. Употребата му строго се наказва. Българите са подложени на системен грабеж и терор. Със ''Закона за устройството на нова Добруджа'' от 1914 г. румънската държава посяга и върху земята на добруджанци. Заграбена е от румънската държава около 70% от земята на местното население. Извършените грабежи румънците представят за ''аграрна реформа''. Единствените, които печелят от тази ''аграрна реформа ''са едрите румънски земевладелци (чокои) и румънската корумпирана администрация.

Най-жесток удар над българите, румънците нанасят в края на своя тригодишен окупационен режим през лятото на 1916г. Вече миреше на война и румънските власти предприемат жестоко етническо прочистване в Добруджа, което обхваща цялата бъдеща прифронтова зона.

В средата на август 1916 г. румънските власти интернират насила десетки хиляди добруджански българи от селищата покрай границата. Над 40 000 БЪЛГАРИ (ЖЕНИ, ДЕЦА, МЪЖЕ, СТАРЦИ) СА ОТВЛЕЧЕНИ КАТО ЗАЛОЖНИЦИ И ОТКАРАНИ В ЛАГЕРИ НА СЕВЕР В МОЛДОВА. Там те остават до края на войната. Измират с хиляди поради непоносимите условия, в които са били поставени. Малцина успяват да се спасят.

Трагедията на добруджанските мъченици, депортирани в Молдова е огромна. Този трагичен акт остава трайна памет на съзнанието на поколения добруджанци и е своеобразна прелюдия към войната, започнала на 1.09.1916 г. с манифеста за нейното обявяване и последвалото настъпление на Трета българска армия в Южна Добруджа. България чака реванша и отмъщението.

Янко Гочев
чрез Faktor.bg
снимки от Тошо Пейков

Б.Р. Текстът е писан по повод 100-годишнината от обявяването на войната, но Faktor.bg го публикува отново, защото е актуален и носи просвещение за хиляди заблудени от фалшивата руска любов българи.
*****************************************************
линк : https://faktor.bg/bg/articles/predi-107-godini-obyavyavame-voyna-na-rumaniya-za-da-zashtitim-dobrudzha-ot-ruskata-lyubov

https://www.facebook.com/share/p/19ojxsc3Wj/

• 2 4
• Докладване

Примамката заложена от Хитлер с Южна Добруджа е последвана от още по-примамливи обещания за Македония и Беломорска Тракия. Дет се вика кой би се отказал от такова разкошно блюдо. Ми никой. Та Андрешко ли!? Нема го майстора! 👍

• 9 6
• Докладване

Спас Ташев

На днешния ден през 1940 г. е сключена Крайовската спогодба, по силата на която България ще си върне от Румъния Южна Добруджа. Това е единствената мирна ревизия на българските граници.
За съпоставка ще посоча, че няколко седмици преди това се извършва Виенският арбитраж и Румъния връща на Унгария Трансилвания. Виенският арбитраж обаче не е двустранен или международен договор, поради което след края на Втората световна война Трансилвания се озовава отново в Румъния.
Случаят с Южна Добруджа не е такъв. Българското държавно ръководство се отказва да приеме съдействието на Германия и Италия и избира пътя на продължителните преговори с Румъния. Така се стига до подписването на международно признат двустранен договор, който остава в сила и след края на Втората световна война. Това е пример за блестяща българска дипломация и той ясно показва, че България е разчитала на международното право, а не на временната мощ на един или друг "велик" играч.

• 2 4
• Докладване

Стефан Стамболов към княз Александър Батенберг за ролята на Русия след Освобождението:

„Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода.
Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева.
За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия,
а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.

А ние?
От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души;
опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове,
чиято стойност надминава десет милиарда.

И какво получихме?
Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави.
И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка.
Не, ние ще хвърлим туй опекунство..."
faktor.bg/bg/articles/169-godini-ot-rozhdenieto-na-stefan-stambolov-da-se-ne-zakachat-s-nas-russite-zashtoto-golyamo-zlo-ima-da-im-pati-glavata

• 1 10
• Докладване

Каквото и да си говорим , 2 са основните фактори - благосклонното отношение на Хитлер към бившия германски съюзник България от ПСВ и второ дейното участие на Румъния във ВСВ - 400 хилядна армия на Източния фронт, масови издевателства над румънските евреи.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 3 7
• Докладване

Това звучи като чудесна дата за национален празник

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ са единственият шанс за НОРМАЛНА И УСПЕШНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА

• 0 1
• Докладване

До коментар [#13] от "Боян Баянов":


Днес камбаните на всички църкви в България дали бият в чест на възвръщането на Южна Добруджа?!?
Надали - щом това не е повод да ни се напомни, че сме задължени да сме вечно признателни, вечно благодарни, вечно преклонени и вечно паднали на колене пред руските государи!
≈==========
много точен коментар

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ са единственият шанс за НОРМАЛНА И УСПЕШНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА

• 0 4
• Докладване

Дипломацията на царя Обединител връща Южна Добруджа на България

На 7 септември 1940 година е подписана т.нар. Крайовска спогодба – международен договор, одобрен от Великите сили, с който Румъния се задължава да върне на Царство България несправедливо отнетата през 1913 година Южна Добруджа. Именно Крайовската спогодба е причина цар Борис III да бъде наречен от народа си Цар Обединител.
Поколения наред българските деца в училище изучаваха

фалшифицирана история

и затова много малко се знае за този блестящ дипломатически акт на цар Борис III, за това че той не приема „подаръка“ на Хитлер, който нарежда на Румъния да върне Южна Добруджа на България, а изпраща българските дипломати да проведат преговори с румънците.
Човек може да прочете какви ли не спекулации по темата – от това, че Южна Добруджа е върната на България от Хитлер до още по-смехотворното твърдение, че сме я задържали благодарение на Сталин. Нищо подобно! Истината е, че през 1940 година Крайовската спогодба, сключена между България и Румъния е одобрена от Съединените щати, Англия и Русия.
На Парижката мирна конференция, както напомня участникът в нея Евгений Сиянов главата „Граници на България” „се състои от една-единствена лаконична фраза: „Границите на България посочени на приложената към договора карта ще бъдат такива, каквито са съществували на 1 януари 1941 година. Точка.“
„ С това – пише Силянов в статията си „Парижката мирна конференция“*, – се изчерпва добруджанският въпрос. Той не би трябвало дори да се споменава освен ако трябваше да се отбележи, че благодарение на разумната политика на цар Борис България излиза от Втората световна война с една териториална придобивка. “

За тази блестяща дипломатическа победа на цар Борис напомня и офицерът за свръзка Гочо Чакалов в своите спомени:
„Впрочем, немците знаеха, че съм добруджанец. Тази тема често присъстваше в свободните ни разговори. На всички бе известно, че Германия бе принудила Румъния да върне Трансилвания на Унгария и Южна Добруджа на България, но че България бе отказала да приеме такъв "немски подарък". Те не криеха недоволството си от тази българска "неблагодарност". За разлика от Унгария, България проведе сравнително дълги преговори с Румъния и получи обратно своите територии на базата на договор, сключен между двете страни. Немците подхвърляха упрека, че с този договор България се задължавала да плати на Румъния някакъв дял от разходите за строителството на пристанището в Балчик, както и да признае правото на собственост на румънския кралски двор върху двореца, където се намираше сърцето на кралица Мария. Трябва да си призная, че и на мен тези неща не ми се нравеха. Унгарският регент Хорти предвождаше на бял кон войските си, които ден след ден освобождаваха в тържествен поход румънски области, населени от унгарци. А ние преговаряхме с окупаторите-"мамалигари", които нямаха никакво право да държат българска земя и бяха фактически принудени да ни я върнат.
Но дойде време, когато разбрах смисъла на всичко, извършено от "Кобурга-военнопрестъпник".
След подписване на Крайовския договор в 1940 г., по силата на който получихме Южна Добруджа, България запита официално Великите сили, дали признават валидността на този договор. Отговорът беше положителен. И в края на войната унгарците трябваше да върнат на Румъния своите територии с милиони компактно унгарско население, докато Добруджа си остана наша.“ **......................

https://faktor.bg/politika/na-vseki-kilometar/diplomatsiyata-na-tsarya-obedinitel-vrashta-yuzhna-dobrudzha-na-balgariya

• 2 2
• Докладване

До коментар [#16] от "Констататор":

мда, тогава руските боклуци са има договор да гарантират българската територия, който не е значел нищо за тях, сега същото с Украйна

Просто срамно и жалко колко "българи" русороби и днес ръкопласкат на руските нацисти

Руснаците са отпадъкът на света

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ са единственият шанс за НОРМАЛНА И УСПЕШНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА

• 0 3
• Докладване

До коментар [#2] от "baigan":

Червената нишка, която минава и определя важността на събитията в българските учебници по история, е гледната точка руският империализъм.
При връщането в 1940 на Южна Добруджа, съветска Русия не играе движеща роля, за разлика от Германия. Неутралната позиция на Русия е продиктувана от това, че през 1940 , тя е съюзник на Германия, а вече и на нас и , а и надеждата че Соболевата акция -за предаване Варна и Бургас на червеноармейския флот ще успее. За някаква гузност от предаването на Южна Добруджа на Румъния, след нападението на румънски и руски войски над България в 1916 г. едва ли може да се говори. Северната Добруджа отдавна е предадена Русия на Румъния ,още на Берлинския конгрес.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#13] от "Боян Баянов":
До коментар [#4] от "log_on":

- ако позволите 2 кратки добавки:
а/ това дето "народът пощурява от възторг. Добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, за да посрещнат първи българските войници и чиновници. Камбаните на всички църкви в България бият неистово..." хубави български думи е използвала авторакта - пощурява, неистово, но май че както често се случва в историята, подобни изяви стават и при едни и при други армии де влизат. Това явление е описано и документирано не само у нас, но на много места в европа...
б/ а що се отнася до парите - Силистра, примерно, е сред най-бедните градове у нас сега ... "Деиндустриализиран" град. Не знам как е тутракан ама... ?

• 2 2
• Докладване

До коментар [#27] от "schwimmwagen":

С една забележка , участието на Румъния на Източния фронт е 2 г по късно. В 1940 никой не е бил сигурен че ще има ВСВ

• 0 2
• Докладване

До коментар [#34] от "irl471142598":

Не ВСВ , а Източен фронт

• 0 1
• Докладване

Поредно излагане на синилното бабе.

Freedom's just another word for nothin' left to lose

• 9 1
• Докладване

Един от основните принципи в комунистическата идеология е избиването и стъпкването на интелектуалния, политическия и икономическия елит там където стъпят комунисти. Ленин е оставил стотици писма и заповеди разпореждащи масови убийства с цел укрепване на болшевишката власт. Герги Димитров прави същото, ръководи избиването на всички които могат да попречат на новата комунистическа власт.

Пътят на праведния е заобиколен от всички страни с несправедливостта от егоизма и тиранията на злите хора. Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля, води слабия през долината на мрака ...

• 0 7
• Докладване

Поправена несправедливост по мирен път изисква дипломатически умения, които България (пък и не само тя) е показвала много рядко.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 2 5
• Докладване

Естествено...! За какви дипломатически умения трябва да се говори, когато българските правителства по стара традиция са пълни с руски агенти и шпиони? И тия руски агенти и шпиони имат за задача да минират и провалят всичко което е в български интерес. Последният пресен пример е Боташ.

Пътят на праведния е заобиколен от всички страни с несправедливостта от егоизма и тиранията на злите хора. Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля, води слабия през долината на мрака ...

• 1 5
• Докладване

In a nut shell:

През междусъюзническата война България губи Южна Добруджа, която Румъния завладява. През 1940 г., под натиска на Германия, Италия и Съветския съюз, Румъния е принудена да върне спорните територии на съседните държави.
«Дългите преговори» започват на 19 август 1940 г. в Крайова, Румъния. Българската делегация е водена от Светослав Поменов, а румънската - от Александру Крецеску и след ТРИ СЕДМИЦИ на 7 септември 1940 г. е подписан договор, който предвижда Връщане на Южна Добруджа на България.

Freedom's just another word for nothin' left to lose

• 8 1
• Докладване

До коментар [#4] от "log_on":

За Беломорието няма вече значение, "върнато" ли е или не е "върнато". Както е ситуацията с Елзас и Южен Тирол.
Технически - една територия, без граничен контрол, една валута, никакви бариери.
С две думи: Шенген и Еврозона.

"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев

• 2 7
• Докладване

А между другото, на 7 септември е роден и един правешки каскет...

"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев

• 1 4
• Докладване

ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда - ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате). Ето тaйната на тaзи тeхника:---➤➤ www.use.my/vigormax

• 0 2
• Докладване

До коментар [#4] от "log_on":
Хаххааааа , "невърнатата Македония". Ма си паднал на точно глава от Спаската кула на Кремъл ?
Че нали точно руската ви пета колона я хариза на Сърбия бре ?

• 0 4
• Докладване

До коментар [#16] от "Констататор":

цук, ена рапортацийка

яж бахур...

• 0 0
• Докладване

До коментар [#39] от "Petleshev":

Така е. Рядко се случва на България български служители да мислят за българския интерес.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 6
• Докладване

Една от най - големите политически победи на Царство България

• 1 4
• Докладване

До 34 irl471142598

Е как не разбираш, че заради това не са им я върнали на румънците , а не отнели.
Точно пред Сталинград е са с над 300х , Сталин ги мрази в червата си. Заради анти еврейските изстъпления, пък англосаксите изпитват същото. Няма как да им върнат нещо от България . Трансилвания от друга страна им е върната , щото Унгария се представила по подобен начин като румънците ВСВ. На тия фон България не праша войски, не преследва евреи. Това е спасило южната ни Добруджа.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 0 5
• Докладване

Не си губете времето с ростролбриг.

Идиоотие не ги измислят те - дори и за това нямат капацитет, просто тъпо и безмозъчно копи-пействат.

Мутрите от 90-те поеха открито държавата, а ние ги последвахме. Sapienti Sat

• 0 1
• Докладване

До коментар [#38] от "penetrating":

Дипломатическите умения са главно на Цар Борис Трети Обединител. Поклон пред паметта му, който заедно със Стамболов, и княз Александър Първи е сред великите български държавници в Третото Българско Царство.

• 0 7
• Докладване

Цар Борис III Обединител показва високи дипломатически умения и след връщането на южна Добруджа благодари на всички велики сили и никой не отказва благодарноста.

Червена линия, червен картон

• 0 1
• Докладване

В РККА след боевете при Воронеж има нареждане да не се вземат унгарски пленици. Омразата към унгарците е огромна, а Орбан се увърта като помияр.

Червена линия, червен картон

• 0 2
• Докладване

До коментар [#42] от "Незнайко":А между другото, на 7 септември е роден и един правешки каскет..."" "" "


" "ПОМНИТЕ ли ме?
Аз съм другарят Тодор Живков и днес - 7 септември, имам рожден ден.
По мое време един хладилник струваше 5-6 заплати, а цветен телевизор 8-9.
Чакахте по 10 години за калпава руска кола и по 20 за жилище ( панелка).
Имаше режим на тока, водата и парното,
опашки за елементарни стоки и храни,
забрана да се говори свободно и да се пътува в чужбина.
Застрелвахме ви по границите, когато искахте да избягате от тук и да живеете нормално, а вашите убийци ги правехме ГЕРОИ.
Фалирах България ТРИ пъти, а и още можех, но не ми стигнаха силите.
Изнесох 32 тона българско злато в Москва, да ни го пазят братски.
Надупих се на съветските другари да направя България Руска губерния, но нещо не се получи.
Скрих истината за Чернобил, ние в Политбюро ядохме новозеландска пъстърва и аржентински марули, а за народа оставихме радиоактивните родни марули.
А сега има малоумници, страдащи по тези години и затова сте на този хал,
ха😂ха😂ха😂ха😂ха!"
чрез Тони Ганчева

• 0 3
• Докладване

=====
Нашата родина-БЪЛГАРИЯ има история над 1’300-години, но около 600-години е имало български държави, защото е била управлявана и от чужди владетели и общо четири български конституции (учредителен и основен закон на държавата)
:
#1 → «Стара БЪЛГАРИЯ» (владетели КУБРАТ и синът му БАТБАЯН, призната през 632 г. след договор между Кан-КУБРАТ и Император-ИРАКЛИЙ, съществувала е около 35 години в земите на днешните УКРАЙНА и Южна РУСИЯ, според Теофан Изповедник - КУБРАТ е съветвал петимата си синове да не се разделят (БАТБАЯН, АСПАРУХ, КОТРАГ, КУБЕР и АЛЦЕК),
но
→ АСПАРУХ създава «Дунавска БЪЛГАРИЯ»,
→ КОТРАГ създава «Волжка БЪЛГАРИЯ»,
→ КУБЕР създава «Охридска БЪЛГАРИЯ»
→ АЛЦЕК създава «Неаполитанска БЪЛГАРИЯ» ) …
,
#2 → «Дунавска БЪЛГАРИЯ» (владетели АСПАРУХ и други Български владетели, призната е през 681 г. и съществува до 1018 г. или почти 400 години) ...
,
#3 → «Византийска БЪЛГАРИЯ» (владичество на Римски императори от 1018 г. до 1185 г. или почти 200 години) …
,
#4 → «Царска БЪЛГАРИЯ» (владетели са Български Царе от 1185 г. до 1396 г. или почти 200 години) …
,
#5 → «Османска БЪЛГАРИЯ» (владичество на Османски Султани от 1396 г. до «03.03.1878» или почти 500 години) ...
,
#6 → «Руска БЪЛГАРИЯ» (след «03.03.1878» до «16.04.1879» владичество на Руския Император – период между Санстефанският договор подписан от Руския Император и Османския Султан и «Берлинския конгрес и договор») ...
,
#7 → «Васална БЪЛГАРИЯ» (след «13.06.1878» Берлинския конгрес и договор създават «Васално Княжество България» и «Автономна Източна Румелия» и на «16.04.1879» е приета и първата българска конституция – Търновската конституция) …
,
#8 → «Обединена БЪЛГАРИЯ» (на «06.09.1885» е обявено съединението на «Васално Княжество България» и «Автономна Източна Румелия») …
,
#9 → «Независима БЪЛГАРИЯ» (на «22.09.1908» е обявена независимост и през 1911 г. е променена Търновската конституция) ...
,
#10 → «Зависима БЪЛГАРИЯ» (след «09.09.1944» е създадена НРБ в орбитата на СССР чрез Конституциите от 1947 г. и 1971 г.) …
,
#11 → «Република БЪЛГАРИЯ» (след «10.11.1989» е създадена чрез Конституцията от «13.07.1991») …
,
#12 → «Европейска БЪЛГАРИЯ» (на «01.01.2007» е присъединена към ЕС (Европейския съюз) …
=====
=====
→ «родината» е душата на човека (чувства, обичаи и манталитета на хората, а не някаква конкретна територия и/или недвижими имоти) ...

→ «страната» е тялото на човека (някаква конкретна територия и/или недвижими имоти) ...

→ «държавата» е мозъкът на човека (разумът/управлението на «родината/душата» и «страната/тялото») ...

Разликата между понятията «родината» и «страната» и «държавата» (всеки човек може и да ги обича и да ги мрази едновременно) …

Обичам родината си, но мразя днешната държава – БЪЛГАРИЯ ! ...
=====

излишната (ненаситната) алчност ще погуби човечеството ...

• 2 3
• Докладване

До коментар [#50] от "greeneyes":

Съгласен. Може да е стечение на обстоятелства, може да е всичко друго, но ако няма Държавник, който да хване момента и да го използва за благото на държавата, нищо няма да стане.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 0 5
• Докладване

До коментар [#48] от "schwimmwagen":

Че къде съм казал , че /!/ ние връщаме нещо на Румъния ?
Южна Добруджа се връща на България. И до днес част от румънците признават че дедовците им са българи

• 0 0
• Докладване

Колко далновиден е бил царят ще се види седем години по-късно, след края на Втората световна война.

Къде му беше дал овидностра на цар Борис да не станем руска кочина

• 4 1
• Докладване

До коментар [#55] от "penetrating":

И аз съм съгласен с теб. И малко за Царя. Цар Борис Трети е Обединител на България и това, че обединението на повечето от земите, населени с българско население продължава само няколко години, не променя факта, че за онова време той е смятан за Обединител. Да не говорим, че връщането на Южна Добруджа е най-големият успех в българската политика наравно със Съединението и Независимостта на България.
По онова време Царят е наричан Цар Обединител от целокупния български народ, вкл. цялата българска интелигенция и политици от всички разцветки, вкл. и от част от комунистите (какъв ужас за днешните комунета!).
За това има изписани тонове литература, но няма нужда човек да се рови в архивите - достатъчно е да се прегледа периодичния печат, дневниците на Народното събрание, спомените на съвременници на това време.
На второ място, Цар Борис Трети спасява страната от разорение във време, когато немските войски са били готови да ударят България с пълна мощ.
Цар Борис е направил единствения възможен ход и той е продиктуван от факта, че българите не са имали друг избор.
Ето какви са историческите предпоставки за този ход.
- Заплахата от съветизация. След първата световна война опитите на Москва и Коминтерна за износ на революция не престават. Аз не си правя никаква илюзия какво е била Соболевата акция - опит за Балтизацията на България. Съветски бази като гаранция на неутралитета. Покани др.Сталин у вас, пък гледай какво става.
- Балканските взаимоотношения и отворената рана на колапса на практическата реализация на идеята за национално обединение след Освобождението. Възмущението от Гърция и Сърбия, че и от Румъния не е преставало, да не говорим,че последните са ни лъгали без военни победи съвсем по балкански!
- Пряката военна заплаха от Германия.
- Ревизионистичните надежди - една война винаги пренарежда света.
- Невъзможността на Англия, която се явява някаква алтернатива, да предложи реална помощ и гаранции.

А какви са алтернативите?
- Да се възприеме Соболевото (разбирай Сталиновото) предожение. Смехория, това означава, че след няколко месеца станалото на 09.09.1944 да се случи, и то още по-касапнически
- Съюз с Великобритания - тотален военен погром и брутална немска окупация в името на националните интереси на Гърция и Югославия;
- Неутралитет - именно това е правело Царството докато е било възможно. Когато Лист доближава Дунава, неутралитетът е бил равносилен на военен разгром и това е казано директно, в пряк текст на българското ръководство.
- Пропускаме германците да минат през българска територия. по този начин след войната пак щяхме да сме "фашисти". Ами Македония и Тракия?! Никакъв шанс за тях!
- И най-вече Германия и СССР са съюзници. Изборът е бил безкрайно лимитиран - или Сталин, или Хитлер.

• 2 2
• Докладване

ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда - ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате). Ето тaйната на тaзи тeхника:---➤➤ www.use.my/vigormax

• 0 0
• Докладване

До коментар [#39] от "Petleshev":

За какви дипломатически умения трябва да се говори, когато българските правителства по стара традиция са пълни с руски агенти и шпиони?
=======
Този въпрос го задай на ония които с гордост твърдят че цар Борис 3 е бил обединител ...!

Как така е обединител след като те са върлували из България ИМЕННО по времето на царуването му ...❓

После се чудите защо на 9 септември 1944 ... руските войски са посрещнати в България с хляб и сол.....!

А....да...!
От тая гледна точка е обединител, разбира се...
Обединява съветските комунисти с българските...

Bukalemun

• 2 2
• Докладване

До коментар [#58] от "greeneyes":

Борис III е опитвал да балансира с малко карти, почти без сериозни сили и с много хитрост. Не мога да кажа, че е бил честен и джентълмен, че е бил искрен с обкръжението си, че не е бил популист (в съвременния смисъл на думата), но е бил изключително ефективен и е изградил най-добрата външнополитическа позиция за обстановката, в която е попаднала България. Е, до навлизането на руските войски, но там няма политика, няма дипломация. С тях винаги идва погром и агресия.

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 1 3
• Докладване

Добруджа се връща в пределите на България. Историците определят този акт като единственото решение на териториален въпрос на Балканите по мирен път.
======
В резултат от това ли ...въпросния миг от българската дипломация е бил звезден...?

Било е трагедия...!
За населението между Варна и Констанца е било истинска трагедия...
Румънците асимилират,а България гледа час по скоро да се освободи от..."ненужните блата '...
(" Балчик " означава.... място...мучурище... с богата почва състояща се най вече от глина и друга водоустойчива почвена съставка...)

Наблюдавайки всичко това... Ататюрк праща транспортни кораби по крайбрежието между Варна и Констанца...с цел да бъдат намерени доброволци за емигриране в Турция...

Днес в Анадола все още има живи свидетели за ония трагичн времена ... които с тъга пазят и двата си документа за самоличност... български и румънски...
За тях тези спомени няма как да са " звезден миг"

Bukalemun

• 2 2
• Докладване

До коментар [#61] от "penetrating":

През 1931 между него и Ататюрк има дипломатическа криза която едва ли не достига до военен конфликт...

" Мога ли да ви попитам Екселянс... случайно да не сте обявили война на държавата ни ?....праща телеграма Борис на Ататюрк...
" Нищо подобно (отговаря му Ататюрк) . Искаме само да сме сигурни за живота и благосъстоянието на нашия дипломат...'
Турското разузнаване е получило сериозни доказателства че намиращия се във Варна Исмет Иньоню е със заплаха за живота му ...
Така турската флота доближава до бреговете на Варна...с насочени дула в посока към самата заседателна сграда...

Във Варна...се водили преговори между двете страни поради нарастване на репресиите срещу турското малцинство живеещо в България, тогава

Bukalemun

• 3 2
• Докладване

85 години от възвръщането на Южна Добруджа: Звездният миг на българската дипломация
___________________________________________________________

Бля, бля, понеже ставаме съюзници на Хитлер той ни пуска малък фандък, за да поемем функцията на окупатори на части от Кралство Югославия и Гърция!

И така касираме Трета национална катастрофа, четвъртата чука на вратата ни!

Снимка на прадядо ми ПАЛИКЪЩОВ, поборник.

• 2 2
• Докладване

"Обединител" само за няколко години и за капак Трета национална катастрофа?

Снимка на прадядо ми ПАЛИКЪЩОВ, поборник.

• 2 1
• Докладване

До коментар [#62] от "eti mehter":

По кафенетата могат ли да ни го разкажат покрай босфопа

• 0 0
• Докладване

- формално сте прав, и дано и реалността работи така дългосрочно

• 1 0
• Докладване

"Тезата, че Южна Добруджа е върната благодарение на Хитлер, а сме я удържали благодарение на Сталин, е отдавна превърната в клише"

Клише ма друг път.
Трябва да благодарим най-вече на Хитлер.
Защо "великите сили" не ни върнаха и Беломорска Тракия и зарадните покрайнини ?

Judjuk

• 0 0
• Докладване

По тази тема е буквално невъзможно да се напише политкоректна статия и нормална "Браво Петя" не е успяла. И аз не бих успял.

Judjuk

• 0 0
• Докладване