
Искрата на кибрита
"Кибритчета "Минерва" е много по-близка до нас книга и както може да се очаква, много по-развлекателна.
"Кибритчета "Минерва" е много по-близка до нас книга и както може да се очаква, много по-развлекателна.
"Корабът на глупците" на Себастиан Брант е важен текст от Късното средновековие, осмиващ пороците на обществото и човешката природа.
Войната е най-голямата тема в стихосбирката "Пойни птици" на Владислав Христов.
Сборникът "Червеният кръст на сцената" съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г.
"Адвент. Повест за един исландски пастир" от Гюнар Гюнарсон е книга, която е хубаво да се чете бавно - за да се разгърнат всички възможности за интерпретация.
"Маус" постига удивителна симбиоза между визуално и словесно. Но това, което прави книгата изключителна, е именно подходът към събитията.
"Нокомис" - история на злоупотребата с власт и опита за изцеление, който може да изведе към свободата да си ти без заплахата от отхвърляне.
"Защо, след като е "сред най-обичаните", Чудомир влиза в учебниците едва през 2018 г.", пита Митко Новков
"Психотерапевтичен роман(с)" на Росица Чернокожева си струва да бъде изследван и през призмата на разликите между мъжкото и женското писане.
Творчеството ѝ мистично примамва с "жар-птици и ксении" и почти веднага се шмугва в мълчание и отказ.
Книгата "Читателски практики в България. 2006-2022" е резултат от 16-годишно изследване на читателските практики у нас.
Текстовете са писани паралелно на български и гръцки, и издадени съответно в България и Гърция.
Джон Милтън разобличава земната власт, както и корупцията на политическите и религиозните институции.
"Панспермия. Халюцинация за роман" е най-добрата книга, написана на български, за 2024 г. Най-добрата, но и най-стряскащата.
Книгата "Речник на войната" събира действително преживени, премислени и усетени истории.
Романът "Горски цар" на Мишел Турние е публикуван за първи път през 1970 г. и печели награда "Гонкур".
"Аз вярвам единствено в човешката мъдрост", казва румънският писател в разговор с Тони Николов.
В наскоро излезлия сборник с есета "Нека спи под камък" откриваме един по-различен портрет на италианския писател. Напрегнат, амбициозен и често хаплив.
"Пътят на любовта" - понякога от тайните се ражда велика литература, уви, на твърде висока цена.
Тази година се навършиха 50 години от смъртта на писателя.
В "Хронос. Западът в схватка с времето" авторът насочва вниманието си към онова, което нарича "кризи на времето".
"Аз съм виновен, защото трябваше да се замисля за случващото се много по-рано. Аз също нося отговорност за войната, която Русия води срещу Украйна", пише Михаил Зигар в новата си книга.
По стечение на обстоятелствата "Сънсет Парк" излезе у нас сякаш почти съгласувано със смъртта на писателя.
"Усилието да разгадая кой може да се смята за украински писател, бързо ме отведе в лабиринт от лични истории", пише Джонатан Лител.
"В Русия най-разпространена е съпротивата, когато хората, държейки среден пръст в джоба си, живеят в състояние на двумислие, когато говориш едно, а вършиш друго", казва писателят.
Историите в "Двайсет и един разказа" свидетелстват за широк спектър от теми и настроения и преди всичко за любовта на писателя към интригата.
Голямото признание е към преводачите. Защото без тях просто щяхме да се разминем с поезията на Филип Ларкин.
Книгата "В очакване на Путин. Статии и анализи" от Асен Игнатов е просто феноменална с прозренията си и с предупрежденията си.
Романът "Последни поръчки" на Греъм Суифт заимства структурата на "Докато лежах и умирах" на Фокнър, но сюжетът, героите и самият стил са коренно различни.
"Лотарията" е книга за оправданите страхове, които една жена може да изпита в цивилизованото общество.