Станислав Стратиев - липсващият на културата ни
По Елинпелиновски обичаше своите персонажи, гледаше с усмивка да прикрие болката си за тях, за безсмисленото им и непредсказуемо битие. По Радичковски се радваше на изобретателността им, на неочаквана им виталност. Но имаше и нещо, което беше особено силно при него – това е отчаянието и болката от абсурдността на живота ни