Държавният секретар на САЩ започна в неделя обиколка, посветена на Арктика, новият залог в съперничеството с Китай и първи повод да се провери състоянието на лошите отношения с Русия преди вероятната среща на върха между Джо Байдън и Владимир Путин.
Тази консенсусна личност се хареса засега на републиканци, които при гласуването му осигуриха мнозинство, доста по-голямо от това за "ястреба" Помпейо.
Демократът ще трябва също да покаже на скептичната американска политическа класа, че ще може да прояви твърдост във връзка с действията на Техеран в Близкия изток.
Eвропейците, загрижени едновременно да не се конфронтират твърде открито с американския си съюзник и да не скъсат окончателно връзките си с Техеран, "са между чука и наковалнята".
Корените на това явление се намират в засилването на неравенствата, в усещането за пропадане, което засяга не само работническата класа, но и средната класа.
Преди една година американската дипломация изброи дванадесет драстични условия за възобновяване на връзките с Техеран. Към днешна дата нито едно от тях не е изпълнено и всичките изглеждат недостижими.
"Популистките лидери обличат в думи това, което хората усещат, опростяват до крайност тези сложни въпроси и си служат с тях като аргумент, за да печелят гласове", обяснява Еръл Яйбоук.
Прецизно насочена и ограничена във военен план, операцията на САЩ срещу режима в Дамаск не хвърля светлина върху американската стратегия в Сирия.
Макар американският президент Доналд Тръмп да уверява, че САЩ ще се изтеглят "много бързо" от Сирия, това би означавало победа за Русия и Иран и съответно всяка промяна на терен в близко бъдеще е малко вероятна.
"Външната политика на Тръмп намери своята "тема": доктрината на оттеглянето", обобщи президентът на изследователския център Съвет за външни отношения Ричард Хаас.