България в епохата на автократите
АВТОКРА̀Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. 2. Автократор. От гр. αὐτοκρατής ‘имащ неограничена власт; самовластен’.
Валентин Вълканов
От автора
Политиката на еснафлъка. Битовият характер на публичните ни взаимоотношения
Когато политиката се превърне в битова драма, само гражданствеността може да се противопостави на клановите зависимости.