
На второ четене: "Нощен ферибот за Танжер"
Силата на романа е в езика, ритъма и носталгичната грозота на героите. Слабостта е в прекалената едностранчивост на перспективата.
Силата на романа е в езика, ритъма и носталгичната грозота на героите. Слабостта е в прекалената едностранчивост на перспективата.
Хамлетовски, изглежда, е въпросът могат ли ПП-ДБ да включат ГЕРБ в "демократичната общност", поставила си за цел да излъчи кандидат за президент.
Книгата е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те.
Живеем в много странен жанр – нещо средно между уестърн и индийски сериал. Всичко е страшно напрегнато, постоянно има обрати, а главните герои редовно се предизвикват на дуел, разбирайте – избори. Идват ли и кому са нужни?
"И леглото ни е зеленина", "Ангелът на прехода. Книга за майка ми и за свободата" и "Шекспир. Мъжът, който плаща наема" са новите литературни предложения на Зорница Христова.
Романът на Ихсан Октай Анар е колаж от митове, исторически и алтернативни пространства, суфистка философия, карикатурна визия за властта и присмехулно писателско всемогъщество.
В момента всичко изглежда като скеч, който обаче не е смешен, понеже е за сметка на гражданите. И най-голямата опасност ще бъде сериозният отлив от избиратели не просто за ПП–ДБ, а изобщо за демократични и антикорупционни формации
Книгата е и за деца, и за възрастни. Нещо като съвременна басня, в която един слон умира да се катери по високите дървета и да танцува там. И разбира се, да пада. Вие също ли сте като слона?
Съществува ли кандидат за президент, чиято личност ще успее да мотивира младите хора да излязат и да гласуват?
За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото.
"Да ти бъда тяло", "Маслен нос" и "Дървеният костюм" са юнските предложения на Зорница Христова.
Стефан Иванов препоръчва три книги на издателство "Scribens".
Гледаме президентските избори в Румъния и трепетно мислим за тези, които предстоят у нас през 2026 г. Готви ли ни се подобен сценарий с вярното спомоществователство на Русия?
На Велика сряда, когато Исус Христос поставя опрощаването на грешниците над това на праведниците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се врече, че Пеевски и Горанов ще излязат от списъка със санкционирани лица по глобалния закон "Магнитски".
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава, че няма по-достоверно огледало от литературата.
Дългоочакваната стихосбирка на Никола Петров и "сърцето" на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова.
Книгата на Михаил Зигар може да се разглежда като своеобразен руски вариант на "Фермата на животните" на Оруел, но с (истински) хора.
Преглед на някои ключови исторически моменти.
Най-сетне култовият графичен роман "Маус" се появи на български език. Едва ли би могло да има по-подходящ момент за публикуването му.
Драмата е на много нива и никой не може да каже какво точно ще се случи, дори и да се променят последните изборни резултати.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните.
АВТОКРА̀Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. 2. Автократор. От гр. αὐτοκρατής ‘имащ неограничена власт; самовластен’.
Но защо този роман, публикуван през 1912 г., продължава да резонира и в XXI век?
Премахнати са десетки страници на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и на библиотеката на Националния институт по здравеопазване (NIH).
"Приказки от сърцето на града" и "Нокомис" са новите литературни предложения на Зорница Христова.
Балони и ехо стаи, в които ни сортират. Звучи като живот в сайфай и в кланица едновременно. А всъщност става въпрос за един обикновен ден в социалните мрежи.
Засега ЕС и България изостават от технологичната надпревара.
Едни се страхуват от възхода на изкуствения интелект, други го посрещат с възторг. А може би просто трябва да имаме балансиран подход към темата.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство.
В България има детски градини от близо век и половина, а в София – от 120 години.