
На второ четене: "Тръпка"
Книгата е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те.
Книгата е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те.
Книгата е и за деца, и за възрастни. Нещо като съвременна басня, в която един слон умира да се катери по високите дървета и да танцува там. И разбира се, да пада. Вие също ли сте като слона?
Остарява ли добрата стара класика, каквато е историята на Харолд и Мод от едноименната книга на Колин Хигинс.
"Фокус" е книга за идентичността - за нуждата, копнежа и трудността/невъзможността да напуснеш тази идентичност, да ѝ се изплъзнеш.
Това е определено една от най-социално злободневните книги, излизали напоследък.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство.
Романът "Жив" на Емил Тонев е своеобразен портрет на нашия толкова близък и вече (уви!) толкова отминал XX век.
Книгата на Картареску може да се чете като житие на анти-светец или роман за израстването, който всъщност се превръща в роман за пропадането.
Главен герой на романа е Европа: застаряващата "дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм.
Романът на Дамир Каракаш ни връща към осъзнаването, че добрата литература може да е направена от житейските незначителности.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в "есенния" жанр на мемоарите - романа на френската нобелистка Ани Ерно.
Дагмар Лойполд ще представи романа си "За разлика от слоновете" на 26 септември в в библиотеката на "Гьоте институт".
Романът на Джордже Лебович "Semper Idem" ни отвежда в дълбините на "баналното", за да ни разкрие тъкмо обратния смисъл на всекидневието и десетките герои в него.
Романът на Том Ракман е разказ за създаването, съществуването и закриването на един вестник. За кризата на традиционните медии и работещите в тях, предизвикана от настъпването на високотехнологичните реалности.
Романът е поглед към героизма на банално човешкото на фона на признанието, че няма нищо героично във времето, потънало в илюзии за фалшив героизъм.
Какво е да си син, какво е да си баща, стига ли паметта, за да съхрани живота, или бъдещето винаги я опровергава?
"Изключително съм благодарен за предстоящото ми посещение в България и наистина очаквам с нетърпение да се срещна с читателите", казва писателят.
На фона на съвременната българска проза романът на Юрий Рахнев стои като изключително свеж, неупотребен все още подход.
Това е първата малайска книга, преведена на български. Цветна, луда, вдъхновяваща човешка въртележка от истории, които ще ни се сторят учудващо близки.
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади.
Имате поща! За това как един на пръв поглед подвеждащо лек, "холивудски" сюжет може да добие плътност и дълбочина.
В "Тук живее Йожи" се появява поезия, разкази изцяло в диалози, свидетелски показания, тийнейджърски дневник, зрителна илюзия, сън...
"Надяваме се да култивираме вкус у публиката към една световна проблематика и да накараме повече хора да дойдат на тези срещи", казва Амелия Личева в разговор с Антония Апостолова
В този роман Давид Гросман се приближава географски до нашите земи и се разкрива като завиден познавач на балканската и югославската история.
Романът на Ирис Волф е за силата на връзките, за приятелството, заради което си готов на всичко, за любовта, към която се връщаш.
Сборникът с разкази на Юли Шумарев може да се чете и като поетичен роман за израстването.
Книгата е автофикционална, името на главния герой съвпада с това на автора
"Ако харесвате писането му и не ви притеснява това, че той е разпознаваем и повторим, то е препоръчително да прочетете и този", пише Антония Апостолова
"Чрез сюжетите си Светла Георгиева се заема да разиграе основни мъдрости: че животът лъкатуши нагоре и надолу и "човек никога не знае" - рецензия от Антония Апостолова