
Михаил Шишкин: Ние сме във война на културата срещу варварството
"Ако Толстой можеше да възкръсне сега, сигурен съм, че режимът на Путин нямаше да има по-заклет враг", казва писателят.
"Ако Толстой можеше да възкръсне сега, сигурен съм, че режимът на Путин нямаше да има по-заклет враг", казва писателят.
Героят на Артър Конан Дойл е рожба на английското и френското Просвещение.
Фрагментарното писане в "Имаме земя, имаме вода и си правим кал" избира истории, в които абсурдизмът напомня за Камю и Киркегор, но идентичността им е изцяло Кулекова.
Книгата на Ери де Лука "Три коня" подлежи на дебат.
Книгите на Нина Белова "Един дебел хипопотам", "Щастливото джудже" и "Принцеса Капчица" напомнят, че красотата и добротата ще спасят света.
Самотата на "Да ти бъда тяло" идва в открояването ѝ в тълпата от стихосбирки.
Светът може да бъде защитен единствено поетически, "Крепости срещу страха" ни убеждава в това.
Всъщност "Убийство на булевард "Стамболийски" не е точно криминален роман, макар заглавието да създава подобни очаквания, които привличат определен тип читатели.
"Философската вяра" обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет.
Митко Новков за книгата "Патриот" от Алексей Навални.
"Звездна каторга. Новата Герника" от Кирил Кадийски е книга, която се чете и като манифест - за поезията като ритуал, за езика като оръжие, за автора като жрец.
Обществените протести изглежда са последната линия на защита не само срещу корупцията, но и срещу подобна злоупотреба с власт.
За полюшващите се и променливи брегове на литературата и историята.
Днес, близо век по-късно, е повече от ясно, че с "Храбрият млад мъж на летящия трапец" Сароян размества тектоничните плочи на литературата.
Лидерството създава усещането за сигурност, защото управлението е в здрави ръце. Нека само да си припомним, че лидер и фюрер означават едно и също.
Внушителното изследване на Момчил Методиев "Разрушаване на общността" дава отговор на въпросите за дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в Църквата.
Романът на Виктор Пелевин "Transhumanism Inc." е едновременно гротеска, сатира и фарс.
Както става ясно от "Война", големите журналисти никога не излизат в пенсия.
Стиховете на Владимир Луков носят силата на казаната дума, на дълго носената идея, на вречеността в една кауза.
Явно целта в случая не е само смачкването на един конкретен човек, а всяването на страх и налагането на политически контрол "с други средства".
Биографията "Джордж Оруел. По следите на пророка" - едновременно академична и художествена, напомня за разговор на чай в аристократичен следобед.
Философският заряд, който носи "Лоно" - новата стихосбирка на Радослав Чичев, привлича с неравностите си.
Пътуванията през възможното и невъзможното. 120 години по-късно.
"Тъжният тигър" от Неж Сино е малка част от полифонията на травмата и може би затова открито диалогизира с Владимир Набоков, Вирджиния Улф...
Искам да изразя тревогата си, че Българската православна църква все по-стремително започна да се предава в плен на определени националистични (дори фашизоидни), реакционно-зилотски и крипто-путинистки организации.
Флориан Илиес в "Любов във време на омраза" дискретно ни подсказва, че не бива да потъваме в дребни свади и дрязги, да се хващаме за гушите по повод и без повод.
Всяка "мъжка" книга, която разказва за приключение в дивото, е метафора за навлизане в лепкавите дълбочини на човешката психика.
Прекомерното акцентиране на връзката между образование и бъдеща професионална реализация поражда житейски цинизъм – учиш само заради получаването на диплома, а после и за добро работно място с добро заплащане.
Има основания да определим "Реките на времето" Евгения Кръстева-Благоева като модерна проза.