
Цианид, екзистенция и меланхолия
Фрагментарното писане в "Имаме земя, имаме вода и си правим кал" избира истории, в които абсурдизмът напомня за Камю и Киркегор, но идентичността им е изцяло Кулекова.
Фрагментарното писане в "Имаме земя, имаме вода и си правим кал" избира истории, в които абсурдизмът напомня за Камю и Киркегор, но идентичността им е изцяло Кулекова.
Самотата на "Да ти бъда тяло" идва в открояването ѝ в тълпата от стихосбирки.
Внушителното изследване на Момчил Методиев "Разрушаване на общността" дава отговор на въпросите за дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в Църквата.
Философският заряд, който носи "Лоно" - новата стихосбирка на Радослав Чичев, привлича с неравностите си.
"Тъжният тигър" от Неж Сино е малка част от полифонията на травмата и може би затова открито диалогизира с Владимир Набоков, Вирджиния Улф...
Хуманизмът в романа "И леглото ни е зеленина" на Виолета Радкова обаче не е емпатията, не е в съпреживяването. Той е в светлия начин на приемането - на другия и другостта.
Изследването на Вероника Димитрова е изключително значимо, нейният принос излиза от полето на медицината и се вмества убедително и в социологията, философията, народопсихологията
"Одисеята на момичетата от Източна Европа" е майсторски роман за безкрайния политически Преход, за самотата да бъдеш себе си, за цената на автентичното поведение.
"От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 )" представя в детайли, аналитично и чрез инструментариума на сравнителния анализ динамиката и характеристиките на престъпността.
Книгата "Изгнание и музика" на Етиен Барилие пренастройва разбирането за принадлежност, като го свежда до една-единствена дума: въздух, пише Йорданка Белева.
Калина Стоянова разбива очакванията на пуританите как трябва да изглежда поезията: съвместими ли са луна и сланина.
"В момента завършвам последните щрихи по новия си роман и се вълнувам как ще се приеме от хората", казва писателят.
"Животните нямат бащи" не разчита на клишета и дори се надсмива на възпитанието на някои метафори. Особено на любовните.
Изключително важна книга за иронията като начин за превъзмогване на антихуманистичните тенденции.
Дръзко писане, което не се съобразява с канон, с родни и чужди поетични традиции, затова и с лекота ги преодолява
Сборникът "Литературни анкети" на Боряна Владимирова гравитира около знаковото за българската поезия пространство на 80-те години.
Безспорно в" "Есхатологии" на Антоний Петров контекстът на появата на края е политически.
В "Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева" е запазен автентичният език, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми
"Разстреляният Ренесанс - масовото убийство на украински писатели и художници през 20-30-те години на XX в. е травма, която все още не сме преодолели", казва украинската писателка
"Детска стая под наем" е втората поетична книга на Анна Лазарова
Ревю за "Жени, пол и модернизация в България 1878–1944" от Красимира Даскалова, Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
Общуването с книгата на Виолета Кунева е радостта да си намерил некомерсиалните страници, страници с безкомпромисна авторефлексия, с почит към езика и читателя
"Сълза назад" е книга за спечелените битки срещу безчовечността
Книгата е организирана в четири цикъла: Дребни години, Свободни години, Други години и Последни години
Книгата "Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов" представлява документална биография на най-успешния кмет на София
Книгата "Слънцестоения над черната река" заявява със заглавието си, че нищо никога не е само черно, че дори над най-тъмното се спира слънце
Книгата на Диана Саватева съдържа и визуални прочити на художника проф. Светозар Бенчев
В стихосбирката на Ина Иванова светът е оголен, уязвим, като открита рана
"Сизиф дали е бил щастлив?" е втората книга с фрагменти на Поли Муканова
Монографията "Взривена литература" ни въвлича в социалистическия реализъм, за да ни покаже кухите партизанските наративи