Грешка на МВФ "влоши" допълнително положението в региона

дали не става въпрос за сметки при девалвация на валутите? вкл и за страни с борд, като Латвия?

• 0 0
• Докладване

По лихвите ще ги познаете...
1) Бай ви Тошо взимаше външен дълг от ЧАСТНИ банки при лихви 10-12, 5%
2)Русия предлага на България заем за "Белене" при лихва НАД 12%!
3) МВф отпуска в момента заеми при лихви около 2%
Е, разни спекуланти на валутния пазар като Хърсев и други, мошеници и крадци на Еврофондове няма да хвалят МВФ. А те ще изтъкват колко "високи" лихви искал фонда. Защото контролът не им се нрави! Искат съвсем безконтролен грабеж!
А сега МВФ би отпуснал на БГ заеми при доста облекчени условия/и мн. ниски лихви, както вече посочих./ Но ще има някакъв контрол върху харчовете на държавата, което е във вреда на разбойниците с бели якички у нас!
Кредитът при изгодни условия и навреме си е огромна помощ!
Да не отделям специално място тук на положението на БГ след Виденовата зима-1997г и хиперинфлацията, когато МВФ помогна изключително много на Бг и при много изгодни условия!!!

• 2 1
• Докладване

Така навремето мисията на МВФ отива в Монголия и представя на правителството точни анализи за ситуацията и прогнози за бъдещото развитие.... само, че забравя да промени името на държавата на всички графики и таблици от Еквадор (където са били преди това) на Монголия.

А иначе съм съгласен, ако не да се вземе заем то поне да се сключи предпазно споразумение докато можем да договорим ниска лихва.

• 0 3
• Докладване

На Международния валутен фонд толкова му се иска да пъхне в чувала си колкото се може повече клиенти, че най-вероятно грешките да са допуснати съвсем съзнателно - с цел повишаване на недоверието и убиване на наченките на положителни очаквания у икономическите субекти.


Октоподът МВФ
Проф. Стив Ханке в. Труд, 27.04.09

Статията на проф. Стив Ханке е публикувана в сп. “Глоуб Ейша”. Заглавието е на редакцията.

Оригиналът е:

Panic Fallout
by Steve H. Hanke

http://www.cato.org/pub_display.php?pub_id=10134
Steve H. Hanke is a Professor of Applied Economics at The Johns Hopkins University in Baltimore and a Senior Fellow at the Cato Institute in Washington, D.C.
This article appeared in the May 2009 issue of Globe Asia. Added to cato.org on April 21, 2009

Следва преводът на статията на български:

Паниката на 2008 г. доведе политическите класи до състояние на хиперактивност. Любимото им занимание е да наплашат обществеността до такава степен, че тя лесно да подкрепи политики за намеса, създадени да раздуят правителствения бюджет и да наложат свръхрегулиране на икономическата активност.

Тази тактика за всяване на страх лъсна, когато световните лидери се готвеха за срещата на Г-20 на 2 април в Лондон. Държавите, които участват в групата, представляват две трети от световното население и 90% от глобалния брутен продукт.

След като закъсня с прогнозата за забавяне, а още по-малко - за паника, Международният валутен фонд (МВФ) най-накрая огласи страховита прогноза - на 19 март, точно за срещата на Г-20. Прогнозата позволи на МВФ да си продава на дребно своите рецепти. След като беше разгласено комюникето на Г-20, обречеността и мракът временно отстъпиха настрани. Политическите класи намериха златната жила.

Победителят от срещата на Г-20 беше МВФ. Управляващият директор на фонда Доминик Строс-Кан - школуван френски социалист, едва ли е вярвал чак толкова в успеха на МВФ. На пресконференция на 2 април Строс-Кан каза: “Може би някои от вас са били на пресконференцията в края на годишната ни среща през октомври. Те ще си спомнят, че тогава казах, че МВФ се завръща. Днес вие виждате доказателството - всеки от най-важните абзаци на комюникето е свързан с работата на МВФ.”
Ако участниците в срещата на Г-20 изпълнят своите обещания, заемните ресурси на МВФ ще бъдат увеличени до над $ 750 млрд.
За да разберете за какво става въпрос, ще ви припомня, че към края на 2008 г. кредитите на МВФ възлизаха на едва $ 27 млрд.
Голяма част от увеличението на дела на държавата в САЩ и другаде по света е вследствие на национални кризи като войни и икономически неуредици. Приемат се закони, правят се бюра и бюджетите нарастват. В много случаи временните промени остават завинаги.
Както през 1987 г. Робърт Хигс установи в своята класика “Кризата и Левиатан”, кризата действа като тресчотка, като сериозно повишава размера на държавната намеса. А историята дава много примери за вредите от това.
Да си припомним Голямата депресия. По това време организираните земеделски лобита, които от години са търсели субсидии, се домогват до създаването на Закона за регулация на земеделието, в чиито уводни думи пише, че е акт, който ще облекчи съществуващата национална криза. 76 години по-късно фермерите все още смучат пари от останалата част от обществото и земеделската политика се е раздула, за да задоволи цял набор от групи по интереси като еколози, диетолози и приятели на Третия свят. И въпреки че цените на земеделската продукция удариха тавана миналата година, реката от държавни субсидии не спира да тече.
По времето на Втората световна война, когато правителството държеше близо половината от БВП на САЩ, почти всяка заинтересована група се опита да се включи в непрекъснато разширяващия се държавен бюджет. Дори отдалечените от фронта бюрократи настояваха, че участват във важни военни дела и трябва да имат достъп до повече средства и персонал.
Малките кризи също докараха опортюнистите до френетичен глад. Нека се върнем на класическия пример за всеопортюнистичния МВФ. Създаден като част от Бретънуудското споразумение от 1944 г., фондът първоначално беше отговорен за осигуряването на краткосрочни, субсидирани кредити на държавите, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на фиксирани валутни курсове.
През 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън затвори “златния прозорец”, сигнализирайки за колапса на Брутънуудското споразумение и предполагаемата смърт на основната функция на МВФ. Но оттогава насам МВФ използва всяка т.нар. криза, за да увеличи своя обхват и мащаб.
Петролната криза от 70-те години на миналия век позволи на институцията да се преоткрие. Шоковете дадоха на МВФ повече средства, за да подсигурява платежни баланси. И заемите в периода 1970-1980 г. се увеличиха със 123%.
С избора на Роналд Рейгън за президент през 1980 г. изглеждаше, че МВФ ще бъде обуздан. Но с избухването на Мексиканската дългова криза имаше нужда от повече заеми за предпазване от бъдещи дългови кризи и банкови фалити. Президентът Рейгън сам лобира, за да убеди 400 от общо 435 конгресмени да одобрят увеличение на квотата на САЩ в МВФ. В резултат тресчотката на заемите на МВФ пак се задейства и само за първия мандат на Рейгън кредитите се увеличиха със 108% в реално изражение.
С разпадането на СССР през 1991 г. пак дойде време за преоткриване на МВФ. Според фонда тогава имало нужда от временно заемно средство, което да улесни интеграцията на централно-плановите икономики към световната пазарна система.
90-те години на миналия век завършиха с Азиатската финансова криза, която беше грешно диагностицирана от МВФ и допълнително влошена от лекарствата му. Няма значение. Азиатската криза беше допълнително оправдание за допълнително финансиране. От 1990 г. до 1999 г. заемите на МВФ нараснаха с 99% в реално измерение.
Съвсем без изненада събитията от 11 септември не оставиха на сухо МВФ. На 18 септември финансовият министър на САЩ Пол О'Нийл се срещна с тогавашния шеф на фонда Хорст Кьолер, за да обсъдят нуждите на коалиционните партньори.
МВФ получи сериозен тласък от 11 септември, но мина към свободно падане, след като Управлението на Федералния резерв и други централни банки смъкнаха лихвите до рекордно ниски нива. Потопът от глобален кредит удави МВФ, но гръмна кредитният балон. Тогава МВФ отново видя възможност да се възползва.
Механизмът на тресчотката има много вредни аспекти, които отиват далече над обществените бюджети. Например същия ден, когато страните от Г-20 се срещнаха в Лондон, Бордът по финансовите счетоводни стандарти на САЩ под натиск от Конгреса облекчи счетоводните правила за банките и другите финансови институции.
Вместо да оценяват активите си по пазарни цени, те могат да го правят според собствените си калкулации. Тази счетоводна промяна ни навежда на мисълта за последствията от една друга паника - тази в САЩ от 1873 г. Тогава огласяването на банкови съобщения е било задържано с надеждата, че това, което не знаеш, няма да ти навреди.
Да се надяваме че сегашната приливна вълна на интервенционизъм ще оттече и че ще дойде поне капка разум.

• 0 0
• Докладване

Соберем для Вас по сети интернет
базу данных потенциальных клиентов для Вашего Бизнеса
(Название телефон факс email www имена адреса итд)
Более подробную информацию Вы сможете получить по
телефону +79133913837
ICQ: 6288862
SKYPE: prodawez
EMAIL: [email protected]

• 0 0
• Докладване