Наръчник на куфарния търговец

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 830 Весело

    Уникална статия! Браво

  2. 2 Профил на CIA Germany
    CIA Germany
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Статията демонстрира всичко това, което сме!!!

    Hope is the first step on the road to disappointment.
  3. 3 Профил на хахаха
    *****
    Весело

    хахаха, смях се от сърце
    очакваме статията за прасето!

  4. 4 Профил на bravo
    *****
    Неутрално

    браво, пич! а сега далаверата как е?

  5. 5 Профил на Петко
    *****
    Неутрално

    Много хубава статия, ама разделяйте ги на страници, ще ви замоля. Много трудно за четене. От картинки също не изобилства, както се вижда.

  6. 6 Профил на Съвременик
    *****
    Неутрално

    Днес за креативни натури с пазарно мислене се отварят доста шансове и без да се излагат по КПП-тата. Фондовете за имоти и борсата подслониха доста брокерчета с квалификация "последна година в УНСС", а вече се задава и следащият балон - "Фотоволтови централи" се казва.

  7. 7 Профил на асс
    *****
    Неутрално

    браво така беше автора е точен , обаче тия времвна отидоха .

  8. 8 Профил на Никола Йорданов
    *****
    Неутрално

    Много хубаво! Искам продължения - за прасето, за марките, за подкупите! То автора и книга да напише - за това как реагират хората на различни ситуации. Например, има ли някой, който е бил алтруистичен в тези транзакции? (Естествено, че не е имало, просто автора може да даде интересни примери.) Цяла статия може да стане и за разликите между българи и сърби ... и т.н.

  9. 9 Профил на nuralt
    nuralt
    Рейтинг: 174 Весело

    Това според мен е цяла лекция изнесена за това как теорията се превръща в практика. Именно с такива лекции би трябвало да се обучава днешната младеж. Инак не е възможно да се привлече вниманието им със скучни и никому не нужни диктувания. Много бих искал да прочета някой и друга статия на автора.

    twitter: @nuralt
  10. 10 Профил на НАБЛЮДАТЕЛ
    *****
    Любопитно

    ПРАСЕТО ! ПРАСЕТО ! ПРАСЕТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  11. 11 Профил на фик
    *****
    Неутрално

    браво!

  12. 12 Профил на STEVEN
    *****
    Весело

    ВКАРАИ МАЛКО ДИАЛОГ, ОПИСАНИЕ И СИ ГОТОВ ЗА ПИСАТЕЛ

  13. 13 Профил на Фен
    *****
    Весело

    Живота е и лесен и труден, и весел и скучен... но всички чакаме прасето... може би на Коледа?

  14. 14 Профил на k
    *****
    Весело

    Поздравления на автора!!! Прекрасен стил, а историята за прасето и аз ще чакам

  15. 15 Профил на bravo
    *****
    Неутрално

    айде прасето!!!

  16. 16 Профил на Jelqzko jelev jelev1@abv.bg
    *****
    Неутрално

    Е това беше реалистично описание на действ ителноста от 90те години.Поздравления за автора,особено на фона на вчерашната статия на Дневник за 80те години.

  17. 17 Профил на NEWYORKER
    *****
    Неутрално

    tova pokazva zashto na mafiota v bg mu kazvat businessman. Bg nyama da se oturve ot tozi mantalitet i sled 100 godini. Ne sluchayno v Forbes kazvat v statiata che nay popularnite dumi v bg sa dalavera, mutra i mente. ZA KAKVI PROMENI GOVORIM? ZA KAVA TZIVILIZATZIA, ZA KAKUV BUSINESS???
    dOKUTO NE SE SMENI MENTALITETA I SUZNANIETO, NYAMA IZLIZANE OT BLATOTO

  18. 19 Профил на fr Pavel
    *****
    Неутрално

    На 26 август 1996 г. взех влака от София за Будапеща, за да следвам там. Направи ми впечатление, че той беше претъпкан от хора и багажи, които се вкарваха от врати и прозорци. Срещу мен беше седнал един човек, облечен като каубой - с 10-галонова шапка, кожени дрехи с ресни и високи ботуши. Заприказвахме се и се оказа, че е швейцарец, който идва от Турция. Носеше два обемисти куфара. На Калотина митничарят го запита къде е бил и щом чу: "Турция", изрева: "Наркотици, а?" Онзи се опита да протестира, но го свалиха от влака, съблякоха го почти гол, разрязаха куфарите. Нищо. Това вбеси митничарите, които издадоха заповед: "Всички да слязат от влака!!!" Аз запитах плахо: "И аз ли да сляза?" "Не, ти си чети книгата там", злобно ме погледна един от тях. В продължение на няколко часа последва пълен тараш на всички пътници, какъвто сигурно се прави само в затворите. Който изгоря, изгоря. След огромно закъснение потеглихме отново. Такава гавра не помня през живота си. Сръбските митничари бяха по-любезни, но и по-меркантилни. Минаха през купетата, огледаха с набито око багажите и казаха: "20" или "50". Куфарните търговци вадеха безропотно марките и ги даваха, за да потънат в бездънните митничарски джобове. Питам се какво щеше да стане, ако бяха дръзнали да поискат разписка.

    ............

    20 години -
    http://archiman.livejournal.com/





За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #