Fitch намали рейтингите на няколко големи банки

Въпросът ми може да е малко глупав, но поне е и непринуден - ако на една банка й намалят рейтинга, с увеличение на какво ще го компенсира тя?

А иначе както са я подкарали, скоро баш големите банки току-виж осъмнали с рейтинги като търговската марка на едни нашенски сокчета! Не че им го пожелавам, естествено...

• 1 6
• Докладване

До коментар [#1] от "Twinston Myth":

Ако на една банка и намалят рейтинга, тя не може да набира ликвидност от пазара (продавайки облигации или дори взимайки заеми) толкова добре, колкото преди. Причината е че най-големите държатели на пари, при това с който да може да се оперира дългосрочно - социални, здравни, застрахователни и инвестиционни фондове имат наложени включително законови изисквания за качеството на вложенията си (виж включително България и частните пенсионни фондове). Като ефект, тази банка ще бъде принудена да разчита да повишава ликвидността си предимно със спестявания, които са от една страна доста инерционни, от друга скъпи. Най прекият механизъм за компенсиране е увеличаване на лихвите по дадените заеми, такси и други (за потребителските банки) и повишаване на изискванията по даване на заеми (или най-грубо намаляването на даването им). Често това не е достатъчно, зависи от това дали банката има "дългосрочни" активи (например дадени заеми за дълъг период от време) или високоликвидни такива (дето веднага да обърне в ликвидност). Ако и правителството поиска повишаване на минималната ликвидност в паралел (както се случва сега заради basel3 и евро кризата), на банките им става доста трудно, защото на тях им е изгодно да мултиплицират парите си, държейки се близо до границата. Като ефект на взелите заеми от тези банки им става по трудно. На тези (фирми), които имат нужда от нови заеми включително за оперативна дейност като например купуване на сурвини за производство или даване на заплати, им става още по трудно (статистичеки 80% от фирмите в европа). Това забавя икономиката, увеличава безработицата, намалява количеството дългосрочни инвестиции правени от гражданите (най-вече младежите), като например закупуване на жилища, коли, и т.н. Като цяло, е голям проблем. Защото ако се замислиш всички ние горим парите на пенсионерите, под една или друга форма.

• 0 12
• Докладване

[quote#2:"Делян Делчев"]тази банка ще бъде принудена да разчита да повишава ликвидността си предимно със спестявания, които са от една страна доста инерционни, от друга скъпи. Най прекият механизъм за компенсиране е увеличаване на лихвите по дадените заеми, такси и други (за потребителските банки) и повишаване на изискванията по даване на заеми (или най-грубо намаляването на даването им)[/quote]

Право, куме, в очи... Не ми харесва каквото прочетох (и което смътно предполагах), но и най-недолюбваната истина е за почит! Благодаря!

• 0 6
• Докладване

До коментар [#2] от "Делян Делчев":
скоро имаше един интересен анализ в FT какво точно би се случило ако се окаже, че вече няма risk-free rate, който е отправна точка за почти всичко във финансите от сконтови норми до управление на инвестиционен портфейл...

• 0 3
• Докладване

До коментар [#1] от "Twinston Myth":
едни от мотивите им за вдигане на рейтинга е висока капиталова адекватност бързо пригаждане към пазарна обстановка отношението на депозити и раздадени кредити ниво на лоши кредити все готини понятия
а на мен ако някои ми обясни по горе у статията какво е политическа инереция срещу използването на пари на данъкоплатците евълата ще му направя

• 0 2
• Докладване

До коментар [#5] от "Дуле Савич":

Ами когато започна кризата и банките почнаха да фалират защото бяха завлечени от хедж фондове и инвеститори в имоти, тогава държавите бяха склонни да финансират банките, като взимаха дългове от тяхно име (издавайки облигации) и им даваха парите, гарантирайки лихвите (и разликите по тях) с данъчните постъпления на данъкоплатците. Но сега самите държави са я докарали до там, че не могат да взимат заеми и спасяването на банките може да стане само със съкращения на държавните разходи. И има инерция (от първата криза) да не се спасяват банките, поради страх от политическата цена от протестите, от допълнителните съкращения. Но не спасяването на банките би значило свиване на икономиката, и уволнения. Така че така или иначе все е зле

• 0 5
• Докладване

До коментар [#6] от "Делян Делчев": ++++ като теория - нямам коментар. на практика имаме изпразнени банки - зомбита. Пример е Банк Оф Америка. Пътник отвсякъде.

Тепърва идва жестоката сеч. Есента на 2008 бе само началото. Всички анализи и математически модели показваха отдавна,че броят и раздробеността на финансовите институции заедно с липсата на ясно очертани граници между инвестиционното банкиране (големите виртуални пари) и търговското банкиране,предстоящият колапс на системата. Сега просто я преживяваме.

• 0 1
• Докладване