Йонас Люшер: Писателят трябва да настоява, че нищо не е лесно

Добър разговор, благодаря. Хубаво е да се водят повече такива. Ще прочета книгата с интерес.

• 1 2
• Докладване

Дори не зная как да го коментирам това интервю. Твърде неравно и бих казал, дори непрофесионално. В някаква степен, този писател ми се струва направо"употребен".

Ето какво имам предвид.
В началото, четейки това интервю, просто ме обзе огромна радост. Казах си, хм, дълго, напоително интервю, интересен писател, много ерудиран, и още по-важно, журналиста, който задава въпросите е прочел книгите му и е достатъчно интелигентен да разбира добре за какво всъщност пише този човек.
И си казвам, е, ще напиша нещо много хвалебствено под това интервю. Човек заслужава да бъде похвален, когато си е свършил добре работата.

И изведнъж, някъде към средата, интервюта поема в някаква съвсем друга посока. Аха, ок, сигурно е просто някакво изпускане тук, редакторите нещо са проспали, нали, случва се, но нееее, интервюто продължава в този дух.

Тотално разочарование. Ето това е усещането. Толкова добре започна и толкова лошо продължи.
Обяснявам веднага защо е толкова голяма разочарованието.

На кога му е необходимо да разбира в големи и обилни подробности позицията на журналистката по редица политически въпроси в България. То не беше премиера, колко прост бил, то не беше обществото, колко аполитично било, то не бяха истанбулски конвенции, то не бяха глупавите и неразбиращи издатели.
Стигна се до там, интервюиращия да е по-голям песимист от писателя...

Мислите ли, ама съвсем искрено питам Соня Тодорова, мислите ли, че нещо от това го интересува този човек. Каква е ситуацията в България и каква пък е вашата позиция за ситуацията в България?
Човека е културен и просто не е станал и не си е тръгнал. Но, най-вероятно си го е помислил.

Тук въобще не става дума за това, дали моето мнение съвпада с това на задаващия въпросите по-горе.
Не става дума и за това, дали това е истина или не е.
Просто, не се прави така.
По-добре задаващата въпроси да си ги беше задавала на себе си и да си бе отговаряла.

Все пак, това е някаква етика, не може да използваш интервю с някакъв писател за ми "продаваш" на мен, като на читател, мнението си, опасенията си, песимизма си, и т.н.

Аз , като читател изкушен от литературата, съм започнал да чета този текст по-горе не заради интервюиращият и неговата позиция за това или онова. А заради интервюираният писател. И определено не съм започнал да го чета заради Соня Тодорова. Съжалявам, но това е болезнената истина.
Соня да си напише някакъв текст за аполитичноста на българите и аз ако реша да го прочета този текст, няма да очаквам нещо по-различно от политика.
Тук, очаквам едно, а намирам съвсем друго.

И най-лошото е, че човека би могъл да разкаже толкова много интересни неща. Например, за влиянието на Томас Ман върху творчеството му. За естетиката му, откъде е дошла и как сее формирала. За литературната традиция в Щвейцария. За съвременната ситуация там, в културата и т.н. За процеса му на писане.
Все неща, които човек може да попита голям писател и когато този писател е словоохотлив, би било безкрайно интересно за изкушените от добрата литература читатели.
Това е просто абсолютен пример за непрофесионализъм. Да не говорим пък за редакторите на Дневник, който явно са обсебени от политика и не виждат, че на хората това просто им е писнало да четат едно и също и едни и същи вайкания и т.н.

Съвет, съвсем добронамерен, когато има интервю с писател, моля ви се, не разрушавайте всичко по толкова отвратителен начин.

Ако ще е политика, нека да е политика. Не маскирайте обаче политиката и агитацията за една или друго по един толкова елементарен начин. Разберете, това НЕ работи.
Елементарните хора, който лесно могат да бъдат манипулирани, просто няма въобще да тръгнат да четат това интервю. Хората, който имат нещо в главата си, по-скоро ще се отвратят от поредния опит за някаква манипулация.

И още нещо, на всяка цена един журналист трябва да избягва въпроси от типа на 4-5 дълги изречения, често, които въпроси са по-дълги от това, което интервюирания отговаря. Това показва не-добра подготвеност и невъзможност да се формулира добре теза или въпрос.
Въобще, след прочитането на това интервю, усещането е като след изслушването на новогодишното слово на президента.
С една дума, провал!

• 0 9
• Докладване

Ще се съглася с някои от тезите по-горе, НО Соня Тодорова е писател в ролята на журналист, а не журналист. Има съществена разлика. НО, отново но, тя не е употребила както трябва именно тази разлика. И именно затова става по-зле в един момент. Не е образцово интервю (на журналиста с писателя), но не и разговор (на писателя с писателя). Звучи смущаващо незряло на моменти. Всичко това е добре да беше казано от редактор, какъвто в Дневник категорично нямат. Не интервюто, а така нареченият редактор е пълен провал. Той следва да одобри финалното съдържание все пак.

• 0 0
• Докладване