Откъс от "Баница с локум" на Еди Румян

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2016 Весело

    - То дали тя ялова, или аз ялов – така и не разбрахме. Ама сега туй нещо много ме потриса.
    _______________
    Ай ся, живеем в ЕС колко по-ялови, толкова са по-отдадени на европейските скъпоценности и по-се издигат в обществото на либертофоните! Па ако имат и някоя еднополова връзка,направо са Европейска Комисия!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Къде са го учили този български език? не е ясно. От Американците?

    "На Ненчо обаче това не му направи впечатление, когато влезе в апартамента. "
    Всъщност е- обратното- " Когато влезе в апартамента, на Ненчо ..." и така нататък.

    "... Отключи и заключи съвсем машинално, после хвърли ключовете на малкото шкафче, при това толкова неумело, че улучи огледалото отгоре и леко го пукна."

    Обикновеното "хвърляне" не пука огледалото. Огледалото се пука ако В НЕГО се хвърлят предмети. И това е рядко, тъй като ключовете се хвърлят тук НЕ В огледалото, както пише автора, а " на малкото шкафче".

    "Отключи и заключи" откъде? отвън се отключва, отвътре се заключва.

    "...Откакто бе влязъл, брат му бе изговорил поне десетина приказки, от които не бе чул нито една. "

    Кой не бе "чул нито една"?? Брат му, или героя??
    "Приказка" в българският език е "...Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер. "
    И това е първото, и най-важно, значение на думата. Следователно, тук не става ясно, дали лицето разказва приказки, или говори хаотично, несвързано.

    "изговорил приказки" е ГАРГАРА с българският език. Просто и ясно. И не е даже метафора, или израз на авторски стил, или специфично авторска конструкция- Е ГАРГАРА с българският език!

    Варианти:

    " Откатто бе влязъл, брат му говореше непрекъснато..."
    " Откакто бе влязъл, брат му бъбреше безспирно..."
    " Откакто бе влязъл, брат му дърдореше безспирно..."
    "Откакто бе влязъл, брат му бръщолевеше без да спира..."
    и т.н., и т.н. ... .

    Тъжно, много тъжно.
    На автора на тези "импровизации" се препоръчва да прочете Яна Язова, или поне Виктор Пасков.
    За Блага Димитрова, Свобода Бъчварова, Багряна, Талев, Дим.Димов, Емилиян Станев- не говорим даже.
    Иван Вазов и калсиците- са "сине ква нон".

  4. 4 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 442 Неутрално

    "...- Ами ние така никога не сме си говорили. Дори и на младини. "
    "Ами просто чух какви й ги разправяше."

    Безспирната и хаотична употреба на "Ами, ама" и подобни ( "Абе", например) в съвременният писмен и говорим български език, е израз на ПРОСТАЩИНА, лош вкус и пълна безграмотност.
    "Ами" е съюз от типа на "и, или,като,нито,пък, хем,че", и има много ограничена употреба.

  5. 5 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 442 Неутрално

    "Докторът каза, че е стабилна към момента. А за в бъдеще един бог знае."

    По принцип, "Бог" се пише с главна буква!

    "...Не обърна внимание и на този факт, свали си обувките, оставяйки ги в средата на коридора, така че всеки в тъмното би се препънал без усилие."
    В кое би се препънал?? В тях? или в нещо друго, намиращо се в коридора?

    "След секунда се озова в кухнята, седна на един стол, а погледът му се зарея в нищото. "

    "Озовавам се" е непреходен глагол от несвършен вид. Използва се най-вече като- " внезапно и изненадващо се оказвам някъде". Ясно е, че героят знае къде се намира кухнята му, и НЯМА КАК изненадващо да се окаже в нея, щом към нея се е запътил.

    "...зарея в нищото"?? може, може... .

  6. 6 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Диалогът по-долу и езраз на поразителна литературна безграмотност.

    "- Ахаа, а ти не би го направил? – усмихна се криво брат му.
    - И през ум не ми минава. Че ти би ли?
    - Хм, знам ли – поклати глава Павел, – за детето всичко бих
    - Чакай, чакай – не говорим за дете. Аз много бих дал само да имам дете. Ама тук за човека до теб говорим."

    Анализ:

    правилното би било - "...а ти не би ЛИ го направил?"
    правилното би било - " с изкривена усмивка отбеляза брат му" ( или каквото друго желае авторът... само не "крива усмивка"- "крива усмивка има само болен от пареза/парализа на лицевият нерв!

    " ...Че ти би ли?" КАКВО? Диалогът е толкова нескопосано накъсан, че вече се е загубил смисъла на разговора!

    "...за детето всичко бих". КАКВО "бих"?? се облякъл като шут? или като Пинокио?


    "...- Чакай, чакай – не говорим за дете. Аз много бих дал само да имам дете."
    Последната фраза от този диалог е абсурдна смяна на предмета на разговора, от който обрат се губи целият смисъл. И показва, колко бедният автор си няма и понятие от това, как се пише диалог / диалози! Диалозите си имат вътрешен смисъл, концепция, свързаност, непрекъснатост на обмяната на мисли. Всяка смяна на предмета на разговора, трябва хармонично да се свърже в единното цяло.

  7. 7 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Писателството си им БАЗА, основа. Която в руският език се обозначава като "ремесло", а в българският език като- "занаят". Всъщност, под този термин се подразбира- ВЛАДЕЕНЕТО НА БАЗОВИ умения да се пише текст. Тоест, основите на занаята.

    Само този, който ги владее майсторски, може да надгражда над тях.
    Което Е И (представлява)- "авторският стил".
    Не може да пишеш, без да владееш базата, основата.

    А тя не се владее, защото в България, вероятно и сигурно, вече не останаха хора, пишещи и говорещи на ПРАВИЛЕН, КОРЕКТЕН и литературен български език в ежедневието. Поколението, родено след 1989, говори на УЖАСЕН, ПРОСТАШКИ и СРАМЕН български език. И това е много лесно доказуемо, ако послушате велики български артисти в сравнение. Като например
    * Апостол Карамитев ( мъжествен, богат език, невероятно произношение и чистота, макар и с лек "акцент"),
    * Невена Коканова ( произношението и, плюс-майсторството на речевата конструкция и фразата и, плавността на дикцията и и речевите и обрати, коректността на израза и мелодичността на речта и- са просто ИЗУМИТЕЛНИ)
    * Васил Димитров ( невероятно богат език, невероятна лексика, израз, конструкция на фраза и произношение),
    * Стефчо Данаилов ( актьор от класа и по отношение на дикцията),
    * Васил Михайлов ( българин, в когото българското се съчетава с коректното, дикция изумителна!),
    * Йосиф Сърчаджиев ( изумителна дикция, речева красота, чисто произношение и мелодичност на фразата).

    И сравнете тяхната реч с това, което днес чувате от ТВ екрани и в ежедневието, и в пресата.

    Единствените, които днес пазят традициите на езика ни са възрастните хора, над 50-55 години. И само от които, МЛАДОТО поколение МОЖЕ И ТРЯБВА да се научи, как се говори НА ПРАВИЛЕН български език.
    А от там- и да се научи да пише на коректен и правилен български език.

  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 1667 Неутрално

    Баница с локум,... баба правеше баница с халва, а мама с млечница...

    Да се ядосвате е равнозначно на това да държите горещ въглен с идеята да го хвърлите по някой друг.
  9. 9 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 1667 Неутрално

    Баница с локум,... баба правеше баница с халва, а мама с млечница...

    Да се ядосвате е равнозначно на това да държите горещ въглен с идеята да го хвърлите по някой друг.




За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #