Снимка на деня: Паметникът на Девета пехотна плевенска дивизия

На провелите се през 1926 г. местни избори Владимир Вазов е избран за кмет на София. По време на кметуването му, продължило до 1932 г., в столицата са изградени рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е транспортът, реорганизирана е пожарната, а София става един от най-зелените градове в Европа.

Интересен момент от живота на генерал Вазов е посещението му в Англия през 1936 г., където той е поканен от английските ветерани от Първата световна война като най-достоен противник на бойното поле. Там той е посрещнат с огромно уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. А председателят на Британския легион отбелязва в речта си: „Владимир Вазов е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата военна история.“

Последните години от живота си генералът прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., на 77-годишна възраст. Като виден български пълководец той е погребан с полагащите му се военни почести
Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има трима синове.Третият носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си, кавалер е на орден „За храброст“ от боя за Стражин, осъден от НАРОДНИЯ СЪД на 10 г. строг тъмничен затвор. След писмо на майка му до Вълко Червенков е помилван и освободен на 13 декември 1950 г.
Така се отплагодаряват ДРУГАРИТЕ на националните си герои!

• 7 71
• Докладване

Най-накрая! Грандиозно постижение! От малкото почетени български войнски подвизи, сравнени с руските "освободителни" такива...
Велики български войници, подофицери, офицери и генерали!

• 6 54
• Докладване

Поклон!

• 0 38
• Докладване

Преди 30 год. на същия цокъл стоеше Альоша. Това е първият паметник в България, който е надграден, използвайки старата соц основа.

• 3 63
• Докладване

Най-накрая! Дочакахме.

• 0 40
• Докладване

Абе кой спечели кметските избори в Плевен?

• 0 25
• Докладване

20 хилки са разходите за паметника, събрани от дарения.

• 0 32
• Докладване

На третата снимка имам усещането, че войникът от паметника гледа много лошо Шкембе войвода...

• 3 29
• Докладване

Днес е един хубав ден за Българщината, за България и за всички нас ! Без ген. Владимир Вазов и героите от Дойран, родината ни никога нямаше да бъде същата ! Със сърдечна признателност за безкрайната любов към отечеството си на всички тези български воини, които успяха да победят няколко велики сили през Дойранската Епопея и да пренапишат учебниците по военно дело, на чиито страници техния войнски подвиг остана за винаги и се изучава като пример на блестящо проведена защита на военните позиции и укрепления срещу многократно превъзхождащ ги противник с далеч по - добро въоръжение и боеприпаси !

• 1 45
• Докладване

Да живей!!!

Помним и ценим подвизите на българските войни, защитници на Отечеството.

Сега постепенно да разкарат и останалите русоробски паметници и ще отлепим от дъното!

• 0 35
• Докладване

Поклон!
И едно голямо браво най-вече за дарителите!
Да живее България!

• 3 28
• Докладване

Трябваше да е на мястото на руския агент, Винаров...

• 1 22
• Докладване

Още една причина да си припомним какви са нашите бащи и защо ние трябва да продължим щафетата на тяхното родолюбие :


През март 1917 г., Вазов получава съдбовното назначение - началник на 9-а Плевенска дивизия при Първа българска армия. Частта защитава неголемия, но важен участък от левия бряг на река Вардар до Дойранското езеро на изток. Той държи подстъпите към Вардарската и Струмската долина, чието завладяване би позволило на противника бързо да достигне София - затова Антантата концентрира там многочислена армия.

След първия неуспешен щурм на противника - през лятото на 1916 г., при Дойран се води позиционна война. Това позволява на Владимир Вазов да разгърне своите знания и опит, подобрявайки защитата, започната от предшественика му ген. Стефан Нерезов. „Позицията трябваше да се усъвършенства в дълбочина. Само една линия от окопи не е достатъчна, защото противникът винаги може да я разкъса и проникне в тази единствена линия. Моите усилия бяха да подготвя дивизията за упорита борба“ - отбелязва полковникът. Поверения му участък превръща в

цял лабиринт от окопи в пет паралелни линии

които са свързани помежду си - превземането на едната линия по-трудно би разстроило защитата на другите. Изградени са многобройни дълбоки бетонни бункери - наблюдателни пунк­тове, картечни гнезда, укрития за оръдията, жилищни помещения - някои още са запазени по височините над Дойранското езеро. С тях войската получава надеждна защита срещу пороя от вражески снаряди: „Главната грижа е да се запазят войниците здрави... до оная минута, когато неприятелската пехота ще се нахвърли да атакува.“ Превръщането на Дойранската позиция в истинска крепост от бетон и камък позволява на българската дивизия да възпира системния напор на шест противникови дивизии до края на войната. И да даде сравнително малко жертви при страшните вражески атаки. Например по време на епопеята от септември 1918 г. са убити над 10 000 англичани, французи и гърци, докато общият брой на убитите, ранени или изчезнали българи е три пъти по-малък.

Вазов набляга изключително много и на работата с подчинените си командири. Той ги убеждава, че в най-критичния момент от боя трябва да проявят самоинициатива, вместо да чакат заповед от висше­стоящия началник, особено ако комуникацията е прекъсната. Постоянно организира учебни контраатаки, при които „войниците и офицерите добиваха още по-голяма вяра в себе си“.

При втория дойрански щурм през април 1917 г. полковник Вазов не се съобразява с висше­стоящото разпореждане да „икономисва“ снарядите и прилага изпитаната тактика артилерията да помага на пехотата. Започва преграден обстрел пред целия участък, който създава истинска огнена завеса зад настъпващия противник. Така той е лишен от възможността да получава нови подкрепления. Въпреки че англичаните успяват да превземат няколко пункта, в крайна сметка са отблъснати с мощни контраатаки.

При подновяване на настъпленията на 8 и 9 май

Владимир Вазов насочва унищожителния огън по най-предните неприятелски окопи, където частите се групират в началото на атаките. За едно денонощие българите отблъскват три настъпления и накрая „англичаните избягали от силния артилерийски огън“. Противникът дава много жертви. Удържането на Дойранската позиция донася на Владимир Вазов генералмайорски пагони.

Забелязал упорството на английското командване, той не спира подготовката на дивизията за нови атаки - възстановява разрушенията, укрепва главната позиция, продължава учебните стрелби с минохвъргачки и гранатохвъргачки. Изправя се и пред още едно изпитание - болшевизирането на войската и нелегалната пропаганда за напускане на окопите и спиране на дългата война. Опитва се да убеди обезверените войници с аргументи като „защо не бягат англичаните, които са дошли от другия край на света в нашата българска земя?“.

Ген. Владимир Вазов прекарва при Дойран година и половина. През лятото на 1918 за малко не е убит при нощен противников обстрел, който го сварва, докато обикаля позициите. Сутринта на 16 септември англичаните атакуват с артилерия нашите позиции. Като опитен стратег Вазов разбира, че това е подготовка за нещо по-страшно. Отново разпорежда батареите масирано да стрелят по предните английски окопи, за да осуетят групирането на пехотата за нападение. На следващия ден дивизията за първи път е обстрелвана с газови снаряди. Но Владимир Вазов е подготвил подчинените си с чести учения за водене на бой с газови маски, както наричат противогазите. Затова и неприятелската газова атака срещу българите имаше слаб ефект - отбелязва прозорливият военачалник.

Очакваното нападение, което държи нащрек дивизията, започва на 18 септември. Въпреки силния преграден огън противникът успява да превземе цялата първа линия на Дойранската позиция. Генералът е леко изненадан, но не и разколебан. Разпорежда постоянни контраатаки, разчитайки и на психологическото предимство - успешната атака винаги е изтощителна. След превземането на българските позиции противникът има нужда от отдих - контраатака, която не му дава почивка, била най-резултатна. Така съглашенското настъпление в първия ден е обърнато в отстъпление. Подновено е през нощта на 19 септември - англичани и гърци „заливат българските позиции като лава“, според сравнението на Владимир Вазов. Той отново разпорежда стремителни контраатаки на пехотата, подкрепена от артилерията: „След почти петчасова близка и свирепа борба между два храбри и достойни противника надделя българинът, защото защитаваше родната си земя.“

http://epicenter.bg/article/archive/44579/11/61

• 0 37
• Докладване

Браво! Мястото му е върху цокъла на МОЧА, да смени окупатора, още повече че е бил освен велик пълководец и успешен кмет на София.

• 4 34
• Докладване

До коментар [#1] от "doroteus":

Няма защо да се учудваме защо комунистите са имали такова отношение към варовия род. В първите години след 9.9.1944 Вазов е бил забранен да се изучава в училищата , защото бил великобългарски шовинист.

• 3 32
• Докладване

До коментар [#15] от "Джони Глупавия":

Абе защо точно Глупавия?
Ааа, сетих се, не е нужно да обясняваш...

• 1 24
• Докладване

До коментар [#16] от "ebf52574941":
"Браво на Вълко Червенков - достоен Българин "

Един от големите национални продажници , служили на чужда държава.
НеКои като теб се правят на патриоти. Не сте. Само продажници могат за възхваляват продажници.

• 2 36
• Докладване

До коментар [#4] от "Нинов":

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Да се надяваме , че това е само началото и скоро други градове ще последват примера на Плевен!

• 2 25
• Докладване

До коментар [#22] от "Шопов":

Да бе, даже там разправят, че видите ли, тези тъмни балкански субекти анихилирали една елитна английска дивизия...Всъшност терминът "анихилирана" е използван от английски генерал...май женския пазар...

• 2 23
• Докладване

Настръхвам като чета тези редиве и гледам снимките на паметника! Оживява всичко чуто от дядо ми и прочетено в книгите! Какви хора, какви личности, благодарение на които пазя още обичта си към България. Разкошен паметник ! За чудо и приказ! При първа възможност ще го посетя.

• 1 24
• Докладване

10-ти февруари 1917 година.
... Третата атака на противника за днешния ден беше някак по-напориста, по-отчаяна и по-безумна. Ирландската дивизия бе предприела решителен щурм срещу българите и не смяташе да се връща назад. Млади момчета от Дъблин, работници от Белфаст, рибари от Корк Сити, занаятчии от Лимерик, всичките с тъмносиви британски униформи и плоски каски, луничави и рижави, говорещи на странния гърлен език на дедите си, безстрашно вървяха нагоре по стръмните склонове на Калатепе срещу българските укрепления, право към позициите на двете свищовски роти от Трийсет и трети свищовски полк, покрай „Долината на смъртта”, където тази сутрин паднаха толкова много английски момчета. Взривовете не ги спираха, зловещият съсък на куршумите не ги плашеше. Пушечен огън на чести залпове, безмилостни картечни редове, далечно глухо „Ура-а-а!”, викове и песни се носеха от позициите на свищовци.
Противникът задъхано се изкачваше на гъста тълпа, в която картечните откоси отваряха зловещи празнини, все по-често тук-таме някой се срутваше с охкане, а някъде мъжете падаха покосени в гъсти редици, ранените викаха отчаяно за помощ, кръвта отвсякъде се плискаше като буйна река, кървави човешки тела се търкаляха надолу. Ирландците стремително и храбро вървяха, прескачаха убитите, мълчаливо и упорито напредваха към позициите на свищовските Девета и Десета рота.
Поручик Каприев, командирът на Десета свищовска рота, изправен в окопа, рецитираше с пълно гърло някакви стихове, които неговите малки ученици учеха в училище:
... Три деня младите дружини как прохода бранят,
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът ...
Боят ревеше с пълна сила, а българите по някое време като че се сепнаха. Войниците се споглеждаха в недоумение, такава безумна смелост не бяха виждали. Нищо повече не можеха да направят на такава гъста, упорита тълпа, която не се страхува да мре. Чисто физическите средства да се спре това стадо не стигаха. Пушките пареха, картечниците пушеха в адска горещина. А ирландците вече бяха на петдесет-сто крачки от окопите, чуваше се как си казват някакви откъслечни думи, как се задъхват нагоре по склона, извираха отдолу все повече и повече.
Нищо не можеше да ги спре.
Свищовци се защитаваха отчаяно, взеха да хвърлят ръчни гранати, търкаляха камъни по баира надолу, някои стреляха прави, вече затъкнали ножовете на пушките.
Поручик Глосов, командирът на Девета свищовска рота, извика адютанта си и му нареди:
- Бягай при командването, искай оръдията да бият върху нас!
- Ма, господин поручик, ...
- Бягай бързо, виж какво става, не можем ги спря! – изкрещя поручикът и се завтече на позицията при своите войници, тичешком разкопчавайки кобура на пистолета си ... А там всички, като по команда, бяха облекли бели ризи – да срещнат смъртта в чисти дрехи. Така е било на Шипка, така е било на Ножот, така е било на Каймакчалан – българите умираха с най-белите си ризи, някои с нови, някои с позакърпени, но бели и чисти ризи, сложени в раницата от грижовна женска ръка, мокра от сълзите...
На командния пункт, разположен на самия връх Калатепе, групички от офицери напрегнато следяха обстановката с бинокли. Ехото от набиращата сила битка вече ясно достигаше до тук, до щабната позиция. Във въздуха се усещаше напрежението на противниковия натиск, днес по-напорист от всеки друг път. Командирът на Девета Плевенска дивизия, Генерал Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов), строен мъж с грижливо поддържана брада, спокойно изправен, наблюдаваше развитието на боя от Дойранското езеро на изток чак до тънката бляскава змия на Вардара на запад.
- Дръжте се, свищовци, България цяла сега вази гледа! – каза с братовите си думи генералът като молитва, като заклинание, вперил немигащи очи надолу, към окопите, където явно ставаше нещо страшно – от облаците дим и прах се чуваше честа стрелба, картечни откоси, далечни викове, вятърът донасяше на талази „ура-а-а”, а тук-таме оттатък позицията на свищовци се виждаха сгъстяващи се тъмни петна – противниковите вериги се събираха в гъсти тълпи, които упорито лазеха нагоре, заплашвайки да залеят окопите ни. Току притичваха адютанти с все по-тревожни новини:
- Господин генерал, донасям от Девета свищовска рота – противникът нищо не го спира, вече е на триста крачки...
- Десета свищовска рота, сто и петдесет крачки и са при нас...
- Господин генерал, господин генерал, противникът е вече при Девета рота, праща ме поручик Глосов – иска оръдията да бият по нас!
Генерал Вазов, иначе спокоен и бавно говорещ, развълнувано извиси глас:
- България няма да погуби най-юначните си чеда! ... После каза тихо като на себе си:
- Последна надежда имам в Трийсет и четвърти полк. И той е разнебитен, но това е последната ни резерва... И твърдо отсече:
- Троянци в атака!
... После нареди на щабните писари:
- Пишете заповед: От днес поручик Глосов и поручик Каприев са капитани.
- И още една заповед: Тридесет и трети на Негово Величество Свищовски пехотен полк да се именува „Тридесет и трети Железен Свищовски пехотен полк!”
„Троянци в атака!” – се подхвана като ехо повторената заповед и преди адютантите да са я предали, Трийсет и четвърти троянски пехотен полк – мъжете на Троян и Ловеч, на Тетевен, на Орешака и Видима, на Априлци, се втурнаха да спасяват безнадеждно бранещите позицията си свищовци.
...
Като мътен порой се свлякоха троянци надолу по стръмнината и с дрезгаво „Ура-а-а!”, „На но-о-ож!” бясно връхлетяха върху тълпата отчаяно сражаващи се в свирепа ръкопашна схватка мъже – свищовци срещу ирландци, мъж срещу мъж, щик срещу щик - воля срещу воля се бяха срещнали в окопите на двете свищовски роти, които поеха острието на противниковия удар.
…Касапницата на позицията на Девета рота беше ужасяваща – едни корави мъже срещнаха едни по-корави от тях и никой не мислеше да отстъпва – упоритите отвъдморски чеда срещнаха инатливите балканджии, на които сякаш самата родна земя даваше сила и издръжливост да стоят и да не помръдват от позицията. Всички се хвърляха като лъвове срещу противника, който на всяка цена трябваше да бъде спрян и изтласкан. „На но-о-ож!”, „На но-о-ож!” се чуваше отвсякъде, а виковете „Урра-а-а!” се смесиха със стоновете на умиращите, звънтенето на метал се смеси със звука от удари в нещо меко, страшния вик на умиращите „О, майко-о-о!” се смеси с ужасното „Мо, матта-а-а!”...
...Ударът на троянския полк дойде тъкмо навреме, когато мъжете на Свищов и Ореш, на Никопол и Белене първо един по един, а после вече масово гинеха и когато най-накрая не можеха да спрат противника и с телата си.
Поручик Глосов падна там с първите свои войници, които поведе в отчаяна контраатака „на нож” срещу напиращия враг. Пронизан от ирландските щикове, поручикът не знаеше, че умира като капитан.

• 6 36
• Докладване

ЧЕСТ ! ПОЧИТАНИЯ И ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ГЕН. ВАЗОВ !!

• 1 17
• Докладване

[quote#16:"ebf52574941"][/quote]

Какво пък толкова му е ДОСТОЙНОТО на този престъпник - ЧЕРВЕНИЯ ВЪЛК ???Единствното му "положително " качество е че е имал слабост към ОПЕРНИ ПЕВИЦИ , за разлика от Тато , който ТАЧЕШЕ театралните !

• 3 18
• Докладване

Славни български времена - дълбок поклон!

• 1 18
• Докладване

• 6 31
• Докладване

• 3 16
• Докладване