Откъс от романа "Левски" на Яна Язова

На първи поглед, историята около романите е по-интересна от романа.

Некой требва да напише и една книга за жертвите на "великите" пишман-писатели на соца.

• 6 28
• Докладване

[quote#1:"jubal harshaw"]На първи поглед, историята около романите е по-интересна от романа. [/quote]Цялата истина за случилото се между 1944 и 1989г. е интересна, защото комунистическата пропаганда никога не е допускала тя да излезе наяве. Който си е позволявал да надигне завесата е бил наказван като убития Георги Марков.

• 7 32
• Докладване

До коментар [#5] от "bati vi":
175 г., иначе романът е от Яна Язова.

• 1 9
• Докладване

Въпросът е дали романът има нещо общо с Васил Левски.
Мисля, че Вазов се е справил най-добре с пресъздаването на неговия образ и храктер.

• 17 5
• Докладване

До коментар [#5] от "bati vi":

Извиняваме се за грешката, поправена е

• 0 12
• Докладване

Жалко, че толкова рядко се раждат всеотдайни и смели хора като Левски... Не случайно в класацията на БНТ1 за великите българи спечели именно той! Едно интересно мнение...

http://www.segabg.com/article.php?id=608384

• 1 8
• Докладване

Чудесна статия!

• 0 11
• Докладване

Добре че не си жив Дяконе да видиш до къде ни докараха.... Дали ако можеше да видш щеше да се зачудиш - струваше ли си?!?!?!?

• 5 12
• Докладване

Дори Mercia MacDermott не може да пише така.

• 0 6
• Докладване

"С Талев останахме възхитени от прочетените страници". "

Явно им е чела някакви други страници, различни от цитираните по-горе. Прочетеното изцяло не успя да ме впечатли. Какво ти впечатляване, то даже не можа да ми хареса.

Едно време, при социализма, имаше едно списание за литература. Беше за учениците, май нещо като "Родна реч" се казваше, не помня. Във всеки брой, първите страници бяха анализи на теми по литература, неща които човек можеше да назубри, за да изкара по-добра оценка. По-натам списанието ставаше по-интересно, защото всякакви кандидат - писатели или начинаещи поети пращаха товренията си, а списанието посочваше грешките им и слабите страни и ги коментираше.

Честно казано, от прочетените по-горе редове останах с впечатление, че автор е някакъв ученик, наумил си да става писател.

Очевидно ударението на статията не е върху самото произведение,а върху личността на авторката, по-специално от несъвестимостта й с тогавашната власт. Точно това е и трябвало да се напише: по онова време властта не дава на писатели, които не вървят по гайдата й, да публикуват написаното, типичен пример е Яна Язова. После да се споменат няколко нейни сблъсъка с тогавашните управници, които да илюстрират тезата. И толкоз. Защото, с цитирания текст нещата добиват други измерения. Чета текста и недоумявам, чудя се на тогавашната власт - защо са го спирали? Можели са спокойно да го пуснат. По онова време беше пълно с такива текстове, те удавяха всичко. Бози! Нескпосани текстове на писатели, които можеха да са такива само при социализма. От онези, които трябваше да си купим в пакет с "Шогун", ако го искахме. Нали помните?

"С Талев останахме възхитени от прочетените страници". Бедният Талев! Щом ТОВА го е възхитило, какво ли ще да е чел преди?

• 18 4
• Докладване

До коментар [#14] от "Вишински":

Романът е в духа на възрожденската литература, романичен -революционно-романтичен. Странен ник. Ако го смените с друг,по-човечен, може би ще можете да почувствате книгата /усмивка: всеки си има право на собстне вкус/.

• 1 12
• Докладване

До коментар [#15] от "waterfall":

Никът е акт на милост. Като пиша, пък на някого не му харесва написаното и не се сеща как да ми възрази, накрая се взира в ника и казва: ама, защо имаш такъв идиотски ник? Така помагам на хората да не остават без аргументи.

А за романът - може. Не съм го чел. Едва ли мога да съдя за него от няколкото реда по-горе. Само се питам дали те са възможно най-лошите от целия роман, дали всички други не са по-добри? Защото, тези определено не стават. И ако за свареността на ориза ще съдим по едно-едничко зрънце, то значи този ориз не става за ядене.

Точно духът на времето е убягнал. Чете човек и не вижда България от средата на 19-ти век. Вижда постановка на "Сълза и смях" от 70-те години на 20-ти век, от посредствените, дето артистите викат от сцената, когато трябва да изразят патос.

Повтарям се: тотално недоумявам защо й е трябвало на тогавашната власт да не допуска този роман, като той си е лика - прилика с останалите такива от онова време.

• 7 5
• Докладване

175 години от рождението на Апостола!

Любимата му песен, която самият той пеел като ангел, според очевидци.
http://www.youtube.com/watch?v=w-3peivoWks

• 0 5
• Докладване

Не искам да чета за кумир на нация осъден и обесен за убийството на малолетен, и чиято майка се самоубива.
Националния трагизъм ми идва в повече.
Дефиницията на героизма и трагизма не са идентични неща.
А Хайтов е един обикновен крадец и лъжец и това е ясно на всички само не и на една клика бедни духовно люде с нисък кръгозор.
Затова го беше толкова шубе от Радой. Защото той знаеше!

• 15 7
• Докладване

До коментар [#18] от "Десен":

А за кого искате да четете?

• 0 8
• Докладване

До коментар [#20] от "КДС":

Т.е. - ти ме разглеждаш като реинкарнация на онзи Вишински, така ли? Смяташ, че аз съм той или какво? В каква връзка ми пращаш това?

Защо винаги трябва да гледаме лошото? Днес в Полша милиони хора носят тази фамилия. И на тях ли трябва да пращаме подобни постинги?

• 7 6
• Докладване

[quote#20:"КДС"]Освен това ние правиме политика през деня, а през нощта се правят заговори, към които ние немаме вкус.[/quote]
Това ме изкефи! Достоен отговор на истински пич! Браво на нашия...чувствувам се горд като българин!

• 1 5
• Докладване

В периода 1944 -1989 г. е имало писатели, които не са правили компромиси със съвестта си. Като Яна Язова. Творбите на някои от тях години след написването им бяха публикувани. В случая с Яна Язова това е станало преди 1989 г., но тя не го е доживяла.

По-горе има дискусия кое е по-интересно - животът на Яна Язова или творбата й за Левски. Но между тях има силна връзка. Ако си спомним условията преди 1989 г., човек може да се запита - не е ли целият този разговор в публикувания откъс една програма как да се работи за освобождение?

В периода до 1989 г. е имало (макар и малко на брой) писатели, които очевидно не са писали творбите си по такъв начин, че да могат да бъдат публикувани в това време. Като Стефан Бочев например. Техният случай е много интересен - може би те все пак са се надявали на една възможна промяна в сравнително близко време.

А Яна Язова е точно на границата между тях и адаптиралите се писатели - творбите й са написани "по съвест" - и все пак така, че да бъде направен поне опит за публикуването им.

• 0 12
• Докладване

И откъсите от романа, и историята на авторката са интересни. Първият, заради това, че е базиран на документи и не пресолява манджата, тоест най-близо е до истината, а втората - защото е дръзнала да съхрани достойнството си, въпреки натиска. Любопитно е, че въпреки опасността от проникване на свободомислие в обществото, романът все пак е издаден в края на комунистическото управление, а самият Левски също е изучаван, мисля, през цялото време. Въпросът е, че днес сме в подобна ситуация на тази от навечерието на Априлското въстание, както и спрямо тази на Язова - има още да се борим за свободата на Родината и за едно по-нормално качество на живот, в различните му аспекти.

• 1 9
• Докладване

До коментар [#8] от "waterfall":
Прекрасен роман ,прекрасен език, прекрасен стил. Невероятна,изключителна жена е авторката - а толкова малко известна и днес.
...............
Кое му е прекрасното на стила, ти само една книга ли си чел през живота си?
Мечтания през ноемврийско утро :
"Хаджи Димитър е слязъл с геройската си чета до Одрин и сега се бие там с редовната турска войска! "
.........
1. Турската армия възниква след края на 1СВ, до тогава е била османаска, включваща в съства си множество етноси. Да не говорим, че такова нещо като турчин е измислено също след 1СВ. Толкова много неточности в едно изречение..
2. Караджата е убит на 31.07.68, а Хаджи Димитър умира на 10.08.68. Четата им е разбита във Великотърновска....Какъв Одрин, какви 6-т пари...
Левски не е това, което е изобразено изобразено върху иконата. Превърнаха го в дрънчащ на тенекия идол, напълно безотговорно.

• 7 6
• Докладване

До коментар [#25] от "СДС":

Народната памет създава легендата.
"Очи на магьосник" - пише Стоян Заимов.
"Нечут характер" - самият Ботев.
В страна, в която цари повсеместен турски произвол, Левски не е пипнат с пръст след арестуването му - респект. Дори е спасен при опит за самоубийство.

• 0 6
• Докладване

Българийо, за тебе те умряха!

• 0 7
• Докладване

Най-силните редове, писани от българин за българин

• 0 7
• Докладване

До коментар [#7] от "СДС":

Специално Вазов има много посредствен литературен стил.

• 6 4
• Докладване

[quote#29:"vendome"]Специално Вазов има много посредствен литературен стил. [/quote]

Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях
И те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха
Умираха без страх

Наистина, простичко, но гениално. Само Дядо Вазов го може така. Ефектът е, че всеки път като го чета, настръхвам. Ако това е "посредствено", то значи посредственото е най-доброто на света.
Или може би предпочиташ завързани купешки клишета стил "Кунева", с които нищо не казва, но много говори и не млъква?

• 0 9
• Докладване

До коментар [#14] от "Вишински":

Ей го и тоя. На него пък Яна Язова му е слаба. Егати тежкия комплекс.

• 2 9
• Докладване

До коментар [#18] от "Десен":

Мисля, че за хора като вас е говорел Иричек, като е казал
За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)

• 0 8
• Докладване

Само Уевски!

• 6 0
• Докладване

До коментар [#25] от "СДС":

Май не си чел внимателно откъса. В него пише, че има слух в Букурещ, според който Хаджи Димитър и четата му се бият край Одрин, а не, че това е истина и още повече, че Левски ясно казва, че за него този слух е неверен.

Колкото до названието турци и турска войска, я кажи един исторически роман - български или чужд, който да е на 100% изпипан фактологически?

• 2 8
• Докладване

Е, защо изобщо се коментира било романът, било съдбата му? Той може да има някаква достоверност като романизирана историческа сказка, ама художестева стойност - едва ли. А в това, че през 40-те, когато курса на партията е бил към интернационализъм не са го издали, пък през 80-те, когато бил към национализъм са, не виждам нищо по-интересно от това, как някой, като бил в колата се возел, пък като бил отвънка - ходел пеша.

• 3 2
• Докладване

До коментар [#26] от "Dragoslava":
Това кзвам и аз, Левски е много сложен образ, неговото описание в романизирана биография е страшно отговорно предприятие.
Вазов никак не е слаб писател, освен това е срещал очевидци, които са познавали Левски лично. Аз крепя представата си за него върху старият майстор на словото.
Репект към Язова, но още като прехвърлих романът й за Александър Велики , ми напрваи впечетление волността и словоблудството т.е. напълно субективният и подход към темата, коеот не е лошо, но трябва да се спомене като условност преди започване на четенето му.

• 4 2
• Докладване